Решение № 261567 от 03.12.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13344/2019
- Вид
- Решение № 261567
- Подписан
- 03.12.2020
- В сила
- 30.06.2021
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№…………. гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 13344 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство срещу Решение № 179119 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 45781 по описа за 2017 г. на СРС, I ГО, 26-ти състав, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 от ЗС на ищцата М.Т.П. срещу ответника „П.5.” ООД за признаване за установено, че ищцата притежава правото на собственост върху недвижим имот – избено помещение при граници – Б., В.
(сега Е. М. К.), коридор и двор, с лице югозапад, с площ от 5.90 кв.м., означено под № 9 на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице А.Б.и за осъждане на ответното дружество да предаде владението върху имота. С първоинстанционното решение ищцата е осъдена да заплати на ответника и сумата от 1446,25 лева разноски, сторени в първоинстанционното производство.
В депозираната въззивна жалба се поддържа, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като СРС не е взел предвид и не е обсъдил всички гласни и писмени доказателства по делото. Поддържа се, че в схемата към втората изготвена по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е ситуирало мазето на въззивницата именно под № 9, където е местоположението и на претендираното в процеса мазе, като същото има 5-та граница съгласно нотариалния акт за собственост на въззивницата – съседи Б., освен границите Е.М.К., В., коридор и двор. В жалбата е изложено, че в нотариалния акт на И.М.К.са вписани първият собственик на избеното помещение - Б.Д.Щ., и вторият собственик – Н.А.Б., тъй като към датата на изповядване на нотариалния акт на И.М.К.(04.04.1972 г.) собственик по нотариален акт е била Б.Д.Щ., а Н.А.Б. реално е владеел имотите ѝ (апартамент, таван и избено помещение). Възразява се, че втората назначена по делото експертиза е била изготвена от некомпетентно лице. Въззивницата изтъква, че е налице съотношение между квадратурата на мазетата и квадратурата на апартаментите в сградата съгласно представения по делото учредително-разпоредителен протокол от 1936 г. Поддържа се, че възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответното дружество е неоснователно. Моли се за отмяна на решението на СРС и уважаване на иска.
Въззивницата депозира писмени бележки, в които преповтаря изложеното във въззивната жалба и прави оплаквания, че СРС в определението си по чл. 140 от ГПК не е отразил, че ищцата е депозирала след исковата молба становище с доказателства. Посочва се, че съдът бил приел в открито съдебно заседание първоначално изготвения доклад, въпреки поясненията и допълненията на исковата молба. В писмените бележки, както и в открито съдебно заседание пред въззивния съд, се възразява срещу претендираното пред първата инстанция адвокатско възнаграждение за защита на насрещната страна. В открито съдебно заседание се моли за присъждане на разноски и пред двете инстанции и се представя списък по чл. 80 от ГПК, като се изтъква, че страната не е имала възможност да депозира списък за разноските пред първата инстанция, тъй като е била отстранена от залата по време на последното открито съдебно заседание.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество. В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на СРС, и за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че не е установена при условията на пълно и главно доказаване идентичност между процесното мазе и това на въззивницата по нотариалния ѝ акт за собственост. Посочва се, че въззивницата не може да черпи права от актовете на Б.Д.Щ., тъй като последната не ѝ е праводател, а действителният праводател на ищцата е придобил имота въз основа на оригинерен придобивен способ – давностно владение. Моли се за потвърждаване на решението на СРС и се търсят разноски.
Въззвиваемото дружество също е депозирало писмени бележки, в които излага отново съображенията си по същество за оставяне без уважение на въззивната жалба. Обръща се внимание на твърдението на въззивницата, че границата при съседи Б.в нотариалния ѝ акт за собственост следва да се тълкува като посочваща граница „отсреща“, а не „до“, като се поддържа, че същото е несъстоятелно. Посочва се, че възражението на ищцата относно разноските в първата инстанция е било направено в хода по същество пред въззивния съд, към който момент същото се явява преклудирано.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, с който ищцата е поискала да бъде установена собствеността ѝ върху избено помещение, прилежащо към апартамента ѝ, находящ се в гр. ******, дясно, при граници и съседи на помещението– Б., В. (сега Е.М.К.), коридор и двор, с лице югозапад, с площ 5.80 кв.м. и ответника да бъде осъден да предаде имота, тъй като го ползва.
Видно от Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост, № 92, том 29, рег. № 5862, дело 247/1936 г., записка за вписване на нотариалния акт и учредително-разпоредителен протокол № 1/ 12.01.1936 г. Б.Д.Щ. (посочена като Б.Д.Щ.в учредително-разпоредителен протокол № 1/ 12.01.1936 г.) придобива правото на собственост върху жилище, намиращо се в гр. София, бул. „******, вдясно, заедно с таванско помещение и зимнично помещение в същия вход, с лице югозапад, при съседи: А.К.Х., П. К., коридор и двор, с площ 5.90 кв.м.
По силата на нотариален акт № 93, том
17, дело № 2398/1972 г. за собственост на недвижим имот по давност Н.А.Б.е признат за собственик на апартамент, находящ се на адрес бул. „******, дясно, заедно с прилежащите му таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139, том 13, дело 2000/1980 г. Н.А.Б.и И.К.Б.даряват на М.Б.апартамента, заедно с таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт № 114, том
27, дело № 4544/1986 г. за замяна на недвижими имоти с разрешение по чл. 21 от ЗСГ М.Б.заменя таванското си помещение с това на К.В.Д..
По силата на нотариален акт № 197, том 2, рег. № 7936, дело № 379/2000 г. М.Б.продава на М.П.С.същия апартамент, с таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт № 187, том
2, рег. № 6430, дело № 315/2000 г. М.П.С.продава на Л.Б.Ц.същия апартамент, таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
По силата на нотариален акт № 142, том
7, рег. № 8866, дело № 1230/2006 г. наследниците на Л.Б.Ц.– Р.Н.Ц.– Я., К.Й.К.и М.С.Й., продават въпросния апартамент на ищцата, заедно с прилежащите му таванско и избено помещение при съседи: Б., В., коридор и двор.
От Удостоверение за идентичност на адрес с изх. № РСЦ16-ГР94-1189-[1 от 21.06.2016[15.06.2016] се установява идентичност между административния адрес бул. Евлоги и Христо Георгиеви“ № 54 с бул. „Клемент Готвалд“ № 53 и бул. „Евлоги Георгиев“ № 54, касаеща процесния апартамент и прилежащото към него избено помещение.
Пред първоинстанционния съд са били разпитани свидетелите К.Й.К., В.Е.П., М.Г.К.и О.В.О.. Несъстоятелни са доводите на въззивницата, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката М.Г.К.заради напредналата ѝ възраст и влошени отношения с ищцата. Показанията на свидетелката са подробни и последователни, а същата е живуща в процесната сграда от продължителен период, поради което е имала възможността да събере пряко и непосредствено впечатления за строителни трансформации в сградата и промяната на собствениците на отделните обекти в нея, поради което разказаното от нея следва да бъде кредитирано в цялост, в т.ч. и в частта, в която посочва кое е мазето, принадлежало на Н.А.Б.. Съдът счита, че следва да се кредитират и показанията на свидетелката К.Й.К.относно обстоятелството, че при извършения оглед с оценител свидетелката е знаела кое е точното мазе и е показала същото на ищцата. Доколкото обаче свидетелката не може да заяви по предявената ѝ от съда схема под кой номер се намира то, в тази част показанията на свидетелките са неотносими и не следва да се вземат предвид от съда. По повод оплакванията на въззивницата за пристрастност на свидетелката О.В.О., въззивният съд отбелязва, че въззивницата не представя конкретни доказателства, подкрепящи визираните от нея причини за тенденциозност, но доколкото свидетелката се явява в семейни отношения с управителя на ответното дружество, подобна пристрастност би била хипотетично възможна. Въпреки това съдът намира, че показанията на свидетелката не се открояват с определена еднопосочност в изложението си, а са подробни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Нещо повече, видно от първоинстанционното решение, при постановяването на акта си съдът не се е позовал на разказаното от свидетелката, поради което възражението на въззивницата е неоснователно. Що се отнася до показанията на В.Е.П., въззивният съд счита, че същите не следва да бъдат кредитирани. От една страна, се забелязват противоречия в показанията му относно манифестирането на владението на ответника върху претендираното мазе. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че свидетелят не е живущ в процесната сграда и не може да има непосредствено и обстойно наблюдение над състоянието в избените помещения, въпреки периодичните си посещения. Що се отнася до разказаното от свидетеля за отношенията между страните по спора и обстоятелствата около извънсъдебното заявяване на претенциите на ищцата, съдът счита, че в тази част показанията на свидетеля се явяват ирелевантни към въпроса за доказване на правото на собственост. При преценката на свидетелските показания на лицето следва да бъде отчетено и обстоятелството, че част от възпроизведената от него информация относно собствеността върху процесното мазе е възприета именно при контакта му ищцата, респ. вследствие на запознаване с представени на неговото внимание от нея документи.
От кредитираните по делото устни и писмени доказателства се установява, че към процесния момент исковото мазе с площ 5,90 кв. м. и с лице югозапад, се ползва от ответното дружество, като ищцата ползва мазе, разположено в североизточната част на коридора и явяващо се срещу процесното мазе, заедно с друг съсед.
По делото са изготвени и приети две експертни заключения по назначени съдебно-технически експертизи, които единодушно стигат до извода, че с оглед данните по делото не може да се достигне до извод за идентичност между исковото мазе и мазето на ищцата, посочено в нотариалния ѝ акт за собственост. Съдът счита за неоснователни възраженията на въззивницата по повод компетентността на експерта А.Б., занимавала се с въпросите по втората експертиза. Видно от изготвеното заключение вещото лице е архитект, т.е. специалист с необходимите знания в съответната област, запознало се е с материалите по делото, извършило е оглед на място, подробно и логично е отговаряло на въпросите на съда и страните в открито съдебно заседание. Като компетентно и задълбочено в изводите си съдът кредитира заключението по първата назначена по делото експертиза. Вещо лице Б.в открито съдебно заседание изрично подчертава, че по нотариални актове фигурират две лица с името В. – Л.В.и А.В., като едната е собственик на мазе на североизток, а другата – на югозапад. Що се отнася до границата Б., експертът посочва, че мазето на собствениците с това име е на североизток, т.е. се явява срещуположно на претендираното.
По делото са представени копия от още писмени доказателства, които доколкото са били взети предвид от двете назначени по делото експертизи, съдът няма да обсъжда отделно с цел структурирано изложение и обсъждане само на релевантните по делото факти и обстоятелства, респ. действително относимите и необходими за изясняване на правния спор доказателства.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/104d715c-389c-407f-9b60-5612b557f082