Определение № 3281 от 06.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3281 гр. София, 06.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.ова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И.ова Касационно търговско дело № 20248002900934 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“, Великобритания, чрез адвокат Ж. Я., обжалва решение № 349 от 12.12.2023 г. по в.т.д. № 316/2023 г. на Апелативен съд – Варна, II състав, с което е потвърдено решение № 37 от 01.02.2023 г. по т.д. № 116/2022 г. на Окръжен съд - Варна, 40 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против И. Л. Л. при условията на евентуално съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 150 щатски долара, представляваща дадено без основание, евентуално на отпаднало основание, застрахователно обезщетение за изоставяне на моряка от корабособственика по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция /МТК/.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване с оглед противоречието на решението с принципите на Закона за нормативните актове.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Следва ли въззивният съд задължително да приложи точно способите граматическо и систематично тълкуване при тълкуването на думите „включително и“ в текста на подточка „с“ на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, или прилагането на тези способи на тълкуване на този е изцяло в дискрецията на съда? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно противоречие на тълкувателно решение № 2/2019 от 21.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС.

2.Възможни ли са изключения от правилото на чл.76 от ЗЗД относно поредността на погасяване на еднородни задължения /заплати/ или и по отношение на тълкуването на тази норма въззивният съд може да приеме обратното? Обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, противоречие с тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГК на ВКС. Излага обстоятелства, че е доказано плащане от работодателя на сумата от 11 804,53 щ.д. по гр.д.

4529/20, ВРС, 24 състав, като не били покрити заплатите от декември 2019 г. и януари 2020 г. Първо бил претендирал заплатите от декември 2019 г. и януари 2020 г.

3. Следва ли въззивният съд, при тълкуването на подточка „с“ на Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция да съобрази нормите на общностното право на ЕС и следвало ли е да прецени дали ответникът е имал необходимост от „закрила на здравето и безопасността си, както и условията си на труд“ по смисъла на Директива /ЕС/2018/131 или практиката на СЕС, въвеждаща изискването за т.н. „съответстващо“ с целта на закона тълкуване е неприложима? – противоречие с решението по дело № С-213/89 (Secretary of State for transport – Factortame Ltd.) на СЕС.

Въпрос от значение за приложението на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

И. Л. Л. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за 2 да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и в предвидения в чл. 283 от ГПК срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представеното по делото свидетелство за регистрация

№

15/REG/1300058/022А, издадено от Морска администрация на Коморски съюз, с дата 27.10.2015 г. и валидност 26.10.2020 г., се установява, че „Лидо меритайм Лимитед“, Република Маршалови острови, е собственик на м.к.

„Семела/SEMELA“ IМО № 9226695, позивна D6A2058. Отговорността за оперирането на м. к. „Семела/SEMELA“ 1МО № 9226695 от корабособственика е поета от „Булком“ ООД, България, съгласно представеното Морско трудово свидетелство, издадено от Български корабен регистър, съобразно чл.-V и глава 5 от МТК от 2006 г. Приложена е и изискуемата към морското свидетелство Декларация за съответствие с МТК част I. Установено е, че с декларация по Международния кодекс на управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) Пламен Дионисиев като упълномощено лице декларира, че по смисъла на чл. 1.1.2 от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море /SOLAS/, глава IX, кодекс ISM чл. 3.1, „Булком“ ООД е дружество, различно от корабособственика „Лидо Меритайм Лимитед“, Маршалови острови, което е отговорно за експлоатацията на кораба Семела/SEMELA IMO № 9226695 и е поело всички задължения и отговорности от кодекса. Видно от представения документ за надлежно комплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска администрация, Коморски съюз, съобразно разпоредбите на m.V правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. номер 16/MSM/1300058/022A, „Булком България“ е посочен като „екплоатираща компания“ по отношение на кораб SEMELA ИМО № 9226695.

Прието е, че по делото не се спори, че ищецът има качеството на застраховател, с когото корабособственикът „Лидо Меритайм Лимитед“ е сключил застрахователен договор по отношение на м. к. „Семела“ в съответствие с изискванията на Стандарт А.2.5.2 от МТК. Посочено е, че е представен Сертификат за застраховка или друга финансова гаранция във 3 връзка с разходите за репатрирането на моряци и отговорностите на корабособственика, издаден на 11.04.2019 г., /документ по т. 7 от Стандарта/.

Посочено е, че от текста на т. 3 от Стандарта става ясно, че застраховката представлява финансово обезпечение, което всяка държава-членка е длъжна да осигури за корабите, плаващи под нейно знаме.

Прието е още, че страните не спорят по между си, че ответникът е имал сключен трудов договор с „Булком“ ООД от 11.10.2019 г., съгласно който е бил назначен на длъжност електротехник на м. к. „Симела“, IMO 9226695 с общо трудово възнаграждение в размер на 3 800 щ. д. месечно. Установено е, че срокът на договора е пет месеца, плюс-минус един месец, като започва да тече от датата на пристигането на моряка на кораба и се прекратява, когато той слезе от кораба за репатриране до България. Договорът следва съдържанието, предвидено Стандарт А 2.1 4 от конвенцията, а именно индивидуализиращи данни на моряка, име и адреса на корабособственика, дата на сключване на моряшкия трудов договор; длъжността, на която е нает морякът, размера на заплатата, времетраене и условия за прекратяване на договора.

За безспорен е приет и фактът, че ответникът И. Л. е получил сумата от 15 150 щ.д., представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие „изоставяне на моряк“ по смисъла на т. 2 от Стандарт А.2.5.2.

Посочено е, че в тази връзка е назначена съдебно- счетоводна експертиза /СЧЕ/, заключението по която не е оспорено от страните и поради това въззивният съдебен състав го е приел като обективно дадено и съответстващо на останалия доказателствен материал. С оглед на това заключение е прието, че на 29.04.2020 г. по сметка IBAN BG82RZBB91551164094917 в щ. д. с титуляр „Фиделитас” ЕООД с вальор 29.04.2020 г. е постъпила сума в размер на 140 550 щ. д. - валутен превод P2004291396IN0ELBANKO47789217 от наредител “Thomas Miller Specialty Underwritin 90 Fenchurch Street, London, EC3M 4ST, GB от сметка c IBAN GB15RBOS16630000831623 при банка “The Royal Bank of Scotland PLC”. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „Фиделитас“ ЕООД за получената сума от 140 550 щ. д. с наредител “Thomas Miller Specialty Underwritin” е открита партида 000053 - „Обезщетение моряци m/v SEMELA“ в счетоводна сметка 499 - Други кредитори. Прието е от Извлечение № 18 с титуляр „Фиделитас“ ЕООД при „Райфайзенбанк“ офис Варна с дата 30.04.2020 г. и вальор 30.04.2020 г., че са извършени плащания от разплащателната сметка на „Фиделитас“ ЕООД по разплащателните сметки на 4

12 лица - в общ размер на 140 550 щ. д., в това число и сумата от 15 150 щ. д., преведени на ответника И. Л. с посочено основание „PI Indemnity as per settlement agreement DD - MV SEMELA“. В заключението е посочено, че получената сума на 29.04.2020 г. от Thomas Miller Specialty Underwritin в размер на 140 550 щ. д. се използва в счетоводството на „Фиделитас“ ЕООД за изплащане на обезщетенията по сметките на екипажа на „м/v SEMELA“ дължимите обезщетения от името на Thomas Miller Specialty Underwritin.

Въззивният съд е посочил, че по делото се установява, че за периода 01.11.2019 г. - 21.02.2020 г. корабособственикът не е изплащал трудовите възнаграждения на екипажа. Това се установява от представената петиция за изоставяне, изготвена на 10.03.2020 г. от капитана на кораба Божидар Вълканов, адресирана до Международен моряшки синдикат; молба от 04.03.2020 г. от екипажа на м.к. „Симела” до „Thomas Miller Specialty” за изплащане на заплати, считано от 01.11.2019 г.; споразумение за суброгация и прехвърляне на вземане от 30.04.2020 г., подписано от ответника И. Л., капитана на м.к. „Симела“ Божидар Вълканов и представител на ищцовото дружество TMS - „Фиделитас“ ООД, чрез капитан Владимир Костов; Заповед № В-З-19/21.02.2020 г. на директора на Дирекция „Морска администрацияВарна“, капитан на пристанището за задържане на м. к. „Семела“ IMO 9226695, в ПСП Терем-КРЗ Флотски арсенал - Варна поради нарушение от страна на корабособственика на т. 1 от Правило 2.2 от МТК - неплащане на дължими трудови възнаграждения на членовете на екипажа за период от 01.11.2019 г. до 21.02.2022 г. включително, установено с протокол за извършена проверка № 8/06.02.2020 г. от МА Варна.

Въззивният съд е възприел свидетелските показания на свидетеля Божидар Вълканов, който е бил капитан на м. к. „Симела“ за процесния период и от чиито показания се установява, че към 04.03.2020 г. екипажът на кораба не е получавал месечните си трудови възнаграждения, считано от 01.11.2019 г. Разяснил е, че като капитан е имал задължението да изработва месечните ведомости за заплати, въз основа на които след проверка от работодателя, до 20 число на месеца по индивидуалната банкова сметка на моряка се превежда заплатата му за предния месец. Твърдял, че на 02.10.2019 г. корабът е влязъл на ремонт в Терем и оттогава екипажът не е получавал дължимите месечни трудови възнаграждения. Посочил е, че на 04.03.2020 г.

5 свидетелят е информирал застрахователя за предстояща продажба на кораба, както и че липсват плащания на трудовите възнаграждения на членовете на екипажа от страна на корабособственика. По този повод се е наложило свидетелят да води кореспонденция с представител на застрахователя в България „Фиделитас“ ООД, в резултат, на което екипажът е получил от това дружество за сметка на застрахователя обезщетения за неплатени заплати за четири месеца. Уточнил е, че неизплатените навреме заплати за месеците март, април и май през 2020 г., са били преведени от „Булком“ ООД през месец декември 2020 г. Свидетелят е казал, че по време на ремонта на кораба е имало вода, храна и ток. След като репатрирали украинските моряци, на кораба били останали трима членове на екипажа, сред които ответникът И. Л..

По делото се установило, че на 11.05.2020 г. е извършена извънредна проверка от служители на „Морска администрация“ - Варна и на борда на кораба са били трима членове на екипажа - капитан, втори механик и електромеханик, И. Л., ответник по иска. Прието е, че между страните не се спори, че останалите членове от екипажа са били репатрирани преди това. Установено е, че искането на корабния агент Deta Maritime Ltd за смяна на тримата членове на екипажа, сред които и ответникът, е отказано от директора на пристанището със заповед от 05.05.2020 г. Като причина е бил изтъкнат фактът, че екипажът на кораба не е окомплектован съгласно MSM /Minimum Safe Manning Dokument - документ за надлежно комплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска администрация Коморски съюз, разпоредбите на глава V правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. номер 16/MSM/1300058/022A/. Също, че липсва информация от флага и корабът представлява опасност за корабоплаването и околната среда.