Решение № 13930 от 03.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13930 гр. С., 03.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110120681 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред първата инстанция“.

Делото е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „Б.“ ЕАД, ЕИК ., срещу С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 197,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № . за причинени щети на МПС „Р., вследствие настъпило на 17.11.2021 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в град С.“, която не била обезопасена и не била сигнализирана с пътни знаци на платното за движение, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба /18.04.2022 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 17.11.2021 г. е настъпило ПТП в град С.“ срещу № 3, при което било увредено МПС „Р., управлявано от К. Б. Б. и собственост на „А., като причина за настъпване на произшествието била попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че към датата на ПТП увреденото МПС „Р., било имуществено застраховано в ЗЕАД „Б.“ ЕАД по силата на сключена застраховка „Б.“, застрахователна полица № ., със срок на валидност от 12.01.2021 г. до 11.11.2022 г. Посочва, че по заявление на представител на собственика на увредения автомобил за изплащане на застрахователно обезщетение на застраховки „КАСКО“ и „ГО“ на автомобилистите при имуществени вреди към ЗЕАД „Б.“ ЕАД, в дружеството била заведена щета № .. Установено било, че била увредена предна гума на автомобила, като с доклад на застрахователя от дата 11.01.2022 г. била одобрена за плащане сумата от 197,85 лева и с платежно нареждане от 12.01.2022 г. същата била преведена по сметка на собственика на увредения автомобил.

Сочи, че пътят бил общински, с оглед на което ответникът не бил изпълнил задължението за изграждането, ремонта и поддържането му. С регресна покана изх. № 01486/07.03.2022 г., получена на дата 11.03.2022 г., ответникът бил поканен да заплати платеното от ищеца застрахователно обезщетение, но с писмо с вх. № 2075 от дата 21.03.2022 г. ответникът е 1 отказал заплащане. Ето защо, в настоящото производство претендира сумата от 197,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди, че застрахователното обезщетение е заплатено без годно правно основание. Оспорва, причината за настъпване на ПТП да е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че при определянето на застрахователното обезщетение не е отразено овехтяването на автомобила.

Твърди, че попадането в дупка представлява „допълнително покритие“, което не е включено в сключения между страните застрахователен договор и по този начин не е настъпил покрит риск. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС „Р. поради това, че същият не бил съобразил поведението си с пътната обстановка. Оспорва получаването на регресна покана като недоказано.

С определение от 20.05.2022 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на страната на ответника дружеството „Г.. При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за съвместно разглеждане с определение от 20.05.2022 г. обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД от ответника С. срещу „Г. за заплащане на сумата в размер на 197,85 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на Договор № ./14.06.2019 г. с предмет „извършване на дейност по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението в VI ЗОНА „Р.“, изразяващи се в платеното на застрахователя по имуществена застраховка регресно вземане за вреди на лек автомобил „Р., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.11.2021 г. в гр. С.“ срещу № 3, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С. твърди, че е налице сключен с „Г. договор № ./14.06.2019 г., като „Г. не е изпълнило задълженията си по него за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация в района, където е настъпило процесното ПТП.

В законоустановения срок „Г. е представило отговор по обратния иск, с който оспорва същия като неоснователен, като счита, че е изпълнил точно задълженията си по договора, включително и с оглед обстоятелството, че извършените СМР на процесния участък са приети без възражения от възложителя. Твърди, че именно защото работите са били извършени съгласно договорните условия, което обстоятелство съставлява задължително условие за заплащането им, за дължимите суми е издадена Фактура № ./29.07.2021 г., подписана и от двете страни. Сочи, че предвид факта, че процесното ПТП е настъпило след окончателното и качествено завършване на ремонтните работи, но преди да е имало друго, последващо възлагане от възложителя С. за изпълнение на нови дейности по същата улица, то следва че не е налице неизпълнение на вменените ни договорни задължения за осигуряване на текущ ремонт и поддръжка на поверения участък. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на възложителя, тъй като С. не е изпълнила задължението си да извършва месечни инспекции. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното 2 обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай посочените предпоставки са налице.

С определението от 11.09.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че посоченият в исковата молба автомобил „Р.,е участвал в ПТП, както и че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника С.. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

От представената по делото застрахователна полица № 5C10623945/2 (л. 7 от делото) се установява, че автомобилът „Р., със собственик „А. е бил застрахован със застраховка „Б.“ при ищцовото дружество за периода от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. със застрахователно покритие: Пълно каско. Въз основа на нея, както и въз основа на приложеното свидетелство за регистрация (л. 12) за процесния лек автомобил, съдът приема за установено, че за посочения период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско” за него, а възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.

Ответникът е направил възражение, че настъпилата вреда, а именно увреждане на гумите, са изключени от застрахователното покритие, тъй като те представлявали „Допълнително покритие“, а застрахованият дължи допълнителна премия за включването на този риск. Съдът не споделя твърденията на ответника, поради следните съображения:

В Общите условия на застрахователя по застраховка „Б.“ (л. 26-33 от делото), Глава Втора „Покрити рискове и изключения“ на Раздел „Каско“ е предвидено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования, сред които – т. 4 клауза „Пълно каско“. Като допълнителни покрития към тази клауза са уредени по т. 6.1. „Помощ на пътя“ (Асистанс), т. 7.1. „Механична повреда“ и т. 7.2. „Гуми“ – за застраховани МПС без подзастраховане и общо тегло до 3.5 тона.

Допълнителните покрития по т. 6 и т. 7 се предоставят в изрично предвидените в ОУ случаи при заплащане на допълнителна премия (т. 8 от ОУ). Конкретно за клаузата допълнение „Гуми“, в т. I, наименувана „Oбект на покритие“ е описано, че обект на покритие са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“ без подзастраховане, описани в застрахователната полица/спецификация. Съгласно т. IV, 1.1. „Покритие“ - срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. Изключение от това правило е предвидено в т. VI.8. „Изключения“, според което не се покриват разходи за повреда, причинена от ПТП.

Визираните по-горе разпоредби от Общите условия, изясняващи съдържанието на основното покритие „Пълно каско“ и това на допълнителното покритие „Гуми“, налагат обоснован извод, че когато вредите по гумите са причинени от ПТП по смисъла на клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, вредите подлежат на обезщетяване по силата на клауза „Пълно каско“, тъй като в него е включено всяко застрахователно събитие, което води до повреди по застрахованото МПС, възникнали при движението му. Извод в обратна насока не може да бъде обоснован с обстоятелството, че 3 спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват по допълнение „Гуми“, тъй като тази клауза не дерогира и не въвежда изключения от предвидените покрити рискове по покритие „Пълно каско“. Подобно изключение, каквото е предвидено при допълнителното покритите „Гуми“ (т. VI.8. „Изключения“), не е изрично уредено и в останалите разпоредби на ОУ, относими съм клауза „Пълно каско“, и доколкото дефинираното в ОУ понятие за ПТП не изключва обезщетяването на вреди от попадането в дупка на пътното платно, то и необоснована се явява тезата на ответника, че не е налице покрит застрахователен риск по клауза „Пълно каско“.

Във връзка със заплатеното от застрахователя обезщетение, както и заплатената от застрахования застрахователна премия е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л.175-177 от делото). Вещото лице посочва, че застрахователната премия е в размер на 983,70 лв. и данък в размер на 193,67 лв. или общо – 1 003,37 лв., дължима ежемесечно. Към датата на извършената проверка – 24.10.2022 г., по Застрахователна полица „Каско Стандарт“ № . със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. са постъпили при ЗЕАД „Б.“ АД суми общо в размер на 919.76 лева, представляващи 11 (единадесет) месечни вноски, като последната е от 18.10.2022 г. Сумите са платени чрез застрахователния брокер „М. по банковата сметка на ЗЕАД „Б.“ АД.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че е било налице валидно застрахователно правоотношение, като настъпилите увреждания по застрахования лек автомобил са били покрити застрахователни рискове.