Определение № 32177 от 30.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 65714/2024
- Вид
- Определение № 32177
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32177 гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110165714 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Локатор-К“ ООД срещу Столична община.
Съдът след повторна проверка на исковата молба, намира, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост срещу Столична община за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на процесния недвижим имот – самостоятелно обособено складово помещение – хале/гараж, с отделен санитарен възел и собствен входизход, с площ от 40 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***, с обща площ от 157 кв.м., е недопустим. Предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като ищецът извежда правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от правото си на собственост върху процесния имот, което обаче е предмет на положителния установителен иск, предявен като главен иск. В случай, че ищецът бъде признат за собственик по предявения положителния установителен иск, той няма правен интерес да предявява отрицателен установителен иск, защото правото му на собственост, в защита на което предявява отрицателния установителен иск, вече е защитено. В случай, че положителния установителен иск на ищеца бъде отхвърлен като неоснователен, правото на собственост на ищеца по предявения положителен установителен иск ще бъде отречено, с което ще бъде отречен и правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск (тъй като ищецът извежда правния си интерес от 1 предявяване на отрицателния установителен иск именно от твърдяното право на собственост, което е предмет и на самостоятелен иск). Изборът дали ищецът ще защити правото си на собственост чрез положителен или отрицателен установителен иск е негов избор. Веднъж предявявайки иск за защита на правото си на собственост обаче ищецът не може да предявява втори иск в защита на същото право, извеждайки правния си интерес от едни и същи обстоятелства. Съдът намира, че доколкото положителния установителен иск за собственост е предявен като главен, а отрицателния установителен иск е предявен като евентуален, ищецът е направил избор съдът да се произнесе с приоритет по положителния установителен иск.
Положителния установителен иск за собственост също така предоставя на ищеца по-интензивна защита на правото на собственост, в сравнение с отрицателния установителен иск, тъй като при уважаване на отрицателен установителен иск със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ответника, но не се установява кой е титуляр на правото на собственост, докато при уважен положителен установителен иск за собственост се установява, че именно ищецът е титуляр на право на собственост. В този смисъл регулиращото действие на силата на пресъдено нещо при уважен положителен установителен иск е по-интензивно, отколкото при уважен отрицателен установителен иск, защото се установява кой е титуляр на правото на собственост в отношенията между страните и техните правоприемници и се предотвратяват възможни бъдещи спорове за право на собственост. В този смисъл положителния установителен иск за собственост предоставя по-силна форма на защита на правата на ищеца в сравнение с тази, която би получил при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за същия недвижим имот. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, изразена в Определение № 60138/05.11.2021 г. по ч.гр.д. 3371/2021 г., ВКС, I г.о., Определение № 135/01.08.2017 г. по ч.гр.д. 2110/2017 г., ВКС, II г.о. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 30/02.04.2019 г. по гр.д. 10219/2016 г., ВКС, II г.о.
В исковата молба ищецът е направил искане за отмяна на акт за частна общинска собственост, което искане съдът намира за недопустимо. Това е така, тъй като съгласно съдебната практика, при неправилно съставен акт за общинска собственост, чийто констатации накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за 2 собственост, като не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост. Поради това и произовдството по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде прекратено като недопустимо и исковата молба в посочената част да бъде върната.
Относно останалите искове, съдът намира исковата молба за редовна и исковете за допустими, поради което на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК като недопустима искова молба вх. № 353405/05.11.2024 г. от „Локатор-К“ ООД, с ЕИК: 121462406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 258, вх. А, ет. 1, ап. 1, против Столична община, с ЕИК 000696327, с адрес: гр. София, ул.
‚Московска“ № 33 В ЧАСТТА й относно предявен иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесното самостоятелно обособено складово помещение-хале /гараж, с отделен санитарен възел и собствен вход-изход, с площ от 40 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***, с обща площ от 157 кв.м., което е актувано като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №****/01.04.2024 г., вписан в СВ при СРС с входящ регистрационен № *** LXI, рег. № ***/13.04.2024 г., както и по отношение на иска за отмяна на Акт за частна общинска собственост №****/01.04.2024 г., вписан в СВ при СРС с входящ регистрационен № *** LXI, рег. № ***/13.04.2024 г. по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 65714/2024 г., СРС, 32 с-в в посочената част.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалавне в 1седмичен срок от връчването му, с частна жалба пред СГС.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че ищцовото дружество „Локатор-К“ ООД е придобил въз основа на давностно владение за периода от 1997 г. до настоящия момент 3 собствеността върху самостоятелно обособено складово помещение – хале/гараж, с отделен санитарен възел и собствен вход-изход, с площ от 40 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***, с обща площ от 157 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелното обособеното складово помещение-хале: от запад, изток и север: сграда с идентификатор *** и от юг – поземлен имот с идентификатор ***. Ищецът твърди, че въз основа на договор от 08.11.1996 г., сключен между дружеството ищец и строителна фирма, ищецът е възложил изграждане на самостоятелно и обособено складово помещение-хале/гараж със собствен вход-изход с площ около 40 кв.м., като след завършване на строителството, от началото на 1997 г. ищцовото дружество владее процесния самостоятелен обект. Посочва, че за периода от 1997 г. до днес упражнява върху самостоятелния обект владение, стопанисва имота, поддържа го, грижи се за него и е заплащал е консумирана за имота ел. енергия и има разкрита партида за ток в имота и е започнал процедура за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, в това число е подадено и заявление с вх. № ***/25.07.2006 г. пред Столична община, район „Триадица“ за извършване на обстоятелствена проверка. Посочва, че Столична община е издала Акт за частна общинска собственост №****/01.04.2024 г., вписан в СВ при СРС с входящ регистрационен № *** LXI, рег. № ***/13.04.2024 г., които обхваща и процесния имот, като поддържа, че посоченият акт за общинска собственост е издаден неправомерно, без посочено правно основание. Предвид посоченото, моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот въз основа на давностно владение. В условията на евентуалност, моли съдът да признае за установено, че Столична община не е собственик на процесния недвижим имот, както и да бъде отменен по реда на чл. 537 ГПК Акт за частна общинска собственост №****/01.04.2024 г., вписан в СВ при СРС с входящ рег.№ *** LXI, рег. № ***/13.04.2024 г.
Ответникът Столична община в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, впоследствие уточнен и допълнен със становище вх.№ 94003/17.03.2025 г., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че съгласно Акт №***/21.08.2000 за общинска собственост, вписан в СВ към АВ с вх. per. № *** VI, рег.№ ***/13.04.2008, със Заповед № 4
***/05.05.1993 на Кмета на СГО е отменено отчуждаването върху част от имот пл. № 19 /стар/, с площ от около 600 кв.м., кв.133в /стар/, м. „Красно село 9 Плавателен канал“, попадащ в границите на парцел V /стар/ от кв. 133д и на основание Заповед № ***0/08.12.1994 на Кмета на СГО, възстановената част от имота е отписана от актовите книги , като същата не е нанесена в действащия регулационен план, на основание чл.32,ал.1, т.2 от ЗТСУ, като със същия акт се образуват 4 бр. нови парцели. На основание Решение № 44 на СОС по Протокол № 14/24.07.2000, изменено с Решение № 200 на СОС по Протокол от 15.07.2004, изменено с Решение № 154 на СОС по Протокол от 09.03.2006, със Заповед ***/10.07.2006 Столичния общински съвет нарежда извършването на доброволна делба чрез образуване на три реални дяла, като на Столична община е отреден в изключителна собственост дял I-ви, който включва УПИ III – за трафопост и КОО, с площ от 918 кв.м, , при граници : бул. „***“, улица и УПИ I; “ и УПИ IV – за трафопост и КОО, с площ от 322 кв.м. при граници: улица и от три страни УПИ II, кв. 133д, м. „***“ и съсобственост при следните квоти: 9495/10845 ид.ч. върху дял II-ри, включващ УПИ II за строителство на жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи с площ 10 845 кв.м. Твърди, че процесния недвижим имот – самостоятелно обособено складово помещение-хале/ гараж със самостоятелен санитарен възел и площ от 40 кв.м., е разположен в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, която е разположена върху поземлен имот с идентификатор ***, попадаща в УПИ IV-за трафопост и КОО от кв.133 д, м. „жк ***“, от СГКК, София. Поради това посочва, ч издадения акт за частна общинска собственост има правно основание, удостоверява правото на собственост върху имот, който действително е общинска собственост и е законосъобразен. Оспорва твърденията, че ищецът е упражнявал давностно владение върху процесния недвижим имот през процесния период, оспорва ищецът да доказва, че е владял процесния недвижим имот в реални граници, както и на какво основание е придобил фактическата власт и е демонстрирал намерение за своене. Посочва, че към представения договор за строителство липсва законоустановена строителна документация за регистриране и въвеждане на строежа, както и приемопредавателен протокол за предаване на владение на сградата от страна на строителя. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и 5 адвокатско възнаграждение.
Ищецът подава допълнително становище вх.№96196/18.03.2025 г., с което оспорва изложените в ОИМ твърдения. Поддържа оспорването на Акт за общинска собственост №***/2000 г., като посочва, че в този акт за общинска собственост има посочени единствено 12095/20595 ид.ч. земя, но няма посочени постройки и сгради, в това число и процесната сграда.
Посочва, че правата на собственост, посочени в Акта за частна общинска собственост са прехвърлени преди повече от 15 години. Оспорва да е извършвана твърдяната в ОИМ делба на поземлени имоти. Прави допълнителни доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Представя и 2 бр. цветни комбинирани скици.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Столична община, че„ Локатор-К“ ООД е собственик въз основа на давностно владение, осъществявано в периода от 1997 г. до настоящия момент на следният недвижим имот: самостоятелно обособено складово помещение – хале/гараж, с отделен санитарен възел и собствен входизход, с площ от 40 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор ***, с обща площ от 157 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници на самостоятелното обособеното складово помещение-хале: от запад, изток и север: сграда с идентификатор *** и от юг – поземлен имот с идентификатор ***.
Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/104df9ae-552e-473a-836b-2d1396046434