Решение № 535 от 14.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20232100101003 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Грийнфорд България“ ООД, ЕИК 200230074, със седалище и адрес на управление: гр.

Несебър, кв. Черно море 1, бл. 13Д, представлявано от А. М., против Д. А. К., роден на **.**.**** г., гражданин на Украйна, адрес: с. Г., община Н., с която претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 97532,03 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на автомобил, предаден на дружеството по силата на договор за финансов лизинг № 3021016/1/12.07.2018 г., който К. и след освобождаването му като управител на дружеството – ищец е продължил да държи и не е предал на „Грийнфорд България“ ООД, като обезщетението е в размер на платените от дружеството лизингови вноски, данък МПС, застрахователни премии от 12.07.2018 г. до предявяване на иска на 20.03.2023 г.

Ищецът чрез процесуален представител твърди, че е сключен договор за финансов лизинг № 3021016/1/12.07.2018 г. за лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС60“, срещу цена от 49169,24 евро без ДДС, между „Грийнфорд България“ ООД в качеството на лизингополучател и „Мъни Лийз“ ЕАД в качеството на лизингодател. Към момента на подписване на договора управител на лизингополучателя е бил ответникът Д. К., който е приел автомобила на 27.07.2018 г. с приемо-предавателен протокол.

Ищецът твърди, че на 06.02.2020 г. ответникът бил освободен като управител на ищеца, но и до настоящия момент не е предал лизинговия автомобил на дружеството лизингополучател, което не може да го владее и ползва и не знае местоположението му. Лишаването на ищеца от възможността да ползва автомобила му е нанесло имуществена вреда, сбор от платените по процесния договор по банков път суми от „Грийнфорд 1

България” ООД към лизингодателя „Мъни Лийз” ЕАД за периода от началото на действие на договора до 20.03.2023 г., след приспадане на сумата от 14683,29 лева, представляващи извършени от ответника плащания през периода 13.05.2020 г. - 09.07.2021 г. с негови лични средства. Ищецът добросъвестно е извършвал плащания по договора за лизинг – главница, лихви, без включено върху тях ДДС, както и данък за МПС, застраховки Гражданска отговорност и Каско, но в резултат на действията на К. е бил лишен от ползването на лизинговата вещ.

Моли съда да уважи претенцията и му присъди съдебноделоводни разноски.

Oтветникът е посочил, че предявеният иск е неоснователен.

Счита, че отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ е особен вид имуществена отговорност, като за ангажирането й е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки – субектът да има качеството на управител или бивш управител, да е осъществил деяние, което е виновно, причинило е вреди на дружеството, да липсва прието от общото събрание решение за неговото освобождаване от отговорност, както и да е налице изрично решение на общото събрание за ангажиране на отговорността на управителя. Според ответника тези предпоставки не са налице, тъй като той е освободен като управител на 11.12.2019 г. с протоколно решение на съдружниците в „Грийнфорд България“ ООД, а на 06.02.2020 г. единодушно е освободен от отговорност за периода, през който е заемал длъжността на управител. На следващо място, липсва нанесена на дружеството имуществена вреда, която да произтича от действие или бездействие на ответника. На 25.09.2018 г. „Грийнфорд България“ ООД чрез управителя си Д. К. като наемодател е сключил с „ДИЗЗ Трейдинг“ ЕООД като наемател договор за наем на описания по-горе лизингов автомобил, като наемателят се е задължил да заплаща лизинговите вноски, както и първоначалната вноска за автомобила срещу правото да използва вещта и да придобие собствеността върху нея.

Ответникът твърди, че е предал владението на автомобила на управителя на наемателя – Андрей Дубровни, откогато „ДИЗЗ Трейдинг“ ЕООД е заплащало по-голямата част от лизинговите вноски за автомобила, като е превеждало сумите по сметка на лизингодателя или на „Грийнфорд България“ ООД.

Ответникът К. не държи автомобила след сключване на договора.

Евентуално са изложени доводи за погасяване на част от иска по давност - за вреди, представляващи заплатени лизингови вноски – периодични плащания, за периода 2018 г. - 2021 г.

Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди му съдебноделоводни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от направената справка в Търговския регистър по 2 партидата на „Грийнфорд България“ ООД Д. К. е бил управител на дружеството от 02.07.2008 г. до 18.12.2019 г.

На 12.08.2018 г. е сключен договор за финансов лизинг между „Евролийз ауто“ ЕАД (с настоящо наименование „Мъни лийз“ ЕАД) в качеството му на лизингодател, „Грийнфорд България“ ООД – лизингополучател и Д. К. като солидарен длъжник с предмет автомобил Волво ХС60. В договора е уговорено между страните, че лизингодателят се задължава да придобие и предостави на лизингополучателя посочения лек автомобил срещу заплащане на лизингови вноски с цена на актива 49169,24 евро, ведно с договорна лихва, съобразно погасителен план, с последна лизингова вноска на 10.10.2023 г.

С приемо-предавателен протокол от 27.07.2018 г. автомобил Волво ХС60 с описани в протокола индивидуализиращи белези е предаден от „Евролийз ауто“ ЕАД на „Грийнфорд България“ ООД.

Представена е справка от „Мъни лийз“ ЕАД за постъпили суми по договора за лизинг. Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило, че за периода 18.07.2018 г. – 20.03.2023 г. са платени общо 132500,70 лева с ДДС (106575,69 лева без ДДС) от страна на „Грийнфорд България“ ООД по процесния договор за финансов лизинг, като плащанията са за месечни погасителни вноски, данък МПС и застраховки.

Приложени са пълномощни, издадени от „Мъни лийз“ ЕАД, с които са упълномощени различни лица да стопанисват и управляват процесния автомобил – Д. К. (пълномощно от 27.07.2018 г.), Д. К. и А. Д.

(30.07.2018 г.), Д. К., А. М., И. К. и А. Д. (11.09.2019 г.), Д. К., Ю. Г., И. К., А.

Д. и Н. К. (15.11.2019 г.), А. М., И. К. и А. Д. (08.07.2020 г.). Пълномощията са оттеглени с нотариално заверена на 28.06.2021 г. декларация.

Представен е договор за наем на автомобил от 25.09.2018 г. между „Грийнфорд България“ ЕООД като наемодател и „Дизз трейдинг“ ЕООД като наемател с предмет автомобил Волво ХС60, като е уговорен 5-годишен срок на действие на договора.

От приетата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът, положен върху договора от името на А. Д. в качеството му на управител на „Дизз трейдинг“ ЕООД, не е изпълнен от Дубровин.

Представени са извлечения от банкови сметки на „Дизз трейдинг“ ЕООД, от които е видно, че дружеството е заплащало по сметка на „Грийнфорд България“ ЕООД в периода 04.10.2018 г. – 15.07.2019 г. ежемесечно суми с основание наем на МПС Волво, договор от 01.08.2018 г.

Тези обстоятелства се установяват и от приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Представени са документи – писма от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР и Национална полиция – гр. Киев, Украйна относно обстоятелството, че процесният автомобил е обявен за издирване в Украйна.

3

Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало заключение за средния пазарен наем на автомобила за периода от 11.12.2019 г. до 31.12.2019 г. – 1390 лева без ДДС, за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. – 16500 лева без ДДС, за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. – 16270 лева без ДДС, за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. – 16260 лева без ДДС, за периода 01.01.2023 г. – 20.03.2023 г. – 4020 лева без ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Съгласно даденото с Решение 347/06.03.2018 г. по гр. д. 34/2017, IV гр. отд. на ВКС разяснение искът, чрез който се търси обезщетение, когато собственикът е лишен от ползването на имота си (в случая автомобила си), а друго лице го ползва без основание, е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е изяснено в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ, а също и трайно е възприето в съдебната практика – напр. Решение № 398/2014 г. на ВКС по гр. д. № 1993/2013 г. на ІV гр. отд., Решение № 193/2010 г. на ВКС по т. д. № 1087/2009 г. на ІІ т. отд., Решение № 293/30.09.2015 г. по гр. д. № 119/2015 г., IV гр. отд. на ВКС, Решение № 409/.20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010 г. на IV гр. отд. на ВКС, мотиви към Тълкувателно решение № 7/2012 г. ОСГК. В цитираното решение също е посочено, че „неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в Тълкувателно решение № 82 от 28.02.1975 г. на ВС по гр. д. № 74/1974 г., ОСГК и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд“. Ищецът чрез процесуалния си представител многократно е уточнявал, че ответникът е лишил ищеца от ползване на автомобила, тъй като след освобождаването му като управител не го е предал на новия управител на дружеството, а е продължил да го ползва неправомерно. Ищецът счита, че поради лишаването му от възможността да ползва пълноценно автомобила, ответникът му дължи обезщетение в размер на заплатените от него лизингови вноски по договора за финансов лизинг на автомобила, заплатени застрахователни премии и данъци, които добросъвестно е заплащал на лизингодателя, но въпреки това не е ползвал автомобила в процесния период.

Ето защо и съдът намира, че предмет на настоящото производство е сума, която ищецът претендира затова, че ответникът, държейки вещта му, се е обогатил за сметка на ищеца, което отношение намира основание в чл.

59, ал. 1 ЗЗД.

За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би плащал за 4 нейното ползване (в този смисъл са Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на II т. отд. на ВКС, Определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр. д.

№ 454 / 2016 г. на IV гр. отд. на ВКС и др.). Съставът на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице и обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между правните субекти.

Процесният автомобил Волво ХС60 е предмет на договор за финансов лизинг между „Евролийз ауто“ ЕАД (с настоящо наименование „Мъни лийз“ ЕАД) в качеството му на лизингодател, „Грийнфорд България“ ООД – лизингополучател и Д. К. като солидарен длъжник. С приемопредавателен протокол от 27.07.2018 г. автомобилът е предаден от „Евролийз ауто“ ЕАД на „Грийнфорд България“ ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение (лизингови вноски) на определени интервали от време.

Основните елементи на този вид договор съвпадат с тези на договора за наем – предоставяне на вещ за временно ползване срещу възнаграждение. По закон лизингополучателят има задължение да върне лизинговата вещ едва след прекратяването на договора, а междувременно лизингодателят има задължение да осигури ползването й. Освен това, дори автомобилът да погине или да бъде откраднат, задълженията на лизингополучателя за заплащане на дължимите по договора суми не отпадат автоматично.

В случая ищцовото дружество в качеството си на лизингополучател е получило за ползване автомобил, който е останал собствен на лизингодателя, като по делото няма данни собствеността върху автомобила да е преминала върху „Грийнфорд България“ ООД.