Решение № 477 от 07.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001000448 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба ,подадена от „ Първа инвестиционна банка „ АД срещу Решение № 260103/19.01.2021год., постановено по т.д.№ 1010 по описа на СГС за 2019год. , с което са отхвърлени предявени от „ Първа инвестиционна банка „ АД срещу „ Холдинг Българки държавни железници „ ЕАД искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЦОП / отм./ за заплащане на сумата от 77 181.15 евро,представляваща главница от втората неизплатена вноска след месец март 2014год. по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от 02.06.2007год., вземанията по който са били прехвърлени на „Първа инвестиционна банка „ Ад с Договор за продажба на вземане от 10.07.2007год.,цялата в размер на 93 617 евро,както и 23 476.58 евро законна лихва върху дължимата падежирала и неплатена главница в размер на 77 181.15евро за периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год. и с което „ Първа инвестиционна банка „ АД е осъдена да заплати на „ Холдинг Български държавни железници“ ЕАД разноски по делото в размер на 7 997.78лева.

Въззивникът поддържа ,че решението е недопустимо ,тъй като е постановено по непредявен иск и неправилно –тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано.Във връзка с твърденията за недопустимост излага ,че предмет на исковата претенция е сумата от 77 181.15 евро,представляваща главница от вноската с падеж 01.06.2014год. съобразно окончателният обобщен Погасителен план към Договор ЮД 57/02.06.2007год. за доставка на пътнически вагони между ARWEX AG и „ БДЖ“ ЕАД с кредитор по договор за цесията цесия от 10.07.2007год. „-Първа инвестиционна банка „ АД,която вноска е цялата в размер на 93 617.00евро е и част от цялата неплатена част от вноските в размер на 4 451 471.20 евро,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба и сумата от 23 476.58 евро, представляваща законна лихва върху неплатената вноска с падеж 01.06.2014год. съобразно окончателния обобщен Погасителен план към Договор ЮД 57/02.06.2007год. за доставка на доставка на пътнически вагони между ARWEX 1

A G и „ БДЖ“ ЕАС с кредитор по договор за цесията цесия от 10.07.2007год. „Първа инвестиционна банка „ АД за периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год. Посочва ,че претендираната главница съставлява вноска с пореден номер 77 от окончателен погасителен план № 2 и Погасителен план № 3, както и вноска номер 77 от окончателния обобщен погасителен план,в който смисъл е и направеното уточнение по делото. Поддържа ,че така направеното уточнение не съставлява изменение на основанието на иска ,както неправилно бил приел първоинстанционния съд , поради което с произнасянето по отношение на вноска , индивидуализирана в диспозитива на решението като „главница от втората неплатена вноска след месец март 2014год. по договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба от 02.06.2007год.“, е налице произнасяне по непредявен иск . От друга страна твърди, че искът не е бил предявяван за вноска , определена като „ втора неплатена вноска“ след месец март.2014год. , но дори и да се възпроизведе използваната от съда формулировка, то процесната вноска не е втора неплатена , а трета неплатена вноска след последната платена вноска по договора след месец март 2014год. Така , поддържайки че първоинстанционният съд не бил определил правилно предмета на спора и се е произнесъл по незаявена искова претенция, въззивникът счита че е налице произнасяне по непредявен иск, което е основание за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо.

В случай на констатация за допустимост на обжалваното решение, жалбоподателят поддържа, че същото е неправилно. Твърди ,че първоинстанционният съд не бил възприел правилно правилно фактическата обстановка по делото свързана с предвидения финансов ресурс за осъществяване на процесната обществена поръчка , във връзка с определяне предмета на договора за обществена поръчка и неговия характер,поддържайки че се касае за договор за лизинг, а не за договор за продажба. Определя като неправилен извода на първоинстанционния съд ,че процесната вноска е погасена по давност и твърди ,че е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б.“ А“ от ЗЗД. Излага съобразения за дължимост исковата претенция, такава ,каквато счита че е предявена по делото- вноска с падеж 01.06.2014год., в размер на 72 121.14евро главница и 21 495.86евро-лихва , както и такива за недопустимост и неоснователност на възраженията на ответната страна относно характера и предмета на ДОП и за неговата нищожност, за нищожност на договора за цесия и погасителна давност.

По изложените по – горе съображения за недопустимост на обжалваното решение въззивникът прави искане за неговото обезсилване и връщане делото за разглеждане на действително предявените искове, а в случай че същото се приеме за допустимо- прави искане за отмяната му като неправилно и за постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. И в двете хипотези се претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество –„Холдинг Български Държавни железници“ ЕАД е подало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Оспорва твърденията за недопустимост на обжалваното решение като сочи ,че предмета на спора е правилно определен от първоинстанционния съд и че същият се е произнесъл по предявения от ищеца иск касаещ втората от неплатените вноски след м.март 2014год. Счита ,че първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение направеното от ищеца искане за допускане на изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК и че правилно бил приел ,че бил процесната вноска е 76-тата такава, а не сочената от ищеца 77-та вноска по окончателния обобщен погасителен план. Оспорва оплакванията на въззивника по съществото на спора като поддържа, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото , че е приложил релевантната нормативна уредба, че е дал правилна квалификация на процесния договор за обществена поръчка. Определил е като законосъобразни и изводите на съда, че претендираната от ищеца вноска № 76 е погасена по давност,че не е налице прекъсване на давността и че по отношение на процесното вземане е приложима тригодишната давност по чл.

111, б.“В“ от ЗЗД.

По изложените съображения въззиваемото дружество прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.При отхвърляне на въззивната жалба претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач „ БДЖ Пътнически превози“ ЕООД не е подал писмен отговор .

В представена по делото писмена защита въззивникът излага доводи за недопустимост на 2 обжалваното решение основани на твърдения , че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за присъждане на сума , представляваща вноска с пореден № 77 от окончателните Погасителен План № 2 и погасителен план № 3,както и номер 77 от окончателния обобщен Погасителен план и лихва върху нея , но се е произнесъл по непредявен иск- за присъждане на вноска по цитираните погасителни планове , но същите с пореден номер 76.По съществото на делото излата доводи за основателност на исковите претенции.

В писмена защита по делото ,въззиваемото дружество -“ Холдинг Български държавни железници“ ЕАД прави искане за отмяна на хода по същество на делото и спиране на настоящото производство на основание чл.229,ал.1, т.4 от ГПК до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т.д.№ 817/2019год. по описа на СГС.Излага доводи в подкрепа възприетото от първоинстанционния съд във връзка с предмета на спора и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като допустимо , правилно и обосновано.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо тъй като е постановено по непредявен иск. Съображенията на съда за това са следните :

В СГС е депозирана искова молба от „ Първа инвестиционна банка „ АД срещу „ Холдинг Български Държавни железници“ ЕАД, с която е поискано да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 100 657.73 евро, представляваща част от претенция в общ размер на 4 451 471.20 евро, дължима на основание Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. и Договор за продажба на вземане от 10.07.2007год. , формирана по следния начин: 77 181.15 евро ,представляваща главница от вноска с падеж 31.05.2014год. , цялата в размер на 93 617.00 евро и 23 476.58 евро, представляваща законна лихва върху дължимата, падежирала и неплатена главница в размер на 77 181.15 евро за периода от 30.05.2016год. до 31.05.2019год..В исковата молба дружеството- ищец е изложило твърдения, че процесната главница съставлява част от вноска/ цялата в размер на 93 617.00 евро/ ,която от своя страна е част от цялата продажна цен за доставени по Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. вагони, плащането на която е било договорено да бъде извършвано на 120 вноски съгласно приложени към договора погасителни планове. Посочва също така ,че ответникът не е погасил 46 броя месечни вноски с ежемесечен падеж, считано от 30.04.2014год. до 31.12.2017год. ,че остатъчното задължение по договора е в общ размер на 4 451 471.20 евро, от които 3 735 007.23 евро и 716 463.97евро лихви и разноски, което вземане е прехвърлено от доставчика на ищеца с Договор за продажба на вземане от 10.07.2007год. .Част от така прехвърленото вземане е и процесната сума като главница и лихва , определена като вноска.

Към исковата молба са представени:1. Договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. ,неразделна част от който са погасителен план за безкупейни вагони-приложение № 2 и погасителен план за купейни вагони-приложение № 3., 2.Протокол към договор № ЮД 57 за доставка на на вагони, сключен на 02.06.2007год. от 11.юли.2014год.,с приложен към тях нов погасителен план –Приложение № 2 за 40 броя безкупейни вагони3. Протокол към договор № ЮД 57 за доставка на пътнически вагони,сключен на 02.06.2007год. от 27.08.2007год.,с приложен нов погасителен план –приложение № 2 за 70 безкупейни вагони, 4.Протокол към договор № ЮД57 за доставка на пътнически багони, сключен на 02.06.2007год. от 11.10.2007год. с приложен нов погасителен план-Приложение № 2 за 90 безкупийни вагони., 5. Протокол към договор № ЮД57 за доставка на пътнически вагони, сключен на 02.06.2007год. от 25.10.2007год. с приложен нов погасителен план-Приложение № 2 за 90 безкупейни вагони.,погасителен план –приложение № 2 ,6.Договор за продажба на вземане от 10.07.2007год. ,7.погасителен план към Договор ЮД57 за доставка на пътнически вагони, сключен на 02.06.2007год.с кредитор по Договор за цесия от 10.07.2007год. „ Първа инвестиционна банка“ АД.8.Писмо вх.№ 37-00-586/01.11.2007год.,9.Споразумение към договор за доставка на 3 второкласни вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007год. във връзка със сключен Договор за продажба на вземане от 10.07.2007год. от 28.12.2012год. с приложение № 1 към него- погасителен план за разсрочване на просрочени вноски за 2012год. и др.

Разпечатката съдържа 24 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/104939a3-0f98-4fc3-8223-89d90e2f7f53