Решение № 1466 от 12.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330203391 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-1030-002226/30.04.2025 г., издадено от Началник на Група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което Т. Н.

Ш., с ЕГН: **********, е санкциониран с ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец – за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят, Т. Н. Ш., чрез адв. Л. К., оспорва правилността и законосъобразността на издаденото срещу него НП и моли същото да бъде отменено. Оспорва се факта на извършеното нарушение, като се твърди, че същото е недоказано от обективна и субективна страна. Изразява се несъгласие с посоченото място на извършеното нарушение, като се твърди, че посоченото в АУАН и НП не съответства с действителното място на нарушението. Отделно от това се оспорва и отразеното в съставения протокол за ПТП, като се изразява и несъгласие с посочения свидетел по акта, който се явява самата пострадала. Претендира се за отмяна на издаденот НП поради 1 недоказаност и поради допуснати в хода на производството нарушения.

Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Разноски не се претендират.

От фактическа страна се установява следното:

На 11.03.2025 г., в 17.40 часа, свид. Ц. Г. Б. (служител в Сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Пловдив) напуснала работно си място и се отправила към служебния паркинг, намиращ се в двора на Сектора, в северния му край, където била паркирала личния си автомобил марка „Мерцедес“ с рег.

№ *******. Достигайки до автомобила си, същата станала свидетел на това как водач на лек автомобил „Опел“ с рег. № *******, който бил паркирал с предната страна на автомобила към сградата, също в северния край, движейки се на заден ход ударил личния й автомобил в неговата задна част и без да спре и да установи дали и какви вреди е причинил, се е отдалечил по ул. „Георги Измирлиев“ в незивестна посока. Свидетелката Б. видяла единствено, че водачът е мъж, но успяла да заснеме номера на автомобила и подала сигнал до Началника на 02 РУ, в който посочила, че по автомобила й има щети и моли за съдействие за установяване на водача, който според нея също е служител, работещ в сградата на 02 РУ, тъй като паркингът е служебен. Във връзка с така подадения сигнал материалите са били изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“. След извършена справка било установено, че водач на процесния автомобил, нанесъл щети на автомобила на свид. Б. е жалбоподателят Ш., който работел като служител ЛРТП към Сектор „БНТЛ“.

Същият бил призован в Сектор „Пътна полиция“ за снемане на обяснения. В същите жалб. Ш. не оспорил, че на процесната дата и място се е намирал на визирания от свид. Б. паркинг, посочил е, че при движение на заден ход е усетил съприкосновение с друг предмет, но не счел, че ударът е силен и не слязъл да провери, след което напуснал паркинга, управлявайки авомобила си.

Между жалбоподателят и свид. Б. би проведен разговор присъствието на полицейските служители, работещи по преписката, но същите не успели да постигнат съгласие за попълване на двустранен протокол. Жалб. Ш. заявил, че 2 свид. Б. е трябвало да го потърси по-рано, а не да чака до момента на срещата им в полицията (31.03.2025 г.). При тази среща бил извършен оглед на двата автомобила от актосъставителят – свид. Д. К., който установил, че по двата автомобила има съвпадащи следи, съответстващи на описанието, дадено от свид. Б. за място на удара. Тъй като жалб. Ш. отказал да поеме отговорност за причинените щети, се пристъпило към съставяне на Протокол за ПТП и АУАН срещу Т. Ш. за извършени нарушения по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП, с което жалбоподателят Ш. бил санкциониран с глоба в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец – за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят Ш., който е оспорил издаденото срещу него НП и е претендирал за отмяната му, отричайки факта на извършеното нарушение и твърдейки, че в АУАН и НП са налице съществени противоречия с действителното фактическо положение.

Оспорил е и отразеното в Протокола за ПТП, твърдейки, че по автомобила на свид. Б. не е имало следи от удар.

По доказателствата:

В хода на проведеното въззивно производство, като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – свид. Д. К., който в своите показания е потвърдил отразените от него в АУАН фактически констатации, посочвайки, че в хода на извършената проверка е извършил оглед на двата автомобила, участващи в процесното ПТП, в резултат на който е установил, че по същите на налице съответни следи от удар един в друг, които следи кореспондират с обясненията, дадени от пострадалата Б..

Като свидетел по делото е била разпита и пострадалата Ц. Б., която в своите показания е потвърдила изнесените от нея данни в депозирания сигнал и в последствие заявеното от нея пред полицейските служители, че на процесните дата и място водач на лек автомобил „Опел“ с рег. № *******, който бил паркирал с предната страна на автомобила към сградата, също в северния край, движейки се на заден ход ударил личния й автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* в неговата задна част и без да спре и да установи дали и какви вреди е причинил, се е отдалечил по ул. „Георги Измирлиев“ в 3 незивестна посока.

Съдът кредитира тези показания, доколкото е видно, че същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства, точно обратното – намират се в пълно съответствие с приобщените писмени доказателства – Докладни записки, Заявление, Протокол за ПТП, в това число със заявеното от актосъставителя. При преценката дали и в каква степен да кредитира тези показания съдът констатира и че по свид. Б. и жалб. Ш. не се намират във влошени отношения преди датата на ПТП, което да се явява евентуално основание свид. Б. с показанията си да желае да утежни процесуалното му положение, дори се установява, че същите не са се познавали до тази дата.

Видно е също така, че от първоначалния момент, в който свид. Б. е дала първите данни за случилото се в нейното заявление до Началника 02 РУ, както и в последствие в разговорите си с полицейските служители, водещи проверката, в това число в показанията си пред настоящата съдебна инстания, свид. Б. е дала еднопосочни данни за случилото се, което е още една индиция за правотата на думите й, респ. на надеждността й като доказателствен източник. Нещо, което не може да се каже за изложеното от жалбоподателя в Обясненията по преписката и в жалбата, доколкото същият има интерес именно да отрича изложените в АУАН и НП фактически констатации, като пряко уличаващи го в извършване на две административни нарушения. Ето защо съдът кредитира именно показанията на свид. Б., за сметка на тезата на жалб. Ш..

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като относими и допустими към предмета на доказване.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. чл. 40, ал. 1 ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в 4 движението. По категоричен начин в настоящето производство се установи, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят, като водач на МПС не е изпълнил това свое задължение, в следствие на което е настъпило съпрокосновение с автомобила на свид. Б.. В тази връзка съдът кредитира показанията на свид. Б., която се явява пряк очевидец на нарушението и чиито показания съдът не намери основание да поставя под съмнение. Същите намират подкрепа и в показанията на свид. К., който в своите показания е заявил, че при извършения оглед на двете превозни средства, следите по двата автомобила са били съответни на нанесените им щети, респ. кореспондиращи с още изначално заявеното от пострадалата в своите сигнали и обяснения, в последствие потвърдено и пред съда в показанията й. Правилно при това положение жалб. Ш. е бил подведен под отговорност за това свое нарушение.

Съгласно нормата на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), наказва се с глоба в размер на 20.00 лева водач, който нарушава правилата за движение назад. Правилно и законосъобразно е бил определен и размерът на санкцията, която да му се наложи, който се явява фиксиран и неподлежащ на редуциране.

Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Установи се в конкретния случай по несъмнен начин от кредитираните от съда доказателствени източници, че на визираните в АУАН и НП дата и място, жалб. Ш., бидейки водач на МПС, непосресдтвено след допуснато от него ПТП, същият нене спрял, за да установи какви са последиците от произшествието. И тук съдът даде пълен кредит на показанията на свид. Б., както и на тези на свид. К., от които по един несъмнен начин се установява фактът на извършване на нарушението.

Всъщност видно е от дадените от жалб. Ш. обяснения пред полицейските служители (в този смисъл Докладна записка, съставена от инсп. А.), че същият по същество не оспорва факта на извършване на нарушението, тъй като очевидно омаловажавайки извършеното от него е посочил, че е възможно при движение на автомобила на заден ход да се е допрял до другия автомобил, заявявайки, че не е напускал произшествието, което твърдение се опровергава от всички кредитирани доказателства, в това число и от него самия, доколкото 5 същият посочва, че не е спирал за установяване на причинени щети. При това положение и като намира, че и това нарушение се доказва по несъмнен начин, настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно жалбоподатетял е бил подведен по отговорност и за него. Правилно и законосъобразно е бил определен и размерът на санкцията. Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Видно е, че същата е в законосутановения минимум, поради което липсва възможност, а и основания за по-нататъшно редуциране.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. В тази връзка следва да се посочи, че се явяват несподелими изложените в жалбата оплаквания за липса на коректно посочване на място на извършеното нарушение и за неговата доказаност, доколкото точно обратният извод се формира от прочита на АУАН и НП, в това число от кредитираните по делото доказателства.