Решение № 2671 от 07.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100114081 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.

М. Н., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Ардино, ул. ******* чрез адв. Е. М. И., САК, срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2, с която е предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 124 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва от 14.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е един от пряко пострадалите от т.нар. „възродителен процес", проведен в периода 1985-1989г. в България от установения тоталитарен режим на БКП по насилствена асимилация на етническите турци, изразяваща се в принудителна смяна на имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права. Ищецът твърди, че в периода 1984-1989г. е живеел в гр. Ардино, община Ардино, обл. Кърджали. През второто полугодие на 1984г. държавният апарат в лицето на БКП, подпомагано от местните структури на партията и МВР, предприели репресии спрямо турското малцинство, като е проведена насилствена смяна на имената. Тъй като ищецът се противопоставил на това, то в периода от 29.12.1984г. до 19.09.1986г. бил задържан и лишен от свобода в затворите на остров Белене и в Бобов дол; а в периода от 20.09.1986г. до 13.07.1988г. бил принудително изселен в самия град Бобов дол, обл. Кюстендил.

В затворите бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия мръсотия; липса на елементарни условия за живот и лична хигиена (за тоалетна ползвахме 1 една кофа в килията); липса на здравни и медицински грижи и помощ; лоша храна; забрана за контакт с близките и роднините, принуда за полагане на тежък физически труд, без заплащане.

Сочи, че след свалянето от власт на Т. Ж. и падането на 10.11.1989г. на тоталитарния режим в България във всички пострадали се породила надежда и очакване, че новата демократична власт ще предаде на съд и накаже виновниците с поддържана вяра за поне частично възмездие за репресиите, на които е бил подложен. Заедно с други пострадали от възродителния процес учредили сдружение "За справедливост, права, култура, и солидарност на Балканите", което да ги подпомага в усилията по търсене на информация за развитието на делото и предприемането на законови действия по него в качеството им на пострадали лица.

Твърди се, че първите разпити на пострадалите по делото са започнали едва след 2000г., когато получили и първата информация за развитието на досъдебното производство.

Въпреки, предприетите действия за ускоряване досъдебното производство същото не е приключило повече от 30 години и тази продължителност довела до прекратяването му срещу виновните лица поради тяхната смърт и изтичането на давностните срокове за реализиране на наказателно преследвано срещу обвиняемите. По този начин бил лишен от възможността да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец и да поиска възмездяване на причинените му вреди. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо него деяния ще бъдат наказани и ще получи справедливост за разбития си живот; чувствал се безпомощен и излъган, а дългите години на безплодно очакване го. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че искът е недопустим. Направено е възражение за липса на местна подсъдност за разглеждане на делото от СГС, катo се иска прекратяване производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС- Кърджали. Оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Възразява за това, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца не са от забавеното разследване, а от самия Възродителен процес. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 124 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика 2 по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Прави възражение срещу началния момент на акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди-14.12.2020г. В процесния случай при доказана основателност на претенцията, лихвата е дължима от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.12.2023г.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество. Съдът намира за неоснователни възражения на ответника за недопустимост на настоящето производство по съображения, подробно изложени в определението от 13.02.2024 г. (л. 260-261, том 1).

По основателността:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 02.12.1984г. до 19.09.1986г. А. М. Н. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене, а в периода от 20.09.1986 г. до 13.07.1988 г. е бил принудително изселен в гр. Бобов дол.

Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на ищеца и на членовете на семейството му с български имена. Не е спорно, че ищеца и семейството му са изселени в Турция през м. май 1989 г.

Не се спори, е ищецът е член в „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на Сдружението една от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на понЕ.ите материал ни и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

Видно от писмени доказателства на 31.01.1991г. с постановление прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на П.та на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП - София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП - София, за разследване на извършени през време на възродителния процес престъпления. Страните не спорят, че и към момента наказателното производство е висящо.

Установява се, че сл.д. № 1/1991г. е водено срещу петима обвиняеми за престъпления по чл.162, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, за това, че в периода от 1984г. до 1988г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие с други лица проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл.387, ал.2 НК, във вр. с, ал. 1 и чл.20, ал.2 НК, че през периода от 1984г. до 1988г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща 3 принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

На 20.07.1993г. и на 19.12.1997г. в съда са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняването им.

През 1998г. и през 1999г. двама от обвиняемите са починали и производството по отношение на тях е било прекратено; през 1999 г. и през 2002т. производството по делото е било спирано поради наличие на свидетели в чужбина, които е трябвало да бъдат разпитани, след което е било възобновявано.

В хода на наказателното производство в периода от 05.02.2001г. до 04.02.2004г. са установени общо 446 пострадали лица, както и техните законните наследници, от тях са разпитани общо 312 души.

На 10.05.2017 г. пострадалият А.ов Н. е подал молба до ВОП, с която на основание чл.75, ал.3 НПК, е поискал да бъде конституиран като пострадал в досъдебната фаза на ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София.

В периода от 2018 г. до 2021 г. са образувани множество дела с искания за ускоряване на производството, като неведнъж съдът е определял едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по процесното досъдебно производство. Едно от тези производства (нчд 4733/2018 г. по описа на СГС, НО, 13 състав) е било образувано по молба на ищеца А. Н.. По нея съдът се е произнесъл като отново е определил едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора съгласно правомощията му по чл. 242, ал. 1 НПК по процесното досъдебно производство (определението, л. 542-547, том 2).

За последно производството е било прекратено с постановление от 31.05.2022 г., което впоследствие е било отменено с определение на САС от 02.12.2022 г. по внчд № 821/2022 г. (постановлението и определението, л. 1177-184, том 3 и л. 914-919, том 2).

В настоящето производство във връзка с търпените неимуществени вреди от ищеца са събрани свидетелски показания.

Видно от показанията на св. Е.Я.Н. /съпруга на ищеца и пострадалия А. Н./ същата е пряк очевидец както на събитията от времето на възродителния процес, така и продължилото вече 33 години разследване на виновниците за същия процес. Същата свидетелства както за вредите от самия "Възродителен процес", така и за разочарованието на ищеца от неполученото възмездие на виновниците за възродителния процес. От показанията се установява, че ищецът все още продължава да чака резултати от разследването и наказване на виновните, вече повече от 30 години „след промените“.

4

С показанията си свидетелят Т. М. Ш., който също е пострадал от възродителния процес, свидетелства както за репресиите на които той и ищеца са били подложени по в периода 1985 -1989 г., така и за очакването виновниците да бъдат разкрити и разочарованието (негово и на пострадалия А. Н.) от неприключването на досъдебното производство.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, във вр. чл.6, § 1 КЗПЧОС.

Ищецът има качеството на пострадал от производството по сл.д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София.

Началният момент за определяне продължителността на досъдебното производство е 30.01.1991г., когато същото е образувано. Няма спор, че същото продължава и в момента, т.е. повече от 33 години.