Решение № 505 от 16.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Благоевград, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Илина Георгиева като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500651 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 3226/31.03.2026г., подадена от А. Х. С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В. А., с адрес ***, пълномощник на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 75/17.03.2026г., постановено по гр.д. № 784/2025г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение, като са изложени съображения, че същото е неправилно.

Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на съсобствена вещ представляваща МПС: вид - ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка/модел Ф. Т. ***, рама № ***, с peг. № ***, цвят- БЯЛ, като е приел, че ответникът по делото е придобил собствеността върху автомобила по давност. Поддържа се становище, че обжалваното решение е абсолютно неправилно.

Твърди се, че в хода на производството пред районния съд е установено по делото, че страните са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен по силата на Решение № 3590 от 16.10.2019г., постановено по гр.дело № 999/2018г. по описа на Районен съд Гоце Делчев. По време на брака страните по делото /съпрузи/ са придобили при режим на СИО процесното МПС: вид - ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка/модел Ф. Т. ***, рама № ***, с peг. № ***, цвят– БЯЛ, като същият е придобит от автокъща чрез покупко-продажба, при режим на СИО.

1

Сочи се, че за покупката на лекия автомобил на името М. М. К. е издадена от „КАР ЛУКС“ ООД Фактура № 0000000076/23.04.2017г., но предвид наличието на сключен граждански брак между страните вещите придобити по време на брака, чрез покупко-продажба стават СИО.

Изложени са правни доводи, че с прекратяване на брака между страните по делото, съпружеската имуществена общност, по отношение на придобитото по време на брака МПС се трансформира в обикновена съсобственост, в резултат на което двамата съделители притежават по 1/2 /една втора/ идеална част от процесното МПС.

Сочи се още, че по тези обстоятелства не се спори и те са безспорно установени в процеса.

Безспорно е установявено, че процесното МПС е било и предмет на делба ведно с предявеният иск за развод между страните. В по-късен момент искането е оттеглено, като изрично е заявено, че въпросният автомобил ще бъде предмет на делба в отделно производство. Брачното производство е продължило твърде дълго, което е довело до крайно влошаване на отношенията между страните. Предвид и различните населени места в които живеят, между тях комуникация е нямало, такава се е осъществявала чрез близки са провеждани разговори за уреждане на въпроса за собствеността върху процесният автомобил.

Посочва се в жалбата, че при разпита пред районния съд бащата на ищцата е заявил, че тя никога не е имала намерение да остави в полза на съпруга си автомобила, че в нейното съзнание винаги е мислела, че тя също е собственик, че автомобила е закупен с общи средства от двамата докато са били семейство. При разпита на свидетеля, воден от ответника, самият свидетел е заявил, че преди две-три години е водел разговор с ответника и същия му е казал, че бившата му жена има претенции към този автомобил, че тя също е собственик и има проблеми по този въпрос.

Въз основа на изложеното, поддържа се с въззивната жалба, че ответника няма как да е придобил собствеността по давност предвид, че същия не е владял спокойно и добросъвестно вещта- две абсолютно необходими и кумулативно предвидени предпоставки за придобиването на собственост по давност. Обстоятелството, че ответника е подържал автомобила и го управлявал не означава нищо ако това владение не е осъществявано спокойно и със съзнанието за собственост. Самият ответник е имал ясното съзнание, че не е единствен собственик и, че автомобилът е съсобствен.

Изтъква се в жалбата, че след като е направено пред съда възражение за придобиване на вещта по давност, то следва при условията на пълно и главно доказване направиият възражението да установи наличието на законовите предпоставки за това. В тази връзка се твърди, че в хода на първоинстанционното производство въззиваемия не е ангажирал никакви категорични доказателства за установяване на повдигнатото възражение.

Възразява се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че ответникът не е предприел процедура по снабдяването на постановление за придобиване по давност, което е още една индиция за неговата несигурност в тези имуществени отношения.

2

Предвид гореизложените съображения се иска от въззивния съд да отмени Решение № 75/17.03.2026г., постановено по гр.д № 784/2025г. по описа на Районен съд Гоце Делчев и да реши спора по същество като допусне до делба следното МПС: вид- ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка/модел - Ф. Т. ***, рама № ***, с peг. № ***, цвят - БЯЛ, при квоти: 1/2 /една втора/ идеална част за жалбоподателката А. Х. С., и 1/2 /една втора/ идеална част за въззиваемияМ. М. К..

Претендират се разноските по делото за пред въззивната инстанция.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – М. М. К., от която в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника адв. Н. Карасмилова-Чилева.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна, като моли въззивният съд да я остави без уважение.

По отношение доводите на жалбоподателя за неправилност на решението, се сочи в отговора, че изводите на решаващият съд за това, че „По настоящото дело се доказа, че след раздялата на страните процесния автомобил останал във владение на ответника по делото.

Той е демонстрирал намерение за своене, като е задържал автомобила, а освен това на претенциите на ищцата е отговорил според свидeтеля Х.: „...за автомобила да не става дума“. Макар ищцата да е предявила претенции към автомобила, те са били вербални такива и не са прекъснали теченето на придобивната давност, доколкото не попадат в горепосочените хипотези.“ са правилни и обосновани.

Сочи се, че за да достигне до този извод, първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Твърди се от въззиваемата страна по делото, че предявеният иск за делба е недопустим, неоснователен и недоказан при условията на пълно и главно доказване, както по отношение на собствеността на ищцата, така и по отношение на предприети и/или извършени от нея действия, с които да е било отблъснато, прекъснато или оспорено осъществяваното владение от въззиваемия по отношение на процесния автомобил.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че в тази посока, неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че: „Ответника няма как да е придобил собствеността по давност предвид, че същият не е владял спокойно и добросъвестно вещта“.

Застъпва се становище, че при условията на пълно и главно доказване, в хода на първоинстанционното производство ответникът е установил по безспорен начин, че е придобил собствеността върху процесното МПС на основание изтекла в негова полза придобивна давност, както и че владението му е било явно, добросъвестно и необезпокоявано от никого, включително и от ищцата.

Твърди се, че показанията на свидетеля С. /баща на ищцата, който дори не успява да индивидуализира в достатъчна степен МПС-то, като сочи различна марка автомобил/, че дъщеря му пред общи познати на двамата бивши съпрузи е заявявала, че има претенции към автомобила, но не може да каже, дали тя е поръчвала да кажат на М. и дали това е достигало 3 до него.

По отношение твърдението на жалбоподателя, че въззиваемият повдигайки възражения за давност е следвало да докаже, но не го е направил, наличието на законови предпоставки за това, се сочи в отговора, същото е голословно и не почива на доказателствата събрани пред първата инстанция - писмени и гласни. От последните се установява по безспорен начин, че въззиваемият е придобил процесното МПС на основание осъществявано от него явно и необезпокоявано владение в предвиденият от закона срок - съгласно чл. 80 ал. 1 ЗС движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Изтъква се, че в релевантния за посочения придобивен способ давностен срок на придобивката давност - от 16.10.2019г. до 16.10.2024г. владението му е протекло несмущавано и непрекъснато. В този период ищцата не е предприемала действия, които да са довели до прекъсване на придобивната давност за ответника. Съгласно чл.116 ЗЗД давността /в т.ч. придобивната/ се прекъсва в изчерпателно изброените в посочената норма хипотези. Придобивната давност за движими вещи се прекъсва само при условията на чл.116 ЗЗД /решение №754/08.12.2010г. на ВКС I г.о. по гр.д.№ 925/2009г., постановено в производство по чл.290 ГПК/.

Сочи се, че в началото на м. юни 2025г. при вече изтекла придобивна давност в полза на ответника, ищцата е предприела действия по предявяване на исковата си претенция за делба на съсобствен автомобил, върху който вече е била загубила правото на собственост.

Застъпва се становище, че това действие е ирелевантно за придобитото от ответника право на собственост, тъй като придобивната давност е изтекла на 16.10.2024година, и има значение само за да обоснове правния интерес от направеното възражение за изтекла придобивка давност.

Поддържа се с отговора на въззиваемата страна, че неоснователни се явяват наведените твърдения на въззивника, че въззиваемият не е бил предприел никакви действия, не е инициирал процедура по снабдяване с постановление за придобиване по давност, което било още една индиция за неговата несигурност в тези имуществени отношения.

Изтъква се, че съгласно трайно установената съдебна практика, досежно придобивната давност касателно движими вещи и МПС-та, няма нотариална процедура като при недвижимите имоти, придобивната давност се установява чрез иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на собственост, насочен срещу предишния собственик или неговите наследници, а в конкретния случай това е направено посредством своевременно направено възражение във висящо исково производство пред съда.

Въз основа на посочените съображения се иска от въззивния съд да остави без уважение депозираната въззивна жалба срещу Решение № 75 от 17.03.2026г., постановено по гр.д. № 784/2025г. по описа на PC Гоце Делчев, като потвърди първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано.

Иска от въззивния съд да присъди направените от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция.

4

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

Писменият отговор на въззивната жалба изхожда от насрещната страна, с правна легитимация да оспорва депозираната въззивна жалба, същият е подаден чрез съда постановил обжалвания съдебен акт, в установения от закона процесуален срок, като е редовен с оглед на законовите изисквания за съдържание.

За насроченото пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, страните и техните пълномощници редовно призовани не се явяват. С писмени становища поддържат доводите наведени с въззивната жалба и отговора към нея, като претендират заплащане на разноските по делото, направени пред ОС Благоевград.

Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството е образувано пред първоинстанционния съд/РС Гоце Делчев/, по искова молба депозирана от А. Х. С. от *** срещу М. М. К. от ***. Иска се да бъда допусната делба на движима вещ- МПС: вид - лек автомобил, марка/модел Ф. Т. ***, рама № ***, с рег. № ***, цвят - бял, при квоти от 1/2 идеална част за ищцата и 1/2 идеална част за ответника.