Решение № 240 от 16.12.2022, Административен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Ловеч, 16.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова адм. д. №424/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК във връзка със Закон за данък добавена стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба на „*****” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, кв. Балкан № 16, представлявано от управителя В.И.Ц., против Ревизионен акт № Р-04000420006313-091-001 от 02.07.2021г. на орган по приходите към НАП, потвърден изцяло с Решение № 116/11.10.2021г. на Директор дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. С оспорения РА на „*****” ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за ДДС за данъчни периоди м. 06 и 09.2018г. общо в размер на 50 168,79 лева, от които 10 987,05 лв. по 6 броя фактури, издадени от „****“ ЕООД, и 39 190,74 лв. по една фактура, издадена от „*****“ ЕООД, и са начислени лихви върху тези задължения в размер на 13 580,44 лв.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорения РА поради липсата на мотиви. По същество се излага, че фактурираните от „*****“ ЕООД дейности са действително извършени от работници на последното дружество, като жалбоподателят няма задължение да следи за спазване на трудовото и осигурителното законодателство от подизпълнителя, нито носи отговорност за поведението на „*****“ ЕООД и неговия управител при извършените му насрещни проверки и ревизии. По отношение на „****“ ЕООД също се излага, че издадените от последното фактури имат за предмет реално извършени от работници на това дружество дейности по СМР, и тук жалбоподателят също няма задължение да следи за спазване на трудовото и осигурителното законодателство от подизпълнителя, нито носи отговорност за поведението на „****“ ЕООД и неговия управител при извършените му насрещни проверки и ревизии. За последното дружество е била установена кадрова обезпеченост от 10 строителни работници за процесния период, но това не е било взето предвид в РД и РА. Като допълнителен довод за незаконосъобразност на РА в тази му част се сочи, че органите по приходите са приели дължимост за внасяне на ДДС от „****“ ЕООД по процесните 6 фактури, т.е. че са фактурирани извършени реални доставки, а от друга страна недължимост на ДДС за възстановяване на „*****” ЕООД по същите фактури, което е логически и правен абсурд. Твърдят се и допуснати процесуални нарушения при изготвянето на РД и РА по отношение някои констатации в тях. С горните доводи се оспорват като необосновани изводите на органа за липса на реални доставки и за знание от страна на представляващите „*****” ЕООД за участие в привидни доставки с цел реализиране на данъчно предимство. Претендира се отмяна на РА като незаконосъобразен.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат моли за отмяна на оспорения акт и претендира направените по делото разноски. В представена писмена защита доразвива доводите, изложени в жалбата.

Ответникът в съдебно заседание и писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност на оспорения РА и за правилност на изводите на органите по приходите. Претендира разноски по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №

Р-04001119008370-020-001/19.12.2019г. е била възложена ревизия на „*****“ ЕООД за задълженията по ЗДДС за периода от 01.01.2018г. до 30.11.2019г., и за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. За резултатите е бил изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001119008370-092-001/12.06.2020г., и е бил издаден РА № Р-04001119008370-091-001 от 28.07.2020г., с който на „*****“ ЕООД са били определени допълнителни задължения по ДДС в размер на 51 922,42 лв. и лихви ДДС 10 627,18 лв.

Ревизионният акт е бил обжалван частично пред

Директора на дирекция ОДОП Велико Търново, който със свое Решение № 161/14.10.2020г. го е отменил в обжалваната част по ЗДДС и е върнал преписката за възлагане на нова ревизия на „*****“ ЕООД за данъчни периоди месеци 06 и 09/2018г. Горестоящият орган е приел, че РА в обжалваната му част е издаден при недостатъчно изяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. В мотивите си е изложил, че за да се приеме у ревизираното лице знание, че участва в привидна доставка, следва да се съберат доказателства за два кръга от факти – да се анализира възможността на доставчика да извърши спорните доставки, и да се съберат доказателства, че задълженото лице е знаело или не е възможно да не знае, че доставката е привидна, съответно доставчикът не е лицето, което е посочено в документите. С решението са дадени подробни и ясни указания в 10 точки какво следва да извършат и какви доказателства да съберат органите по приходите при новата ревизия.

В изпълнение на указанията на горестоящия орган, със

ЗВР № Р-04000420006313-020-001/20.10.2020г. е била възложена ревизия на „*****“ ЕООД за задълженията по ДДС за данъчни периоди месеци 06 и 09/2018г. Заповедта е била връчена на дружеството по електронен път на 20.10.2020г., като в последствие е изменена със ЗВР № Р-04000420006313-020-002/21.01.2021г. и ЗВР № Р-04000420006313-020-003/19.02.2021г.

При ревизията органите по приходите са установили, че основната дейност на „*****“ ЕООД за ревизираните периоди е била извършване на СМР на обект Църква „Св. Иван Рилски“ с. Славяново, общ. Попово, съгласно Договор за строителство от 14.05.2016г., сключен между църквата и дружеството, с предмет „Реконструкция и конструктивно укрепване на храма, реконструкция на сграда за провеждане на църковни тържества и църковно-просветна дейност при църква „Св. Иван Рилски“ и подобряване на прилежащите пространства“.

За целите на ревизията са били приобщени събраните при предходната проверка документи, били са изискани документи и писмени обяснения от задълженото лице. Били са извършени насрещни проверки на доставчиците „****” ЕООД и „*****” ЕООД, при които не са били открити техните представляващи, съответно от последните не са били представени изисканите документи. Извършена е била насрещна проверка на фирмата, осъществила строителен надзор на обекта „Стройнорм“ ЕООД, на Русенска митрополия и на редица физически лица, за които е имало данни, че са работили в трите дружества „*****“ ЕООД, „****” ЕООД и „*****” ЕООД.

За резултатите е бил изготвен РД № Р-04000420006313-092-001/06.04.2021г., и е бил издаден РА № Р-04000420006313-091-001 от 02.07.2021г., с който на „*****“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.

06.2018г. в размер общо на 10 978,05 лева по шест фактури за доставки от „****” ЕООД, и за м. 09.2018г. в размер на 39 190,74 лева по една фактура за доставка от „*****” ЕООД. С ревизионния акт са били потвърдени установените факти и обстоятелства в хода на ревизията и констатациите в ревизионния доклад, като е посочено, че същите представляват мотиви за издаване на РА.

Видно от мотивите в РД, към които препраща оспорения

РА, ревизионното производство е във връзка с Решение № 161/14.10.2020г. на Директора на дирекция ОДОП Велико Търново за извършване на ревизия на „*****“ ЕООД за данъчни периоди месеци 06 и 09/2018г. Чрез включване в дневниците за покупки и в справките-декларации дружеството е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер общо на 10 978,05 лева по шест фактури за доставки, издадени от „****” ЕООД гр. София (ф-ра № **********/19.06.2018г. с предмет извършени СМР по седемнадесет позиции с данъчна основа 7236,74 лв., ДДС 1447,35 лв.; ф-ра № **********/14.06.2018г. с предмет извършени СМР по осемнадесет позиции с данъчна основа 9615,75 лв., ДДС 1923,15 лв.; ф-ра № **********/07.06.2018г. с предмет извършени СМР по четири позиции с данъчна основа 8739,85 лв., ДДС 1747,97 лв.; ф-ра № **********/16.06.2018г. с предмет извършени СМР по осем позиции с данъчна основа 9838,35 лв., ДДС 1967,67 лв.; ф-ра № **********/12.06.2018г. с предмет извършени СМР по десет позиции с данъчна основа 9827,53 лв., ДДС 1965,51 лв.; ф-ра № **********/09.06.2018г. с предмет извършени СМР по три позиции с данъчна основа 9631,99 лв., ДДС 1926,40 лв.), както и право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 39 190,74 лева по една фактура за доставка, издадена от „*****” ЕООД (ф-ра № **********/17.09.2018г. с предмет „Плащане по договор за СМР и акт към него” с данъчна основа 195 953,70 лв., ДДС 39 190,74 лв.).

С цел установяване реалността на получените доставки от контрагент „****” ЕООД, от ревизиращия екип са изискани документи и доказателства от последното дружество, както и му е направена насрещна проверка и ревизия. Заключенията на данъчните органи са, че събраните доказателства не доказват по безспорен начин реално извършени услуги от „****” ЕООД – липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик, както и документи за предаване от „*****“ ЕООД на това дружество на строителни материали; „*****“ ЕООД е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост да извърши само фактурираните СМР, като именно строителството на жилищни и нежилищни сгради е основната му дейност; липсва логично обяснение защо именно „****” ЕООД е избрано да извърши строително-монтажните дейности; липсват доказателства управителят на последното дружество Димитър Костов Янков да е подписвал документи, свързани с дейността на фирмата.

За установяване реалността на получените доставки от контрагент „*****” ЕООД, от ревизиращия екип са изискани документи и доказателства от последното дружество, както и му е направена насрещна проверка и ревизия, при която не е бил открит неговия представляващ. Заключенията на данъчните органи са, че събраните доказателства не доказват по безспорен начин реално извършени услуги от „*****” ЕООД – липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на прекия доставчик, както и документи за предаване от „*****“ ЕООД на това дружество на строителни материали; „*****“ ЕООД е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост да извърши само фактурираните СМР, като именно строителството на жилищни и нежилищни сгради е основната му дейност; липсва логично обяснение защо именно „*****” ЕООД е избрано да извърши строително-монтажните дейности; не е платена цялата фактура към доставчика; не е ясно кой е подписвал документите и имал ли е представителна власт.

Извършени са били насрещни проверки и на църква „Св.

Иван Рилски“ (чрез Русенска митрополия) и на фирмата, осъществявала строителен надзор „Стройнорм“ ЕООД. При тях е било установено, че „*****“ ЕООД е издал към църквата 16 броя фактури на обща стойност 612 563,00 лева с ДДС, която отговаря на стойността по КСС към договора, и за изпълнените СМР са били подписани два броя Протоколи обр.19 (от 18.08.2018г. и 29.05.2019г.). В РД и РА проверяващите са се позовали и на декларация от представляващия „Стройнорм“ ЕООД, че на обекта не е имало подизпълнители.

Насрещни проверки са били извършени и на физическите лица, с които за процесните периоди „*****“ ЕООД и „****” ЕООД са били в трудови правоотношения. При тези проверки е било установено, че „*****“ ЕООД за ревизираните периоди е имало назначени 10 лица, от които 1 технически ръководител, 8 строителни работници от с. Славяново и 1 деловодител. Лицата, с които „****” ЕООД е било в трудови правоотношения за процесния период, в по-голямата си част не са били намерени на адресите си, друга част не са представили отговори, а малка част от тях са посочили, че не са подписвали документи, не са работили или не помнят да са работили в последното дружество.

В съответствие с така установеното, ревизиращият екип е приел, че услугите, фактурирани като предмет на доставките, са реално извършени, но не от двете дружества-доставчици, а от „*****“ ЕООД, и е налице симулация с цел реализиране на данъчно предимство под формата на неправомерно възстановяване на ДДС, поради което за „*****“ ЕООД не възниква правото на данъчен кредит. С горните мотиви на ревизираното дружество на основание чл.69, ал.1, т.1 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС, чл.6, чл.9 и чл.25 от същия закон не е признато право на данъчен кредит в размер на 10 978,05 лева по шест фактури за доставки, издадени от „****” ЕООД, и в размер на 39 190,74 лева по една фактура за доставка, издадена от „*****” ЕООД.