Решение № 3585 от 05.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4670/2022
- Вид
- Решение № 3585
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 05.12.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Яна Емилова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.190-192 · Закон за устройство на територията
- чл.190-192 · Закон за устройство на територията
- чл. 191, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 192 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 3585 гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100504670 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.01.2022 г. по гр.д. № 25128/19г., СРС, І ГО, 167 с-в е отхвърлил предявените от Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******, срещу А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „******* № *******, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 33 974 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата от ползването без основание на част от недвижим имот - УПИ XI1-135, квартал 34, с. Панчарево, за периода 07.10.2014 г. - 08.05.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.05.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и за сумата от 1155 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 2802,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе главница за периода от 16.07.2018 г. до 08.05.2019 г. Осъдил е А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „******* № ******* да заплати на Т. Й.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 79, ал.
1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 4206,93 лв., представляваща обезщетение за 1 имуществени вреди, причинени от частично неизпълнение от страна на ответника на задължения по договор от 07.10.2014 г., като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 4206,93 лв. до пълния предявен размер от 8760 лв. Отхвърлил е предявените от Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* II” № *******, срещу А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „******* № *******, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата: сумата от 8760 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 9587 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за: възстановяване на разрушената ограда, за премахване на изградения временен път, за извозване на строителните отпадъци от имота, за нанасяне на слой хумусна почва, за изравняване на засегната част от дворното място и за нова дворна врата; сумата от 2000 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 6500 лв., за възстановяване на унищожените насаждения в градината на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 2686,54 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 2940,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществените вреди за периода от 30.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г.
Отхвърлил е предявените от Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******, срещу А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „******* № *******, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, безпокойство, неудобство, стрес, ограничаване на социалните контакти и затваряне в себе си, силна тъга, липса на желание да излиза от дома си, както и сумата от 920,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неимуществените вреди за периода от 30.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Осъдил е А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „******* № *******, да заплати на Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„******* II” № *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 344,72 лв., представляваща сторените в производството пред СРС разноски, съразмерно 2 с уважената част от исковете. Осъдил е Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „******* II” № *******, да заплати на А. Б. К., ЕГН **********, с адрес - гр. Петрич, ул. „******* № *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1510,16 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението само в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 3 549,52 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата от преминаването без основание през част от недвижим имот-УПИ XII-35, кв. 34, с. Панчарево, за периода 01.06.2015 г.08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25016333 от 25.02.2022 г. от ищцата Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез пълномощника адвокат П. Д. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“******* № 28, ет.4 с мотиви, изложени в жалбата. Относно основателността на иска с правно основание чл.59 ЗЗД се твърди, че съдът неправилно е квалифицирал подписания договор между страните като ненаименован договор с елементи на договор за наем и договор за изработка. По същността си договорът представлява договор за замяна, с който ищцата М. се е задължила да предостави на ответника К. право да преминава през нейния имот с цел достъпа през имота й срещу задължението за извършване на СМР в нейния имот. С този договор тя не е поела задължение да му осигури ползване на части от своя имот срещу заплащане на наемна цена. В случая наетите от ответника строители и техника не са ползвали имота на ищцата, а са преминавали през него, за да достъпят до съседния имот, т.е. фактически са упражнявали вещното право на преминаване. Счита се, че този договор е прекратен с изтичането на срока за упражняване на предоставеното право на преминаване-30.05.2015 г. и е продължил да действа единствено по отношение на уреденото в чл.5 от него задължение за построяване на масивна ограда по границата на имота. Допълнителен аргумент за това е липсата на насрещна престация за ползването през този период от страна на ответника К.. Ето защо, съдът неправилно е достигнал до извод, че е съществувало правно основание за преминаването на наетите от К. хора и техника през имота на ищцата в периода след 30.05.2015г. От събраните по делото 3 доказателства се установява, че строителите, наети от ответника, са преминавали през имота на ищцата в периода след тази дата. Предвид изложеното, налице са всички елементи на чл.59 ЗЗД за уважаване на предявения иск за периода от 01.06.2015 г. до 08.05.2019 г. в размер на 3 549,52 лв., тъй като в посочения период липсва правно основание за преминаване през имота на М.. С действията си К. е препятствал възможността на ищцата да ползва в цялост своя имот в периода 01.06.2015 г. до 08.05.2019 г. С поведението си ответникът е спестил разходи за заплащане на цената на сервитутните права, които фактически е упражнявал.
Обедняването и обогатяването са породени от действията на К. и наетите от него лица. Липсва валидно правоотношение въз основа на което да се търси договорната отговорност на ответника, поради което е налице и последната предпоставка за допустимост и основателност на иска по чл.59 ЗЗД. Поради основателността на главния иск по чл.59 ЗЗД, налице са и предпоставките за уважаване на акцесорния иск за законна лихва за забава за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната му част, а именно в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 3 549,52 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата от преминаването без основание през част от недвижим имот-УПИ XII-35, кв. 34, с. Панчарево, за периода 01.06.2015г.08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемият А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул.
„******* № *******, чрез пълномощника по делото адвокат Т. П., с адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за първата и въззивната инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната 4 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са от Т. Й. М., ЕГН ********** срещу А. Б. К., ЕГН ********** следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 000 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 33 974 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без основание на част от недвижим имот УПИ XII-135, квартал 34, с. Панчарево, за периода 07.10.2014 г. - 08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1155 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 2802,85 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената по - горе главница за периода от 16.07.2018 г. до 08.05.2019 г.; в условията на евентуалност с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8760 лв. за причинените имуществени вреди, от които: 4500 лв. за възстановяване на разрушената ограда; 3000 лв. за премахване на изградения временен път; 520 лв. за извозване на строителните отпадъци от имота; 300 лв. за нанасяне на слой хумусна почва; 180 лв. за изравняване на засегната част от дворното място и 440 лв. за нова дворна врата; с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8760 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 9587 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за: възстановяване на разрушената ограда, за премахване на изградения временен път, за извозване на строителните отпадъци от имота, за нанасяне на слой хумусна почва, за изравняване на засегната част от дворното място и за нова дворна врата, както и сумата от 2000 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 6500 лв., за възстановяване на унищожените насаждения в градината на ищеца, ведно със 5 законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2686,54 лв., предявена като частичен иск от сума в общ размер на 2940,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за имуществените вреди за периода от 30.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г.; с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, безпокойство, неудобство, стрес, ограничаване на социалните контакти и затваряне в себе си, силна тъга, липса на желание да излиза от дома си, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 920,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неимуществените вреди за периода от 30.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.05.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/104b7617-6a9b-4a2f-808c-0e03df59c511