Определение № 25531 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25531 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513795 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от адв. А. Д.- пълномощник на М. И. Д. /ищца по делото/, частна жалба срещу Определение от 24.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 57009/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.250 ГПК на адв. Д. за допълване на постановеното на 1.08.2025 г. определение по чл.248 ГПК, с което е изменено решение от 31.05.2025 г. в частта за разноските. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, ведно с дължимия ДДС, в увеличен размер.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С Решение от 31.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 57009/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, по предявен от М. И. Д. /ЕГН **********/ срещу „Кредитрект“ ЕООД- гр. София /ЕИК 207024290/ иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК е прогласен за нищожен сключен между страните Договор за потребителски кредит № 1023428 от 23.02.2024 г. С решението са оставени без разглеждане предявени от М. И. Д. срещу „Кредирект“ ООД искови претенции за прогласяване недействителността на договорна клауза, регламентираща фиксиран лихвен процент, и на договорна клауза, регламентираща неустойка в размер на 1 863.38 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата М. И. Д. сумата 545 лв.- разноски по делото /за държавна такса и експертиза/ и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати на адв. А. Д.- член на САК, с личен № 1000768210, сумата 400 лв.адвокатско възнаграждение.

С Определение от 1.08.2025 г. цитираното решение от 31.05.2025 г. е изменено в 1 частта за разноските, като вместо присъденото с него на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение ответникът „Кредирект“ ЕООД е осъден да му заплати сумата 480 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Изложено е в мотивите на това определение, че присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение от 400 лева е определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на реално осъществените от същия процесуални действия. Позовавайки се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., според което съдът не е обвързан в преценката си от критериите на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г.), и като е приел, че наредбата служи единствено за ориентир при определяне размера на разноските, съдът е счел, че не следва да изменя определения размер на възнаграждението. Посочил е освен това, че съгласно формирана практика на ВКС /Определение № 284 от 06.04.2012г. по ч.гр.д.№ 238/ 2012 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 150 от 24.04.2020 г. по ч.т.д.№ 2924/ 2019 г. на ВКС/, когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското възнаграждение е едно, като при преценката на минималното адвокатско възнаграждение следва да се съобрази стойността на защитаваното материално благо, т.е. цената само на един от евентуално, респ. алтернативно предявените искове, поради което и отделно възнаграждение за всеки предявен иск, както е поискал ищецът, не се дължи на адвокат- пълномощника, предоставил му безплатна правна помощ.

С обжалваното определение от 24.10.2025 г. е отказано допълване на определението от 1.08.2025 г., при изложени от СРС съображения, че не е налице непълнота на същото и не е необходимо да се постановява отделен диспозитив, в който да бъде оставено без уважение искането за увеличаване на адвокатското възнаграждение до заявения по- висок размер, доколкото съдът е увеличил частично хонорара на процесуалния представител. Посочено е също, че по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ГПК съдът определя неговия размер, както подробно и мотивирано е изложено в определението от 1.08.2025 г., без съдът да е обвързан от Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предпоставки за допълване на определението от 1.08.2025 г. в случая не са налице, тъй като в мотивите на същото са изложени съображения, че друго увеличение на определеното с решението адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, освен добавянето на ДДС върху него, не следва да бъде извършено от първоинстанционния съд.

За разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв, при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв, в рамките на предвидения в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, като следва да бъде съобразена и относимата практика на Съда на Европейския съюз, включая цитираното от СРС Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., както и постановеното по преюдициално запитване Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължително за всички съдилища/, в което е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.4, ал.3 ДЕС, тъй като би могла да ограничи конкуренцията в рамките вътрешния пазар по смисъла на чл.101, § 1 ДФЕС. Зачитането на общия интерес на членовете на професионална организация е свързано и с предоставеното на съда при условията чл.78, ал.5 ГПК право да контролира размера на възнаграждението, с който се установява ефективен 2 контрол относно справедливостта и обосноваността на размерите на адвокатските възнаграждения. Според посоченото в мотивите на цитираното решение, критерий за размера на възнаграждението за адвоката, действащ като особен представител или като пълномощник, предоставил безплатна правна помощ, какъвто е настоящият случай, е фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай, при липсата на фактическа и правна сложност на делото и с оглед извършената от адвокат- пълномощника процесуална работа основание за присъждането на възнаграждение по чл.38 ЗАдв в размер, по- голям от определения от първоинстанционния съд, липсва, като липсва и основание за допълване на определението по чл.248 ГПК в този смисъл.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 57009/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.250 ГПК на адв. А. Д. от САК, предоставил безплатна правна помощ на М.

И. Д. /ищца по делото/, за допълване на постановено н а 1.08.2025 г. определение по чл.248 ГПК, с което е изменено решение от 31.05.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3