Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 556 от 09.06.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2902/2024
Вид
Решение № 556
Подписан
09.06.2026
Състав
Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Сливен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230102902 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ; иск по чл. 128, вр. чл. 269 КТ, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забавено плащане на парично задължение и в условията на евентуалност искове по чл.220 и чл.224 КТ.

Ищцата твърди, че работила в ответното дружество на длъжност ***“ по *** Сочи, че трудовото правоотношение било прекратено със Заповед *** на основание чл.328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 24.04.2024 г. Твърди, че в заповедта било посочено, че й се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.

Счита тази заповед за незаконосъобразна, поради нарушаване на процедурата, въз основа на което е прекратен трудовия договор и невръчване на писмено предизвестие, като иска нейната отмяна. Счита, че не бил съкратен щата, нито пък закрито част от предприятието и в този смисъл не била спазена процедурата въз основа на която е прекратен трудовия договор. Твърди, че не е получила трудово възнаграждение в размер на 17472.73 лева за период от 20.12.2021 г. до прекратяването на трудовия договор – 24.04.2024 г., както и, че за посочения период не е ползвала платен годишен отпуск.

Иска се от съда отмяна на Заповед ***, с която е прекратено трудовото правоотношение, като незаконосъобразна, възстановяване на заеманата преди 1 уволнението длъжност ***“ и плащане на обезщетение за времето, през което останала без работа, но не повече от шест месеца в размер на 5 598 лева.

Претендира се от ответното дружество сума в размер на 17 472.73 лева, трудово възнаграждение за период от 20.12.2021г. до 24.04.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 11.06.2024г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 3 283.44 лева, считано от датата на забавата на всяко едно от задълженията до 10.06.2024г. Евентуално в случай, че не се уважат главните искове се иска осъждане на ответника да плати на ищцата сума в размер на 2 200,25 лева за неизползван платен годишен отпуск за период от 01.01.2022 г. до 24.04.2024г. и 933 лева обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.06.2024 г. до окончателното плащане. В срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника е депозиран и с него се оспорват исковете. Твърди, че когато не е било спазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, то за работника възниквало право да търси обезщетение и това не правило заповедта незаконосъобразна. Сочи, че на ищцата било изплащано редовно трудово възнаграждение, за което били направени съответни счетоводни записвания в дружеството, при което било отразено и конкретен размер на всеки един от ордерите, удостоверяващи получаването. Сочи, че ордерите били откраднати/изчезнали от счетоводната документация на ответника, но счита, че счетоводните записвания доказвали плащанията. В случай, че съдът не приеме доказаност на плащанията, въз основа на счетоводните записвания, сочи че по начало на ищцата не се дължало трудово възнаграждение, тъй като тя не престирала труд. Сочи, че тя нямала един трудов ден в предприятието, била непозната на персонала, работниците и служителите не я познавали и дори не знаели как изглежда.

Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.01.2016г. между ищцата и ответното търговско дружество, чрез изпълнителен директор бил сключен трудов договор № 1, по силата на който 2 ищцата била назначена на длъжност «***» с пълно работно време от 8 часа с основно месечно възнаграждение в размер на 420 лв. Със заповеди от 02.01.2020г., 04.01.2021г., 01.04.2022г. и 05.01.2023г., последователно било увеличено основното й трудово възнаграждение, като последното било в размер на 780 лв.

Със заповед № 49/23.04.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество било извършено съкращаване щата, като били премахнати длъжностите „*** и съответно било утвърдено ново щатно разписание в дружеството в сила от същата дата. Видно от новото щатно разписание от 23.04.2024г. в ответното дружество липсват заети бройки на съкратените длъжности. Със заповед № 9/23.04.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 24.04.2024г. или от датата на получаването на писменото изявление.

Последното под формата на нотариална покана било представено пред нотариус на 24.04.2024г. за връчването й на ищцата. Поканата била връчена на ищцата на 26.04.2024г. След прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, тя започнала работа на 01.08.2025г. с търговско дружество „НЕО БЕТОН“ на длъжност „ръководител отдел в транспорта“, т.е. за времето от прекратяването на трудовия договор с ответното дружество 24.04.2024г. до 31.07.2025г. /повече от шест месеца/ ищцата останала без работа.

В процеса е допусната и назначена съдебно графологическа експертиза, с оглед допуснато производство по оспорване на представени документи, като изхождащи от ищцата. От заключението на вещото лице се установи категорично, че документите, предмет на проверка не носят подписа на ищцата с изключение на един – молба за отпуск от 31.08.2016г. /л.178 от делото/.

В хода на производството е прието и заключение по изготвена съдебно икономическа експертиза. От него е видно, че брутното трудово възнаграждение за цял отработен месец на ищцата е за м.март 2024г. в размер на 977,78 лв. Общият размер на полагащото се на ищцата БТВ за исковия период 20.12.2021г.- 24.04.2024г. било в размер на 22 391,44 лв., като вещото лице пресметнало и нетното трудово възнаграждение в размер на 17 375,18 лв. Общият размер на лихвата, дължима за всяко неплатено месечно трудово 3 нетно възнаграждение, считано от датата на настъпване на изискуемостта до 11.06.2024г. бил 2 492,15 лв. Полагаемият се на ищцата платен отпуск бил 20 работни дни за 2022г., 20 работни дни за 2023г. и 5 работни дни за 2024г.

Обезщетението по чл.224 КТ за 45 работни дни към деня на прекратяване на трудовия договор 24.04.2024г. било в размер на 2 200,05 лв. бруто.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

Съдът не кредитира и не цени оспорените от ищцата документи, находящи се на л.153,154,156,157,159,160;162;163;164;166;168 и 175 от делото, доколкото се установи, че те са неистински/ неавтентични. Препис от тези документи, ведно с решението на съда следва да бъдат изпратени на РП Сливен, с оглед преценка за извършени документни престъпления.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по съдебните графологическа и икономическа експертизи, като неоспорени от страните, пълни, ясни и изготвени от експерти, разполагащи с необходимите специални знания в съответната област на обществения живот.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна - чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 са допустими.

Разгледан по същество главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед № 9/23.04.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество за незаконно и неговата отмяна е основателен.

Основанието, въз основа на което е извършено уволнението на ищцата е съкращаване на щата и представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. При търговските дружества, какъвто е настоящия казус управителят, който организира и ръководи предприятието, решава и всички въпроси, свързани с изменение на щата и сключване и прекратяване на трудовите договори / Решение № 1391/20.12.1999г. по гр.д. № 340/1999г. , трето г.о. ВКС/. Ето защо съдът приема, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган – изпълнителният директор, който издал заповед за съкращаване на щата и утвърдил нова щатно разписание.

4

За да е налице законност на уволнението, съкращаването на щата следва да е реално, а не фиктивно извършено, т.е. не да е премахната длъжността, като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува. В конкретния случай обаче съдът е в невъзможност да прецени законосъобразността на уволнението на ищцата, респ. дали съкращаването на щата е реално или фиктивно. Това е така, тъй като в процеса работодателят ответник не установи какво е било щатното разписание преди извършеното съкращаване на щата. Действително от новото щатно разписание е видно, че липсва длъжност, която ищцата е заемала, но въпреки това съдът не би могъл да прецени дали трудовата функция не е запазена в новооткрита длъжност.

Така съдът не може да прецени дали работодателят е имал задължение или право на подбор. В трудовото право доказателствената тежест е изцяло върху работодателя, който следва да установи законността на извършеното уволнение. Разпределение на доказателствена тежест е извършено от съда в открито съдебно заседание на 07.05.2025г. и на ответното дружество е указано за кои факти не сочи доказателства, като е даден и подходящ срок за това. Въпреки това по делото е налично единствено ново щатно разписание, но не и това преди съкращаването на щата, без което съдът не може да направи задължителна съпоставка за да установи дали длъжността не е била просто преименувана, запазвайки същите функции, което прави съкращаването фиктивно и незаконно. Дори в новия щат да липсва длъжността ***“, фактът, че работодателят е лишил съда от възможност да провери съС.ието на щата непосредствено преди уволнението и необходимостта от подбор, е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконна.

Следователно, след като работодателя не ангажира доказателства в производството за да установи законосъобразното прекратяване на трудовия договор с ищцата, то искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно се явява основателен и бива уважен, а Заповед № 9/23.04.2024г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с което е извършено бива отменена.

Основателността на главния иск, обуславя основателност и на обусловените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност *** при ответника и присъждане на обезщетение за 5 времето, през което е останала без работа.

Обезщетението по чл.344, ал.1, т.3, вр. 225 КТ се дължи от работодателя на работника при незаконно уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение /БТВ/ за времето, през което останал без работа, но за не повече от 6 месеца. В случая ищцата претендира обезщетение за 6 месечен период, след оставането си без работа, т.е. считано от 24.04.2024г. до 24.10.2024г., като се доказа в процеса, че в този период / дори по-голям период от време до 31.07.2025г./ тя останала без работа. Съобразно чл.228, ал.1 КТ БТВ за определяне на обезщетението е полученото такова за пълен месец, през месеца предхождащ основанието за получаване на обезщетение. Според заключението на вещото лице последното начислено на ищцата БТВ за пълен отработен месец е в размер на 977,78 лв. или за 6 месеца обезщетението е в размер на 5 866,68 лв. бруто. Следователно искът се явява основателен в пълен размер от 5 598 лв., респ. 2 862,21 € брутно възнаграждение / без данък от 10% по ЗДДФЛ, - дължимите обезщетения се присъждат в техния брутен размер/. Не е в рамките на правораздавателната власт на съда да приспада удръжките, които работодателят прави по чл.272 КТ, важното е да е ясно в съдебното решение коя сума се присъжда бруто и коя в нетен размер / в този см. Решение № 154/24.06.2015г. по гр.д. № 6134/2014г. и Решение № 166/25.02.2010г. по гр.д. № 220/2009г., двете на III г. о. ВКС/.