Определение № 5 от 04.01.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Шумен, 04.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500501 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 9806/14.07.2023 г. от З. К. К. и К. Т. К., действащи чрез пълномощника си адв. А. Д. при ШАК, против определение №2117/15.09.2023г. по гр. д.№ 1574/2023г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба. Жалбоподателите сочат, че определението е незаконосъобразно, противоречащо на съдопроизводствените правила и неоснователно. Молят съда да отмени атакуваното определение, да върне делото на първоинстанционния съд и да се даде понататъшен ход на исковата им молба.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който взема становище по неоснователността й.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намери частната жалба за неоснователна, поради следното:

Гр. дело № 1574/2023 г. по описа на ШРС е образувано по депозирана от З. К. К. и К.

Т. К. чрез адв. А. Д., срещу Община Шумен искова молба, с която се претендира съдът да признае за установено наличието на престъпно обстоятелство при издаване на разрешение за строеж № 505 от 28.12.2008г., издадено от гл. архитект на Община Шумен, както и наличието на престъпно обстоятелство при използването в строителната документация на писмено доказателство – декларация за съгласие за надстрояване от лицата Е.С.П., А.С.Х., В.Н.Д., И.С.М., като пълномощник на А.С.Б., М.С.Р. и С.Х.И., които престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение № 92/31.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1274/2018 г. на ШРС. Разрешението за строеж било с преправена дата на издаване, а декларацията за съгласие за надстрояване не била подписана от 1 посочените лица.

Към исковата молба е приложено постановление от 20.04.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1865/2022г. по описа на ШРП. Изрично е посочено, че основанието за отказа да се образува досъдебното производство е чл.24, ал.1, т.1, предл. второ от НПК – прието е, че деянието не осъществява от обективна страна признаците на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Постановлението на ШРП е било обжалвано от адв. А.

Д., като пълномощник на З. К.. С постановление от 27.05.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен по преписка № 980/2022 г. по описа на ШОП, постановлението на ШРП е потвърдено. В постановлението на ШОП досежно издаденото разрешение за строеж е прието, че доколкото датата на изготвяне на документа не е от съществено значение касателно целта, за която е изготвен същия, дори поправката да е извършена не от автора, а от трето лице, без знанието и съгласието на последния, то осъществената деятелност не изпълва обективната страна на престъплението по чл.308, ал.1 от НК. На второ място е изложено, че е изтекла и давността по чл.80 от НК, забраняваща образуването на наказателно производство. Относно приложената по преписката декларация за съгласие за надстрояване в постановлението на ШОП приема, че също не са налице основания за образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер, в частност по чл.309, ал. 1 от НК, тъй като, видно от приложеното по преписката копие на този документ, подписите на лицата подписали декларацията са нотариално удостоверени. Това презумптивно означава, че лицата /Е.С.П., А.С.Х., В.Н.Д., И.С.М., М.С.Р. и С.Х.И./ са се явили пред нотариуса, същият се е уверил в тяхната самоличност и те са положили подпис под документа в присъствието на това длъжностно лице или са потвърдили, че подписа е положен от тях. На следващо място се сочи, че е изтекла и предвидената в чл.80, ал.1, т. 4 от НК давност за наказателно преследване. Цитираните постановления са обжалвани пред Апелативна прокуратура – Варна, като с Постановление от 20.07.2022 г. същите са потвърдени.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, съдът приема, че ищците са предявили иск срещу ответника с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК.

Производството по иска за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-5 от НПК /деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта/, или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал.1, т.2 или чл.26 от НПК /разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления 2 извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне/, или извършителят на деянието е останал неоткрит. Т.е. в текста на закона изчерпателно са посочени случаите, в които процесният иск е допустим.

Според константната съдебна практика /в т.ч. цитирана в определението на ШРС/, обстоятелствата които са от значение за разрешаването на даден гражданскоправен спор, но същевременно осъществяват състав на престъпление по НК, поначало следва да се установят с влязла в сила присъда по реда на НПК. За съда, разглеждащ гражданското дело съществува процесуална забрана да установява такива престъпни обстоятелства в рамките на делото, което ясно следва от разпоредбите на чл.17, ал.1, чл.229, ал.1, т. 5 и чл.300 от ГПК, освен в случаите изчерпателно посочени в чл.124, ал.5 от ГПК.

От изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, заявения петитум, а и приложените по делото доказателства е видно, че ищците основават допустимостта на иска си на постановления за отказ да се образува наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Въз основа на приложените три постановления, се установява, че наказателното производство не е било образувано, тъй като органът на досъдебното производство е приел, че не е осъществен състав на престъпление, визирано в НК. Нормата на чл.124, ал.5 ГПК във вр. с чл.24, ал.1 НК е ясна и непротиворечива. Целта на уредения иск по чл.124 ал.5 ГПК е да се установи дадено обстоятелство за престъпно, когато това не може да бъде постигнато от редовния наказателнопроцесуален път и да бъде постановена съответната присъда, която би имала за гражданския съд задължителна сила относно последиците на престъпното деяние. В хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 НПК със средствата на наказателния процес се установява, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление по смисъла на НК. Именно поради това и поради недопустимостта гражданския и наказателния съд, респ. органът на досъдебното производство да достигнат до различни и следователно противоречиви изводи относно това, дали деянието е извършено и дали то съставлява престъпление, разпоредбата на чл.24, ал.1 т.1 от НПК е изрично изключена от приложното поле на иска по чл.124, ал.5 от ГПК. Това е законодателния смисъл вложен в разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК.

В производството по иска по чл.124, ал.5 ГПК съдът няма възможност да приеме друго основание за прекратяване на производството, различно от посоченото в постановлението.

Това е така, доколкото актовете на прокуратурата или на съда по прекратяване, или спиране на наказателното производство, подлежат на инстанционен контрол. Представянето на влязло в сила постановление за отказ да се образува наказателно производство на основание чл.24, ал.1 т.1 от НПК е достатъчно да се приеме, че не е налице предвидена в закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.124, ал.5 от ГПК. Ето защо и доколкото с акт на прокурора е прието, че деянието не съставлява престъпление, искът по чл.125 ал.5 ГПК е недопустим. Предвид това и в случая без значение се явява непрецизната пасивна легитимация.

Само за пълнота следва да се посочи, че коментираното в постановленията обстоятелство, досежно изтекла давност, е посочено като повторен аргумент, отделно от 3 основанието по чл.124, ал.1, т.1 от НПК, за постановяване на отказ да се образува наказателно производство а и не се отразява на извода за недопустимост на процеса. В случая липсва една от предпоставките за допустимост посочени в чл.124, ал.5 от ГПК.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд то атакуваното определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 9806/14.07.2023 г от З. К. К. и К. Т.

К., действащи чрез пълномощника си адв. А. Д. при ШАК, против определение № 2117/15.09.2023 г. по гр. д.№ 1574/2023 г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4