Решение № 222 от 22.02.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.Пловдив, 22.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 23.01.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН

АНАСТАСОВ при участието на секретаря: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия И. Анастасов въззивно гражданско дело № 706/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С.С. против решение № 20/18.01.2018г. по гр.д.№ 354/2016г. на РС- гр.Асеновград, с което е допусната съдебна делба между него и въззиваемите М. и Б. С. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор

*** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК на гр. Асеновград, ведно с 2,641 идеални части от 66% от поземлен имот № ***; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** също по КК на гр.

Асеновград, при квоти от ½ ид. ч. за жалбоподателя и по ¼ ид. ч. за въззиваемите. Във въззивната жалба се твърди, на първо място, че първоинстанционният съд е възприел погрешно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, както и петитума на иска, по причина на което са останали необсъдени съществени за спора по делото обстоятелства, за които били налице преки писмени доказателства и съответно неправилно е приложен материалният закон. Уточнява се досежно втория и третия имоти– самостоятелен обект с идентификатор *** и с идентификатор ***, находящи се в гр. **********, че жалбоподателят има по-голяма квота, предвид трансоформацията на лични средства, а именно квота от 28 973/112410 ид.ч. за имота с идентификатор ***, а по отношение на другия имот- квота от 14684/56970 ид.ч.

Твърди се също така, че четвъртият имот представлява обща част към сградата в ПИ№ 515 и квотите в собствеността следва да бъдат определени на база на квотите от общите части на построената в това дворно място сграда.

Въззиваемите М. и Б. С. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Те считат, че обжалваното решение е постановено в пълно съответствие със събраните доказателства и с материалния закон. По-конкретно се сочи, че по-голям принос в придобиването на имоти по време на брака между две лица може да се претендира единствено като дробна част от цялото семейно имущество, а не по отношение на отделни имоти, цитира се съдебна практика в този смисъл. Не са заявени доказателствени искания.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По първоинстанционното дело са предявени обективно съединени искове за съдебна делба. В исковата молба се твърди, че ответниците по исковете са деца на ищеца от брака му с Л. С. Гражданският брак между С. и Л.

С. бил прекратен с решение от 29.12.2014г. по бр.д.№ 5577/2014г. на ПРС, ІІ бр.с.. През време на брака те придобили множество имоти. С нот.акт за покупко-продажба от 09.05.2001г. бившите съпрузи купили апартамент № ***, на трети жилищен етаж в жилищен блок на адрес: гр.******, с площ 97.50 кв.м., ведно с избено помещение № 3 и 10,49 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, който апартамент е идентичен със самостоятелен обект с идентификатор ***. Твърди се, че част от продажната цена в размер от 36000 лева, а именно сумата 8 600 лева, преведена по сметка на продавачите, както и платените в брой 2400 лева са лични средства единствено на ищеца, представляващи част от получените от него обезщетения при пенсионирането му. Ползваният за доплащане на останалата част от цената кредит от банка „ДСК” в размер на 25000 лева, бил изплатен само със средства от неговата пенсия. По отношение на този имот ищецът претендира да е индивидуален собственик, а при условие на евентуалност твърди, че е индивидуален собственик поради влагане на лични средства на 11000/36000 ид.ч. и на 9/10 от останалите 25000/36000 ид.ч. в режим на СИО поради по- голям принос.

Относно самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***, находящи се на адрес: гр.********, ет.1 се твърди, че ищецът е заплатил капаро в размер съответно от 56 970 евро и 44 933,10 евро, като по-голяма част от средствата, необходими за заплащане на капарото, били негови лични, които той реализирал от работа във Великобритания. Твърди, че на 01.02.2004г. ищецът е заминал за Великобритания, където работил без прекъсване до 23.12.2013г.. Останалата необходима сума, необходима за придобиване на горепосочените два имота, била осигурена от изпращани от него пари от Великобритания, както и от продажба на семеен имот. През 2007г. изтеглил кредити от „Алфа банк”- клон България и от „Българо-Американска кредитна банка” за изплащане на остатъка от продажната цена. Относно самостоятелен обект с идентификатор *** ищецът твърди, че е индивидуален собственик на 28973/112410 ид.ч. и на 9/10 ид.ч. от останалите 83437/112410 ид.ч. в режим на СИО. За самостоятелен обект с идентификатор *** той твърди, че е придобил в индивидуална собственост 14684/56970 ид.ч. и 9/10 от придобитите в режим на СИО 42286/56970 ид.ч.

С нот.акт № 93/10.09.2012г. придобили 2.641 ид.ч. от

66 % от ПИ № *** по кадастралната карта на гр.Асеновград, с адрес: *******, с площ 56 кв.м.. Този имот представлявал прилежаща част към самостоятелните обекти в сградата, построени върху него, с идентификатори *** и ***. По отношение на този имот ищецът претендира за 9/10 ид.ч.

С договор от 18.09.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот от Военно жилищния фонд апартамент в гр.*******, идентичен със самостоятелен обект с идентификатор ***. В исковата молба се твърди, че сумата за апартамента е изплатена изцяло със средства, дарени от бащата на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, и преведени от неговата спестовна книжка от ДСК- Ведраре, по сметка на продавача. По отношение на този имот също се твърди, че е индивидуална собственост на С.С. поради трансформация на лични средства.

В исковата молба се твърди също така, че наемите от част от имотите са били събирани от ответницата, но те произхождат от лично имущество на ищеца и добивите от тях представляват личен принос в придобиване на имуществото в режим на СИО. През периода от 2004 г. до 2013г., когато той работил в Англия, децата от брака /въззиваеми по настоящето дело/ вече били пълнолетни, съпругата не е полагала никакви грижи нито за него, нито за децата им, поради което няма принос в придобитите от него средства и имущества.

С отговорите на исковата молба, подадени от ответниците в първоинстанционното производство, исковете за делба се оспорват само по отношение на посочените от ищеца квоти, като твърдят, че притежават по ¼ идеална част от правото на собственост върху делбените имоти по силата на договора за дарение, оформен с нот.акт № 123/2015г., с който тяхната майка Л. С. им прехвърлила притежаваната от нея общо ½ ид.ч..

Видно от приетото по първоинстанционното дело решение от 29.12.2014г. по бр.д.№ 5577/2014г. на ПРС, гражданският брак между ищеца и Л. С., сключен на 05.09.1982г., е прекратен на датата на влизане на решението в сила- 29.01.2015г.. През време на брака си двамата бивши съпрузи са придобили възмездно правото на собственост върху петте делбени имота. Както е посочено и в мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, „критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен- изследва се характерът на вложените в придобиването средства; съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност“. Оборването на презумцията за наличие на съвместен принос е в тежест на бившият съпруг, твърдящ наличие на пълна или частична трансформация.

В първоинстанционното производство са приети множество писмени доказателства относно доходите на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, относно негови спестявания, банкови операции и плащания. По отношение на тези доказателства следва принципно да се отбележи, че съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, само имотите, придобити от едноличния търговец по време на брака чрез учредяване право на строеж и задължение за изграждане на бъдеща сграда, принадлежат на съпругът- едноличния търговец, и придобитото от него в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност. В мотивите към това тълкувателно решение е записано, че „Придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец, защото последният, дори когато работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи стопански риск, който носи едноличният търговец“. С влизане в сила през 2009г. на действащия СК правилото, че са лични вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие, е изрично закрепено в разпоредбата на чл.22, ал.3. От горното следва, че в общия случай, когато съпругът, претендиращ определен имот да е негово лично имущество в резултат от трансформация на лични средства, не е регистриран като едноличен търговец, какъвто е и настоящият случай, лично е имуществото по чл.22, ал.1 от СК, т.е. това придобито преди брака, придобитото по време на брака по наследство и по дарение, както и вещните права, придобити в резултат от насочване на принудителното изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху имот в режим на СИО.

Съгласно чл.21, ал.2 от СК, съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Тогава, когато липсва какъвто и да било съвместен принос от страна на единия съпруг- нито с влагане на средства, нито с труд, нито с грижи за децата или домакинството, може да се приеме, че и трудовите доходи на другия съпруг съставляват лично имущество. Когато тези доходи бъдат употребени за придобиване на определени вещни права, тези вещни права по трансформация също ще бъдат лично имущество. По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Х. Ф., С. Д., А. В., И. М., М. Р., Х. Г. / сестра на жалбоподателя/, Е.М. / баба на въззиваемите по майчина линия/ и Л. С. / бивша съпруга на жалбоподателя и майка на въззиваемите/. Прието е и заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице А. С., относно доходите на бившите съпрузи С. през времето от сключването до прекратяването на гражданския брак между тях. На база на тези доказателства не се установяват факти, които да дават основание да се счита, че праводателката на въззиваемите не е имала принос, под каквато и да било форма, при придобиване на семейното имущество. Напротив- установява се, че тя е работила дълги години като медицинска сестра, а впоследствие е развивала търговска дейност като едноличен търговец и с регистрирано като нейна собственост ЕООД. Не се установява да е неглижирала грижите по домакинството, нито да не е полагала грижи за родените от брака деца. Съгласно трайната съдебна практика, не следва да се дава приоритет на никоя от формите на принос, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака е с взаимно разбирателство, общи усилия /съобразно индивидуалните им възможностите/, имущество и доходи да се осигури благополучието на семейството и грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Дори да приемем, че жалбоподателят има значително по-голям принос в СИО, то това е основание за предявяване на иск по чл.29, ал.3 от СК, който по своето правно естество е конститутивен и чието уважаване има за последица изменение в дяловете на съпрузите от прекратената СИО, т.е. не е възможно по- голям дял да бъде определен инцидентно в производство по съдебна делба, действието на решението е за напред, тъй като същото има правоизменящ ефект, а не констатира някакво възникнало назад във времето правно положение.