Решение № 897 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 897 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДОБРИНКА Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20241110212248 по описа за 2024 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „Л.********“ ЕООД с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в гр. София в част IХ на жилищен комплекс **************представлявано от управителите К. Й. Б. и К.Д. Б., срещу Наказателно постановление, издадено от Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в гр. *****************, представлявана от директора Р. П. С., на 13. III.

2023 година под №***********

Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Постановлението не било издадено от компетентен административен орган. Същият се произнесъл след изтичането на срока по чл.

52, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Отрича се извършването на нарушението. Не била посочена разпоредбата, съдържаща конкретно административно задължение, неизпълнено от жалбоподателя. Случаят бил маловажен и следвало да се приложи чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Следвало да се наложи санкция в размера, уреден в чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената 1 стойност, а не в ал. 2.

Претендират се разноски.

Пълномощникът на жалбоподателя не се явява в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание се явява процесуален представител на въззиваемата страна – юрисконсулт С. И. Л., който оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Свидетелят Р. П. Г. с ЕГН********** работи в централното управление на Националната агенция за приходите. В същата агенция е получен сигнал срещу дейността на дружеството-жалбоподател. Във връзка със сигнала на 06. XI. 2022 година свидетелят и негова колежка – А. В. Г., извършват проверка в аптека, находяща се в гр. ************ стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Проверяващите заварват аптеката отворена с две работещи каси. Свидетелят изчаква останалите клиенти да бъдат обслужени и си купува стока. Вместо фискален бон от касов апарат свидетелят получава бележка, отпечатана с принтер-машина.

След това свидетелят и колежката му се представят като проверяващи и проверяват наличността на двете работещи каси – преброяват парите, след това сравняват сумите с отчетеното от касовите апарати. И в двата случая откриват разлика между наличната в касата сума и сумата, отчетена от касовия апарат.

За проверката е изготвен протокол №0127307 от 06. XI. 2022 година, представен по делото.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства: протокол за извършена проверка в обект, фискални бонове, описи на касова наличност,

Заповед №ЗЦУ-1149, издадена на 25. VIII. 2020 година от Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите,

Заповед №З-ЦУ-1510, издадена на 23. VII. 2024 година от Главния секретар на Националната агенция за приходите, акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, както и показанията на разпитания свидетел.

Приобщените по делото доказателства

2 са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 15. XI. 2022 година от компетентно длъжностно лице – свидетелят Р. П. Г. с ЕГН**********, заемащ длъжността инспектор по приходите в Националната агенция за приходите, в присъствието на свидетелката А. В. Г., присъствала и на проверката.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето. По делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административно-наказващия орган.

Въз основа на установеното в акта, Началникът на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, компетентно длъжностно лице по силата на представената от наказващия орган Заповед №ЗЦУ-1149, издадена на 25. VIII. 2020 година от Изпълнителната директорка на Националната агенция за приходите, издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена 13. XII. 2006 година от Министерството на финансите на Република България.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 30. VII. 2024 година, а жалбата е подадена по пощата на 13. VIII.

2024 година – в срок.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Управителя на Националния осигурителен институт, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са извършени на 06. XI. 2022 3 година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 15. XI. 2022 година – преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. От обжалваното наказателно постановление е издадено на 13. III.

2023 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът не приема довода на жалбоподателя, че в наказателното постановление не е посочена разпоредбата, която жалбоподателят не изпълнил. Напротив, в мотивите на постановлението е изрично посочен чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерството на финансите на Република България. Според посочената разпоредба, извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Съгласно ал. 2 за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването с точност до минута.

В случая е безспорно установено, че съгласно паметта на фискалното устройство касовата наличност, представляваща отчетените продажби, е била в размер на 192.46 лева, а наличната сума – в размер на 297.10 лева. Разликата от 104.64 лева е сума, която не е отчетена като промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство.

Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и е пречка за съпоставимост на касовата наличност от една страна и от друга – с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършените операции по служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII. 2006 година, довело до корелативното задължение от страна на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание.

Съдът намира, че в случая не следва да се прилага хипотезата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания и да приема, че установеното нарушение представлява „маловажен случай“. Съставът на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13. XII.

2006 година е такъв на формално административно нарушение, т. е. интензитетът на засягане на обществените отношения е достатъчно висок към момента на довършване на деянието без да е необходимо за инкриминирането му да е настъпил общественоопасният резултат. Процесното деяние не се отличава от останалите случаи на нарушение от същия вид по начин, който според критериите на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс да редуцира 4 обществената опасност и да квалифицира случая като маловажен с последиците на забрана по чл. 53, ал. 1, предложение II от Закона за административните нарушения и наказания – в случая разчетената наличност е по-малка от фактическата, което обстоятелство води до положителна разлика в полза на търговеца и неблагоприятни последици (публични задължения) за фиска.

Видно от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност в редакцията към момента на извършване на нарушението – 06. XI.

2022 година, юридическо лице, което наруши реда и начина за отчитане, или съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, се наказва с имуществена санкция в размер от 3 000.00 до 10 000.00 лева. В случая наложеното административно наказание е в минимален размер, затова съдът приема, че напълно съответства на извършеното административно нарушение.

Съдът не приема довода на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност: жалбоподателят не е санкциониран за това, че не е издал фискален бон, а за разликата между документираната и действителната касова наличност, установена след проверката от свидетеля Р. П. Г. с ЕГН**********.

Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на чл. 63 д от Закона за административните нарушения и наказания, страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход на правния спор, такива следва да се присъдят на наказващия орган – 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58д, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление, издадено от Началника на Софийския отдел „Оперативни дейности“ на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов Контрол“ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в гр. *****************, представлявана от директора Р. П. С., на 13. III. 2023 година под №************ с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност на „Л.********ЕООД с ЕИК*********със 5 седалище и адрес на управление в гр. **************** представлявано от управителите К. Й. Б. и К. Д. Б., е наложено имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18, издадена 13. XII.