Решение № 2714 от 05.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2714

Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар НИНА АТАНАСОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20257050702688 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 84 ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. М., [ЛНЧ], роден на [дата]., с адрес на пребиваване: гр. Варна, [улица], [адрес], чрез пълномощник – адв. С. Ф., против Решение № 4780/05.09.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което на осн. чл.78, вр. чл.82, ал.2, вр. чл.17, ал.5, вр. 48, ал.1, т.1 от ЗУБ е отнета предоставената му временна закрила.

В жалбата се поддържа, че оспореното решение за отнемане на временна закрила е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че от представената от служителите на ДАБ преписка по никакъв начин не става ясно защо е образувано производство по отнемане на временната закрила. Отсъстват конкретни мотиви защо ДАБ към МС е преценила, че следва да се отнеме предоставения статут, като е налице позоваване единствено и само на постъпила справка от Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДА „НС“/. Счита се, че последното не е достатъчно основание и ответникът е следвало да изложи собствени съображения. Поддържа се, че представляващият жалбоподателя адвокат не е подал допълнителни писмени възражения и писмени доказателства поради невъзможност да представи такива, тъй като не е наясно какво е извършил жалбоподателят и с какво е застрашил националната сигурност. Твърди се, че Маркариян няма никаква съпричастност към изброените дейности в разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за ДАНС, спазвал е най-стриктно и точно закона и в проведеното интервю съвсем честно и безкористно е обяснил своята история относно пребиваването в РБългария, като ответникът е анализирал дадените отговори непрецизно и едностранно. На изложените основания се моли отмяна на решението.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез преупълном. адв.Й. и пълномощника адв. Ф., жалбата се поддържа на изложените основание. Допълнително се излага, че събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – писмо и доклад от ДА „НС“, не водят до по-различни изводи, тъй като в същите не се съдържат конкретни данни, които да обуславят основания по чл.17, ал.5 от ЗУБ. Депозирани са писмени бележки, в които горните твърдения са доразвити. Допълнително се сочи, че отнемането на временната закрила на Маркариян и връщането му в Украйна ще постави живота му в изключителна опасност.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, в депозирани по делото чрез процесуален представител – ст.ю.к. М.К. писмени бележки, оспорва жалбата. Изложени са в същите подробни съображения, поради които се счита, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че са взети предвид всички факти и обстоятелства свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му по произход. Твърди се, че установените факти, в т.ч. писмо от 11.06.2025г. от ДА „НС“ и Заповед 20.08.2025г. за екстрадиция на същия орган, установяват наличие на основания по чл.17, ал.5, вр. чл.12, ал.1, т.6 от ЗУБ, а изложените от Маркариян твърдения в хода на административното производство, представляват единствено предположения и не са подкрепени с никакви доказателства. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено съобразно неговите правомощия по чл.48 от ЗУБ. Процедурните правила, уредени в чл.78в случая са спазени. Решението е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби, доколкото при наличие на данни по чл.17, ал.5 от ЗУБ председателят на ДАБ действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде такова решение по чл.82 от закона. Поддържа, че ДА „НС“ е именно органът, който е овластен да установява обстоятелства свързани със заплаха за националната сигурност и това в случая е сторено с въпросното писмо. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят А. М., гражданин на Украйна, е с предоставена временна закрила в РБългария, съгласно регистрационна карта № ********* на ДАБ към МС.

Във връзка с постъпило в регистратура за класифицирана информация в ДАБ-МС, писмо рег.№ 2-66/11.06.2025г. от ДА „НС“, Директор дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ на ДАБ-МС е депозирал пред председателя на ДАБ докладна записка вх.№ КП-02-664/17.06.2025г. В същата е посочено, че писмото на ДА „НС“ съдържа информация обуславяща наличие на основания за отнемане по чл.17, ал.5 от ЗУБ на предоставена временна закрила на петима украински граждани, един от които и А. М. и е отправено предложение за провеждане на административно производство, извършване на проверки и постановяване на акт.

С резолюция от 18.06.2025г. на Председателя на ДАБ е открито административно производство по отнемане на временна закрила на посочените лица, възложена на Ал.К. – гл.експерт н отдел „ПМЗ – [жк] ,РПЦ-София.

С писмо № ПМЗ-ОК-1901/10.07.2025г. жалбоподателят Маркариян е уведомен за образуваното производство и е поканен да се яви на 01.08.2025г. в РПЦ-София за провеждане на интервю, на което да направи своите възражения, като е дадена възможност и за депозиране на писмени такива.

На посочената дата жалбоподателят се е явил, заедно с адв.Ф. и в присъствието на преводач, като проведеното интервю е обективирано в Протокол вх.№ ПМЗ-ОК-2185/04.08.2025г. Видно от същия, на поставените въпроси Маркариян е дал информация, че за пръв път е посетил България през 2021г., когато е бил на почивка. След това е пристигнал 2022г., след като по време на престой в Истамбул е разбрал за обявената война между Русия и Украйна, като в последствие е евакуирал майка си и баба си. Сочи, че баща му е починал. Обяснява, че има връзка без брак с жена с руско гражданство, както има 2-годишен син от съвместното им съжителство. Последният път, в който са се видели е бил през м.септември 2024г., като са се срещнали в Турция. Към момента на интервюто ги очаква за 18-дневен престой в България. Заявява, че не е имал друго гражданство и не е живял в друга държава, освен половин година в Турция през 2019г., където е пребивавал с цел туризъм. В Украйна са имали семеен хотелиерски бизнес, до началото на войната. В България засега не се занимава с нищо, не работи. Ходи на спорт – тенис на корт. Мисли за хотелски бизнес, като все още проучва, за да подбере правилната стратегия. Заявява, че не е използвал фалшива самоличност и документи; не е членувал в политическа партия или организация; не е служил в армията, не е участвал във военни действия и не е бил член на въоръжена групировка; не е бил арестуван и не е имал проблеми с официалните власти в Украйна; не е извършвал незаконна дейност на територията на РБългария или на друга държава – членка на ЕС, нито е имал контакт с организации, занимаващи се с такава дейност; не е използвал физическа сила или принуда спрямо български граждани; след като е получил временна закрила е напускал територията на страната за да ходи до Турция, да види детето. Възразил е срещу образуваното производство за отнемане на временната му закрила, като е заявил, че живее в България, съблюдава законите, изучава български език, общува с българи; майка му и баба му също живеят в страната и той се грижи за тях. Допълва, че никога не е бил арестуван или викан в полицията. Счита, че би могъл да се върне в Украйна, но според него още на границата ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва, а той няма никакъв опит.

В хода на интервюто пълномощникът – адв.Ф. е допълнил, че не са налице доказателства за образувани срещу Марканиян дела или съдебни производство; не е викан или разпитван, като освен това регистрационната му карта е била продължена през м.03.2025г. с още една година. Във връзка с тези твърдения е представено Удостоверение изх.№ 4408/23.07.2025г. от ОП-Варна, съгласно което към 22.07.2025г. срещу лицето А. М. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.

Представено е заверено копие от международен паспорт на Маркариян, от което се установяват многократни посещения на Турция в периода 2019-2024г.

След подадено заявление, адв. Ф. – пълномощник на А. М., е получил достъп до пълната административна преписка и съгласно направено от същия писмено изявление от 07.08.2025г., се е запознал със същата.

В хода на административното производство от органа е изискана допълнителна информация от Регистрационно-приемателен център – София /РПЦ/, относно адреса на пребиваване на жалбоподателя; от Районна прокуратура-Варна и от Районен съд-Варна, като от постъпилите отговори се установява, че срещу Маркариян няма образувани досъдебни и съдебни производство.

Изискана е информация от ГД „Гранична полиция“ относно записи на данни за преминаване на ГКПП на РБългария. Постъпил е отговор, че след приемане на страната ни в Шенген, данните в АИС ГК за преминаване през ГКПП на лица и превозни средства, не следва да бъдат приемани за достоверен източник на информация.

До ДА „НС“ е изпратено уведомление за откритото производство по отнемане на предоставената на А. М. временна закрила. В тази връзка от ДА „НС“ е постъпило писмо, че не се възразява да бъдат предприети действия по отнемане на временната закрила на лицето.

В последствие е представена и Заповед № З-2356/20.08.2025г. от Председателя на ДА „НС“, с която на основание чл. 42, ал.1, т.2 и ал.2, вр. чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в РБ ЗЧРБ/ и чл.24, параграф 1, б.“а“, вр. параграф 2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1861 та ЕП и на Съвета от 28 ноември 2018г. и въз основа данните от Доклад ВН-6-7667/2025г., на А. М. е наложена принудителна административна мярка „експулсиране“, като на лицето е отнето правото на пребиваване в РБългария и е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз.

Събраните в хода на административното производство информация и писмени доказателства, са обобщени в Становище вх.№ ПМЗ-ОК-2534/01.09.2025г. от гл.експерт в отдел „ПМЗ -[жк], РПЦ-София до Председателя на ДАБ при МС. Въз основа на същите е направен извод, че са налице основания по чл.17, ал.5 от ЗУБ и е отправено предложение за отнемане на предоставената временна закрила на М. А..

Въз основа на горното, ответникът по оспорването издал оспореното Решение № 4780/05.09.2025г., с което на осн. чл. 78, вр. чл. 82, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 5 от ЗУБ е отнел предоставената с Решение № 144/10.03.2022г., последно изменено с Решение № 79/20.02.2025г. на МС временна закрила на М. А..

В мотивите на решението е прието, че в постъпилото писмо от ДА „НС“, предвид специализираната компетентност на агенцията и без да се възпроизвежда класифицирано съдържание, са изложени конкретни, последователни и аргументирани мотиви, които по своята тежест са достатъчни, за да обосноват предприемането на стъпки по реда на чл.17, ал.5 от ЗУБ спрямо чуждия гражданин. Допълнително, видно от съдържанието на постъпилата Заповед № 3-2356 от 20.08.2025 г. за експулсиране и наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС, в нея е направена преценка, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава. Тази констатация е изведена от ДА „НС“ в качеството на орган, който притежава изключителната компетентност да извърши преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ в съответствие с правомощията си по ЗДАНС. В този смисъл ответникът е приел, че установяването на релевантните факти и обстоятелства е извършено от компетентен орган, а ДАБ-МС в случая действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Позовал се е ответникът на практиката на СЕС, според която дори и само наличие на убедителни данни, че едно лице възнамерява да извърши противоправно деяние, е достатъчно за да се приеме, че то представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или националната сигурност. Допълнително е приел, че данните от интервюто не съдържат конкретни факти, изявленията са общи и предполагат единствено намерения и както те, така и представеното удостоверение за отсъствие на образувани срещу лицето производства, не опровергават наличните данни и не разколебават направените изводи, и не са достатъчни за да служат като основание за прекратяване на образуваното производство по чл.78 от ЗУБ по отнемане на временната закрила.