Решение № 296 от 19.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Сливен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200816 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба от Г. Г. П., ЕГН:********** против наказателно постановление

№26-0804000546/10.06.2026 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, РУ-Сливен , с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 76.69 евро /149,99 лева/ на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Административната преписка, въз основа на която е издадено процесното НП е образувано, по сигнал с вх.№ 343000-6818 от 20.05.2026г. подаден по ел. поща на ОДМВР-Сливен и е заведена с вх.№343000-6818 от 20.05.2026г по описа на ОДМВР Сливен. Според твърденията на подалия сигнала К. Д. К. на 27.04.2026г. около 20.45 часа същият е пресичал по пешеходна пътека тип "зебра" на кръстовището до магазин „Лидл“, в квартал „Дружба“. Намирайки на пешеходната пътека, забелязал приближаващо се МПС - лек автомобил марка "****" с рег.№****, собственост на К.а Г. П., ЕГН 1

**********, водачът на което при извършване на маневра завой на ляво за навлизане в квартала, не спрял, за да пропусне пешеходеца К. К. и му отнел предимство.

Въз основа на подадения сигнал, полицейският служител, приел, че водача на МПС-то е извършил нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в отнемане на предимство на пешеходец, пресичащ пешеходна пътека.

Като водач на лекия автомобил марка„****“ с рег.№ СН 0005 ВК била установена жалбоподателката Г. Г. П., след попълнена декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. На жалбоподателката е съставен АУАН, който е отказала да подпише.

В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата н а чл. 44, ал.1 от ЗАНН , Г. П. не е депозирала писмени възражения пред административно-наказващият орган.

След съставянето на АУАН Началник група в ОДМВР Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-1389 от 07.10.2024г., на 10.06.2026г. е издал Наказателно постановление № 26-0804-000546, като констатираното с АУАН административно нарушение, описано по идентичен начин, е квалифицирано по чл. 119, ал.1 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 76,69 евро /149.99 лева/.

Наказателното постановление е редовно връчено лично на жалбоподателката на 11.06.2026 година, което е удостоверено с подписа й, а жалбата на Г. П. е входирана на 17.06.2026 г. пред административнонаказващият орган.

От приложената към АНП Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, както и тази на контролния орган, констатирал нарушението.

Към АНП е приложена справка за нарушенията на жалбоподателя като водач, от която е видно, че и преди процесното адм.деяние Г. П. е била санкциониран за нарушения с влезли в сила НП.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 7-дневен срок /видно от разписката за получено НП – 10.06. 2026г. и от датата на депозиране на жалбата на жалбоподателя пред АНО – 17.06.2026г./.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е 2 за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът намира, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на Г. П. до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Съдът обаче, намира вмененото на жалбоподателката Г. П. административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП за недоказано поради следните съображения:

Нормата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Следователно, за да бъде привлечен към административно-наказателна отговорност по чл. 119, ал.1 от ЗДвП е необходимо да е установено по безспорен начин, че жалбоподателката Г. П. е управлявала на инкриминираната дата, време и място процесното МПС и че именно тя като водач на въпросното МПС е реализирала вмененото й с АУАН и с НП противоправно поведение. Този елемент от фактическия състав на адм.деяние не бе доказан от представените доказателства.

Съдът формира своето убеждение за недоказаност на осъщественото от водача на МПС-во, Г. П. нарушение, след представения снимков материал на паркиралия автомобил и липса на видеозаписи.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция приема, че в производството не са събрани доказателства, които да представляват валиден източник на сведения за подлежащите на доказване факти, а именно - че жалбоподателят Г. П. е управлявал на инкриминираната дата, посоченото в АУАН и в НП време и място собственото си МПС и не е пропуснала движещия се по пешеходната пътека пешеходец К.. Предметът на предявеното обвинение с АУАН и НП определя и предмета на доказване, като при съдебно оспорване каквото в случая е налице, тежестта за установяване на всички признаци от състава на нарушението е за АНО. Анализът на събраните от административния орган и в хода на съдебното следствие писмени и гласни 3 доказателствени средства, не доказва по несъмнен и безспорен начин извършването от жалбоподателката Г. П. на вмененото й административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП.

Недоказаността на нарушението обуславя незаконосъобразността на НП, поради което обжалваното НП № 26-0804-000546 от 10.06.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР – Сливен , с-р Пътна полиция Сливен, следва да бъде отменено.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, за което представя Договор за правна защита и съдействие. Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се присъди законоустановеното минимално възнаграждение в размер на 400 лева, равностойни на 204,51 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, Сливенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 260804-000546 от 10.06.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Сливен , с-р Пътна полиция Сливен, с което на Г. Г. П., с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 76.69 евро /149.99 лева/ , за извършено административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. П., с ЕГН **********, сумата от 204.51 евро /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/, представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4