Акт от 19.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 9

Номер

9

Година

24.01.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.23

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Кирил Митков Димов

Секретар:

Николина Александрова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Гражданско I инстанция дело номер

20105100100254 по описа за

2010 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът М. на Р. Р., представляван от процесуалния си представител, сочи в исковата молба, че на 10.02.2009 г. между О.Д и “С. П.” Е. бил сключен договор за предоставяне на общинска концесия за добив на подземни богатства – строителни материали андезитобазалти, от концесионна площ “А”, разположена в землището на с.П., общ.Д., обл.К.. С решение № 24/14.12.2007 г. и решение № 71/14.04.2008 г. и двете на Общински съвет - Д., се давало съгласие за стартиране на процедура по предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – строителни материали по чл.2, ал.5 от Закона за подземните богатства от концесионна площ "А" на основание чл.5, т.4 и чл.6, ал.4 от ЗПБ (преди влизане в сила на ЗИДЗПБ, обн. В Д.в. бр.70/2008 г.). Предоставянето на общинска концесия за добив на подземни богатства по чл.3, ал.2 от ЗПБ (отм.) било съгласувано с МОСВ с писмо изх. № 08-00-84 от 25.07.2008 г. В последствие с решение № 122 от 31.10.2008 г. на Общински съвет – Д. било прието предложение за приемане на решение за провеждане на конкурс за определяне на концесионер за добив на подземни богатства от площ "А". Въз основа на последното решение била издадена заповед № 826 от 31.10.2008 г. на Кмета на О.Д, с която бил определен съставът на комисията за организиране и провеждане на конкурса, която съставила доклад. С решение № 140 от 22.12.2008 г. на О.С-Д. било прието предложение за приемане на решение за определяне на концесионер за добив на строителни материали, въз основа на което бил сключен договор между О.Д и “С. П.” Е. за предоставяне на общинска концесия за добив на подземни богатства. В хода на тази процедура бил приет ЗИДЗПБ обн. Д.в. Бр.70/2008 г. в сила от 14 август 2008 г., като §91, ал.2, изречение второ от този закон предвиждал, че когато има предприети действия за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по отменената ал.2 на чл.3 от ЗПБ, процедурата се довършва от М. на Р. Р. и Б.. Твърди се, че договорът бил нищожен поради противоречие със закона - § 91, ал.2, изречение второ от ЗИДЗПБ, съгласно който изрично било посочено лицето, оправомощено да сключи договора и това бил М. на Р. Р. и благоустройството. Законът забранявал сключването на този договор от лице, различно от посоченото. Моли съда да постанови решение, с което да установи, че договор, сключен на 10.02.2009 г. между О.Д и “С. П.” Е. за предоставяне на общинска концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – андезитобазалти от концесионна площ "А", разположена в землището на с.П., общ.Джебел, обл.Кърджали е нищожен поради противоречие със закона. Претендира разноски. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В представено писмено становище се излагат съображения за неприложимост на разпоредбите на чл.20 и сл. от ЗК. Твърди се, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на §86 от ПЗ на ЗИДЗПБ, а при евентуална отмяна на договор за предоставяне на концесия процедурата ще бъде продължена от компетентния орган съгласно § 9, а.3, т.1 от ПЗР на ЗИДЗПБ.

Ответникът О.Д, представляван от Кмета на О.Д, в представено възражение, имащо характер на отговор на основание чл.131, ал.2 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения за валидността на сключения договор за концесия, като се твърди, че били спазени всички изисквания на ЗПБ и ЗК. Подписването на договора следвало да стане от кмета на общината и концесионера съгласно разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗПБ, която гласяла, че процедурите, започнали до влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред в срок до две години. Неоснователното твърдение на ищеца за приложението на § 91, ал.2, изречение второ от ЗИДЗПБ вероятно било резултат от погрешно тълкуване на използуваната терминология в двата параграфа, защото в § 86 се говорело за “процедури”, а в § 91, ал.2 за “предприети действия за предоставяне на концесия”. Законодателят имал предвид различен фактически състав при отделните хипотези в двата параграфа, защото в противен случай би използувал едни и същи термини. В чл.20 и сл. от ЗК били очертани действията, които представлявали “предприети действия за предоставяне на концесия”, а именно – извършването на подготвителни действия по реда на ЗПБ при съответно прилагане на редица правила от ЗК и ППЗК, които подготвяли всички следващи фази на производството. От развитието на този етап зависело дали ще се стигне до предоставяне на концесия, която фаза към 08.08.2008 г., когато бил обнародван ЗИДЗПБ, била приключила. Конкретният етап обхващал предварителни проучвания и анализи, подготвителни действия като обосновка на концесията и др. Всички тези действия се отличавали със своя общ характер и целели да подготвят концесията, като докажат нейната необходимост за съответния дял на икономиката и икономическата изгода, като успоредно с това се следи за нейната законосъобразност и целесъобразност по отношение опазването на околната среда. За разлика от тези “действия” процедурата се отличавала с много по-голяма степен на конкретност, защото имало набелязан обект и се пристъпвало към реализация на заложеното цел. Начало на вече стартиралата процедура било решение № 71 от 14.04.2008 г. на О.С-Д., към която дата действала предишната редакция на ЗПБ, при която имало фиксирани координати, възлагане на контур за съгласуване, възлагало се изработване на конкурсни книжа, определяне на комисия и др. Подписването на концесионния договор от Кмета на О.Д било законосъобразно действие, защото с него се финализирала една процедура, попадаща под действието на §86 от ПЗР на ЗИДЗПБ (обн. Д.в. бр.70/2008 г.). В случая не се касаело за “предприети действия за предоставяне на концесия”, поради което конкретната концесионна процедура не попадала в обхвата на § 91, ал.2, изречение второ от ЗИДЗПБ, а предявеният иск бил неоснователен. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, този ответник оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия по изложените в отговора съображения. Сочи се още, че направените от ответника разходи надхвърляли 50 000 лв., като държавата и областният управител поддържали “С. П.” Е. и нямали възражения по договора.

Ответникът “С. П.” Е. – гр.С., представляван от процесуалния си представител, в представено възражение, имащо характер на отговор на основание чл.131, ал.2 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че договорът за предоставяне на концесия представлявал заключителен етап от концесионна процедура, проведена при спазване на всички законови изисквания, заложени в ЗПБ и ЗК. Подписването на договора следвало да стане от кмета на общината и концесионера съгласно разпоредбата на § 86 от ПЗР Ýа ЗИДЗПБ, която гласяла, че процедурите, започнали до влизането в сила на този закон се приключват по досегашния ред в срок до две години. В исковата молба не се сочели други пороци на процедурата освен факта на подписване на концесионния договор от Кмета на О.Д. Твърди се, че от страна на концесионера били направени сериозни разходи, който добросъвестно изпълнявал задълженията си. Ищецът неправилно твърдял, че договорът следвало да бъде сключен от М., като не спорел, че били спазени всички други изисквания. След като процедурата била проведена при спазване на основните правила за предоставяне на концесии, то искането за обявяване на нищожност, дори и да имало формално основание, се явявало злоупотреба с право. Обявяването на нищожност на договора би довело до прекратяване на заплащането на концесионното възнаграждение, както и би възникнала необходимост от възстановяване на вече заплатеното концесионно възнаграждение, тъй като концесионерът не използувал ресурсите на кариерата, но заплащал възнаграждение. Възнаграждението постъпвало по сметки на МРРБ, а не по сметки на О.Д. При уважаване на иска цялата процедура трябвало да започне отново и всички направени инвестиции би представлявали щета за концесионера и неоснователно обогатяване на евентуален нов концесионер. Държавният орган трябвало да възстанови вече получени суми. Неоснователното твърдение на ищеца за приложението на § 91, ал.2, изречение второ от ЗИДЗПБ вероятно било резултат от погрешно тълкуване на използуваната терминология в двата параграфа, защото в § 86 се говорело за “процедури”, а в § 91, ал.2 за “предприети действия за предоставяне на концесия”. Законодателят имал предвид различен фактически състав при отделните хипотези в двата параграфа, защото в противен случай би използувал едни и същи термини. В чл.20 и сл. от ЗК били очертани действията, които представлявали “предприети действия за предоставяне на концесия”, а именно – извършването на подготвителни действия по реда на ЗПБ при съответно прилагане на редица правила от ЗК и ППЗК, които подготвяли всички следващи фази на производството. От развитието на този етап зависело дали ще се стигне до предоставяне на концесия, която фаза към 08.08.2008 г., когато бил обнародван ЗИДЗПБ, била приключила. Конкретният етап обхващал предварителни проучвания и анализи, подготвителни действия като обосновка на концесията и др. Всички тези действия се отличавали със своя общ характер и целели да подготвят концесията, като докажат нейната необходимост за съответния дял на икономиката и икономическата изгода, като успоредно с това се следи за нейната законосъобразност и целесъобразност по отношение опазването на околната среда. За разлика от тези “действия” процедурата се отличавала с много по-голяма степен на конкретност, защото имало набелязан обект и се пристъпвало към реализация на заложеното цел. Начало на вече стартиралата процедура било решение № 71 от 14.04.2008 г. на О.С-Д., към която дата действала предишната редакция на ЗПБ, при която имало фиксирани координати, възлагане на контур за съгласуване, възлагало се изработване на конкурсни книжа, определяне на комисия и др. За правилното тълкуване и прилагане на двата спорни текста следвало да се отчете и систематичното им място в структурата на отделните параграфи. Причината за разграничаването в отделен параграф 86 от ЗЗР на ЗИДЗПБ за започнатите процедури била, че вече били предприети достатъчно конкретни действия, направени били разходи от възложителя за формиране на комисии и изготвяне на конкурсни книжа, като едно прехвърляне би обезсмислило голяма част от извършената работа и изразходвани средства. От административноправна гледна точка подпис на министър за финализиране на процедура, проведена от комисия, назначена от кмет, бил атакуем акт. Нелогично било с подписа си министърът да поеме отговорност и да финализира извършеното от комисия, която не била назначена от него, с контрагент, който не той бил избрал за победител и по правила, които не е съставил и не е одобрил. За разлика от предходният текст, § 91, ал.2, изр. второ от ЗИДЗПБ се явявал логично Р. и продължение на предходната алинея 1, като отчитал различна хипотеза, но неслучайно не бил обособен в самостоятелен параграф. Алинея 2 развивала идеята на законодателя да определи съдбата на административните действия, наречени “предприети действия”, за да не се бъркат с процедурите по § 86, при които промяната на ресорния орган нямало да се отразят неблагоприятно, защото били приключени с догово­. Твърдяното в исковата молба нарушение на закона било в пълно противоречие с изводите на същото министерство в писмо, подписано от заместник-министър Е.М. с изх. № 08-00-84/09.12.2009 г. Моли съда да отхвърли предявения иск за обявяване нищожност на договора. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, този ответник оспорва иска и моли съда да отхвърли същия по изложените в отговора съображения и в представена писмена защита съображения. Претендира разноски.