Решение № 574 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100507466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19564 от 30.10.2024 г. по гр. д. № 70110 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д. В. Л., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1870,83 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 117, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 61,84 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 255,95 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г. и сумата от 12,99 лева – лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 02.08.2023 г., по ч.гр.д. № 38280/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ответникът Д. Л. е подал въззивна жалба срещу посоченото решение, в частта, с която са уважени исковете срещу него. Изложил е възражения, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че процесният имот е СИО, поради което е следвало да бъде признато за установено, че дължи половината от дълга. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част за ½ част от сумите, които е признато за установено, че дължи на ищеца.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, настоява за 1 потвърждаване на решението и претендира разноски.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 70110/2023 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която срещу Д. В. Л. са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1870,83 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 117, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 255,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г., сумата от 61,84 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 12,99 лева – лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 02.08.2023 г., по ч.гр.д. № 38280/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че е предоставил и услуга за дялово разпределение, която също не била заплатена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът не бил платил на падежа, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава върху сумите за главница.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК оспорва само той да е длъжник на ищеца, а заявява, че за сумите отговаря и съпругата му – С.П. Л.а, която живее в имота.

С Определение от 08.07.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Пред въззивната интастнция не е спорно, че между страните е налице облигационно отношение във връзка с доставка на топлинна енергия до процесния имот, че такава е доставена през процесния период в претендираното количество и на претендираната стойност и че е предоставена услугата за дялово разпределение.

Единственото въведено с въззивната жалба възражение е срещу извода на първоинстанционния съд, че ответникът е единствен длъжник на ищеца за процесните 2 суми, тъй като не е доказано процесният имот да е притежаван в режим на СИО.

Настоящият въззивен съдебен състав намира извода на първата инстанция за правилен. При правилно разпределена доказателствена тежест ответникът Л. не е ангажирал доказателства във връзка с възражението си, че за процесните суми следва да отговаря и съпругата му, респективно, че той дължи половината от тях. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че въззивникът е придобил процесния имот в режим на СИО, поради което правилно първата инстанция е приела, че дългът не следва да се редуцира на половина.

Други конкретни оплаквания за правилността на първоинстанционното решение не са наведени, поради което и съобразно чл. 269 от ГПК въззивният съд е ограничен от релевираните оплаквания във въззивната жалба.

Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като на основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1,95583 лв./.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски въззивникът Д. В. Л. следва бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро /превалутирани 100 лева/.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19564 от 30.10.2024 г. по гр. д. № 70110 от 2023 г. на Софийския районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д. В. Л., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 956,54 евро /превалутирани 1870,83 лева/, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот – апартамент № 117, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 31,62 евро /превалутирани 61,84 лева/, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 02.08.2023 г., по ч.гр.д. № 38280/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, както и в частта, в която Д. В. Л. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за първа инстанция в общ размер от 286,38 евро /превалутирани 560,11 лева/.

ОСЪЖДА Д. В. Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 51,13 евро /превалутирани 100 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено с участието на „Техем сървисис“ ЕООД трето лицепомагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4