Решение № 6559 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6559 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Петър Ив. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100509536 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9454 от 20.05.2024г., постановено по гр.д. № 65471/2022г. по описа на СРС, 69-ти състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Я. М. Т. дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 437,27 лева за ползвани електронни съобщителни услуги за периода 13.04.20г.-02.10.20г. по договор № 503634460 със системен партиден номер М 3437451, неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на сумата от 667,19 лева; сумата от 316,69 лева за използвани и незаплатени електронни съобщителни услуги в периода 14.10.19г.-25.05.20г. по договор № 503634460 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с партиден № 4014388, неплатени суми по договора за устройството на изплащане апарат Huawey P20 Lite в размер на 611,76 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 205,31 лева; сумата от 92,08 лева за използвани електронни съобщителни услуги в периода 17.10.19г.-20.05.20г. по договор № 503634460 с партиден № М6256959 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, сумата от 2099,58 лева-незаплатена сума на устройство на изплащане Apple iPad Pro 12.9 Cell 64GB по договора и неустойка в размер 367,15 лева за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва от 15.1.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 2239/21г. на СРС, 69с-в.

Със същото решение Я. М. Т. е осъдена да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 145,94 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 1395,94 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Я. М. Т., в която са развити съображения за неправилност на обжалваното 1 решение поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че исковата молба била нередовна, тъй като ищецът не бил разграничил отделните искове и не бил индивидуализирал точно претендираните вземания. Счита исковете за недоказани, тъй като по делото се установявало, че договор № 503634460 от 20.01.2017г. не бил подписан от ответницата, тъй като на представения по делото екземпляр липсвал неин подпис. Относно положените подписи върху приложения № 1 към договора сочи, че подписите се различавали по конфигурация и транскрипция, независимо от полагането им в един и същи ден и пред един и същи представител на ищцовото дружество.

Освен това използваната от ищеца технология за подпис чрез електронен таблет била порочна, тъй като не позволявала на ответницата да вижда какво подписва, с оглед на което договорите били нищожни поради липса на съгласие. Според въззивницата от събраните по делото доказателства се установявало, че документите не са подписани с квалифициран електронен подпис, а единствено той бил приравнен на саморъчния такъв съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014г. Подписите не били положени в условия, които гарантират тяхната сигурност и автентичност при контролирани условия с възможност за визуална проверка на подписания документ. На следващо място неясен бил точният момент на прекратяване на договорите и не били представени доказателства за отправяне на покана до ответницата. Неясни били правопораждащите факти на претендираната неустойка и начина на определяне на нейния размер, освен това неустойката се дължала само за формата на изпълнение, за която била уговорена. Поддържа възражението си за прекомерност на неустойките като моли същите да бъдат намелени, тъй като излизали извън присъщите им функции. Моли съда да отменено обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „А1 България“ ЕАД, в който са развити съображения за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита жалбата за недопустима, тъй като правомощията на адвоката на ответницата били само за първоинстанционното производство. По същество счита жалбата за неоснователна, тъй като в нея не било проведено разграничение между квалифициран електронен подпис и усъвършенстван такъв. В случая по делото било установено, че подписите под документите били положени чрез дигитално устройство, което отговаряло на всички законови изисквания за сигурност, както и че положеният чрез него подпис е недвусмислено свързано по уникален начин с неговия титуляр. Тези обстоятелства били потвърдени от заключението по съдебно-техническата експертиза, а от заключението по съдебно-почерковата експертиза се установявало, че положеният подпис бил свързан именно с ответницата. С оглед на това било налице съгласие на страните за възникване на облигационните правоотношения между тях. Освен това наличието на такива правоотношения се подкрепяло и от искането за разсрочено плащане в заповедното производство, което представлявало признание на това обстоятелство. Недоказани били твърденията, че при подписване ответникът не бил в състояние да се запознае със съдържанието им. Счита, че неустойките не били прекомерни и не противоречали на добрите нрави. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна, тъй като правната помощ на ответницата е допусната до приключване на производството по делото, което включва и настоящото въззивно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Релевираното от жалбоподателя възражение за нередовност на исковата молба е 2 неоснователно, тъй като в обстоятелствената й част се съдържа подробно описание на начина на формиране на всяка от претендираните суми, включително начина на образуване на претендираните неустойки.

Относно правилността на решението въз основа на развитите в жалбата оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: ч е между страните е сключен договор за доставка на електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане на устройство; договорената цена на услугите и на устройството; както и че е предоставил услугите и устройството на ответника, прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника по тях, валидно неустоечно съглашение и размер на неустойката. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и надлежното изпълнение на договорните си задължения.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е представил Договор № 503634460 от 20.01.2017г. за доставка на мобилни услуги с характер на рамков договор, като индивидуалните ползвани услуги са уговорени в приложения към него, както следва: Приложение № 1 от 17.04.2019г. – условия на тарифен план за мобилни услуги A1 ONE Unlimited 54; Приложение № 1 без посочена дата на подписване – Цени и условия за ползване на услугата Фиксиран интернет (А1 Нет); Приложение № 1 от 07.03.2019г. – Цени и условия за ползване на услугата А1 ТВ; Приложение № 1 от 08.05.2018г. – условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел сърф;

Приложение № 1 от 21.04.2018г. – Условия за ползване на тарифен план Mtel Comfort;

Приложение № 1 от 15.09.2018г. – Условия за ползване на ценови пакети за мобилен интернет А1 Surf XS, S, M, L, XL, 2XL; Приложение № 1 от 26.07.2019г. - Условия за ползване на ценови пакети за мобилен интернет А1 Surf XS, S, M, L, XL, 2XL и Приложение № 3 от 21.04.2018г. – Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.

Относно правоотношенията по договор за продажба на изплащане на устройства, по делото са представени Договор за продажба на изплащане от 07.05.2018г. с предмет мобилен апарат „Apple iPhone 7 32 GB Jet Black“ за сумата от 1607,51 лева, платима на 24 месечни вноски, ведно с приемо-предавателен протокол към него; Договор за продажба на изплащане от 08.05.2018г. с предмет мобилен апарат „Huawei P20 Lite DS Black” за сумата от 839,52 лева, платима на 24 месечни вноски, ведно с приемо-предавателен протокол към него;

Договор за продажба на изплащане от 26.07.2019г. с предмет мобилен апарат „Apple iPad Pro 12,9”Cell 64 GB N SpGr ORG” за сумата от 2399,51 лева, платима на 24 месечни вноски, ведно с приемо-предавателен протокол към него.

Представен е и ценоразпис на услуги за абонати по договор по чл. 231а, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗЕС, Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и потребителите на услугата „Цифрова телевизия“, предоставЯ. от „А1 България“ ЕАД; Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и 3

L T E ; Общи условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга; Общи условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; фактури и сметки за процесния период.

Истинността на описаните по-горе договори е оспорена от процесуалния представител на ответника в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 184, ал. 2 ГПК непосредствено след тяхното представяне по делото на оптичен носител с твърдения, че документите не са подписани от ответницата, както и че липсва валиден електронен подпис върху тях.

В тази насока от приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че от представените договори, единствено Договор № 503634460 от 20.01.2017г. носи подпис само на представител на оператора и върху него не се съдържа подпис на ответницата. По отношение на приложенията към него, договорите за покупко-продажба на изплащане и приемо-предавателните протоколи към тях, същите са подписани за потребителя чрез дигитално устройство, като изводът на вещото лице е, че подписите, положени от Я. М. Т. за абоната, за купувача и за потребителя в тези документи са копия на подписи, положени от Я. М. Т.. В проведеното на 30.04.2024г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че „копия от положени подписи“ означава, че подписите са положени на електронно устройство върху електронен документ и са снети на хартиен носител, т.е. не е налице саморъчен подпис върху хартиен носител.

От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът също кредитира по реда на чл. 202 ГПК се установява, че съгласно използвания софтуерен ресурс, не са установено последващи вмешателства в целостта и съдържанието след акта на създаването. Установени са датите на електронния подпис на всеки един от документите, с изключение на договора от 20.01.2017г., за който е посочено, че не е електронно верифициран със сигнатура на електронен подпис към документа. Въз основа на проведения анализ е установена идентичност в представените по делото документи на хартиен носител и диск с тези в архивиращата система на дружеството. Технологично е възможна последваща промЯ. на редакция на документите във формата, в който са предоставени по делото и тези съхранявани в системата на дружеството, но това би се отразило във формата и нотификациите на така положения електронен подпис при подписване на документа в процеса на създаването му. Не са установени данни за последваща промЯ. в съдържанието на анализираните документи. При разпита в проведеното на 31.04.2024г. открито съдебно заседание по делото вещото лице е уточнило, че в случая не се касае за квалифициран електронен подпис. Подписът се полага от системата чрез външно устройство – таблет, което е различно от квалифицирания електронен подпис. Актът на полагане на подписа и съответната дата се получава от системата и след това всяко друго действие ще бъде отразено в системата като допълнителни промени. Касае се за PDF документи, които имат защита от гледна точка на корекциите върху тях, като отразяват всяка корекция във вид на 4 сигнатури и датиране. Промените се установяват само при дигитален прочит, не чрез разпечатаните на хартия екземпляри.