Разпореждане № 124831 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 124831 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110129458 по описа за 2026 година

Производството е образувано по подадена от С. Р. Р., ЕГН **********, искова молба вх. № 319672 от 15.10.2026 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции за преквалифициране на основание чл. 68, ал. 5 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ на сключения между страните Трудов договор № 51-62 от 25.09.2025 г. от срочен в безсрочен, както и искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.

1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, насочени против ........ 28610 – София (Сухопътни войски, Министерство на отбраната), БУЛСТАТ ........

Съдът, след като извърши проверка по реда на чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 127 и чл. 128 ГПК, намира, че исковата молба е нередовна, а част от заявените с нея искания са процесуално недопустими във вида, в който са предявени, поради следните съображения:

На първо място, в петитума на исковата молба ищцата е формулирала самостоятелен иск съдът „да преквалифицира“ на основание чл. 68, ал. 5 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ сключения между страните Трудов договор № 51-62 от 25.09.2025 г. от срочен в безсрочен трудов договор (сключен за неопределено време).

Така заявеният самостоятелен иск е процесуално недопустим. Разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ урежда законова фикция, по силата на която трудов договор за определен срок, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, се смята за сключен за неопределено време ex lege (по силата на самия закон), без да е предвиден самостоятелен конститутивен иск за неговото „преквалифициране“ от съда. Когато трудовото правоотношение вече е прекратено и работникът или служителят оспорва законността на уволнението с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за него липсва правен интерес и от предявяване на самостоятелен установителен иск относно вида на трудовия договор, тъй като въпросът дали договорът се е трансформирал в безсрочен по реда на чл. 68, ал. 5 КТ има преюдициален характер и подлежи на инцидентно изследване в мотивите на съдебното решение като правен довод по иска по чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ. Ето защо ищцата следва изрично да уточни дали поддържа искането по т. 1 от петитума като самостоятелен иск (при което същият подлежи на връщане като недопустим), или релевира твърденията по чл. 68, ал. 5 КТ единствено като фактически и правни основания, обосноваващи незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

На второ място, съгласно задължителната и трайна практика на ВКС, искът по чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в единния електронен трудов запис , не е средство за защита на работника срещу незаконно 1 уволнение. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага, когато не оспорва самото прекратяване на трудовото правоотношение като валидно настъпил правен резултат, а оспорва само вписаното основание за прекратяване (член, алинея, точка и буква от КТ), с твърдения, че не то е действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение, единственото процесуално допустимо средство за защита при едновременно сезиране на съда е предявяването на двата иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – в съотношение на главен към евентуален, като искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ се съединява под отрицателното процесуално условие за неоснователност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (в този смисъл Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д.

№ 3144/2019 г., IV г. о., ГК). С оглед на изложеното, възприетата в исковата молба правна конструкция на обективно кумулативно съединяване на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е в противоречие с практиката на ВКС и е процесуално недопустима, тъй като при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението се отменя изцяло и последиците се отразяват по реда на чл. 346 КТ, а не чрез поправка на основанието за уволнение. Наред с това, по отношение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ исковата молба страда и от липса на ясно обстоятелствено изложение и петитум по смисъла на чл.

127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК: в обстоятелствената част ищцата твърди, че със Заповед № ЗЛС-48 от 17.09.2026 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ считано от 26.09.2026 г., докато в ЕЕТЗ при НАП работодателят е вписал прекратяване на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие) считано от 25.09.2026 г. (а в приложеното Разпореждане № 214-00-18536-1 от 08.10.2026 г. на НОИ е отразено прекратяване на осигуряването от 26.09.2026 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ), но в т. 5 от петитума изобщо не е посочила какво конкретно правно основание за прекратяване иска да бъде вписано на мястото на отразеното в ЕЕТЗ. Поради това ищцата следва да уточни дали поддържа претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, при каква форма на съединяване (при условията на евентуалност спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) я предявява и каква точно поправка на вписаното основание за прекратяване (от кое на кое законово основание) моли да бъде постановена от съда.

На трето място, нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК е и осъдителната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Ищцата е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати „обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но за срок до 6 (шест) месеца“, без да посочи конкретен паричен размер на иска (цена на иска), валута, начален и краен момент на претендирания период, както и начина на формиране на обезщетението. Задължение на ищеца по осъдителен паричен иск е да индивидуализира претенцията си по основание, период и точен числов размер още в исковата молба, като това процесуално задължение не може да бъде прехвърляно върху съдебно-счетоводната експертиза (както е поискано в т. 3 от доказателствените искания).

Поради това ищцата следва да посочи точния размер на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението (м. август 2026 г.) по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ, перата, от които се формира същото, точния начален и краен момент на периода, за който претендира обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, и общия паричен размер (цената) на иска.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената от С. Р. Р., ЕГН **********, искова молба вх. № 319672 от 15.10.2026 г. против ........ 28610 – София.

2

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, с писмена молба с препис за ответника:

1. Да уточни дали поддържа заявеното в Раздел III, т. 1 от петитума искане за „преквалифициране“ на основание чл. 68, ал. 5 във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ на Трудов договор № 51-62 от 25.09.2025 г. от срочен в безсрочен като самостоятелен иск.

2. Да посочи дали поддържа претенцията си с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като при положителен отговор уточни при каква форма на обективно съединяване я предявява спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (при съобразяване, че двата иска могат да бъдат съединени единствено при условията на евентуалност), както и да формулира ясен петитум, като посочи кое вписано в единния електронен трудов запис основание за прекратяване оспорва и какво конкретно правно основание иска да бъде вписано на негово място.

3. Да уточни претенцията си с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като посочи: точния паричен размер на иска (цена на иска) и валутата, в която се претендира; точния начален и краен момент на периода на оставане без работа, за който се претендира обезщетението; както и начина на неговото формиране, включително размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението (м. август 2026 г.) по чл. 228, ал. 1 КТ и конкретните елементи, от които е образувано същото.

4. Да уточни от коя точно дата твърди, че е прекратено трудовото й правоотношение (25.09.2026 г. или 26.09.2026 г.) с оглед различията между Изрично възражение рег. № ЗН-2432, Заповед № ЗЛС-48/17.09.2026 г., Справката от НАП за ЕЕТЗ и Разпореждане № 214-00-18536-1/08.10.2026 г. на НОИ.

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания в посочения едноседмичен срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба (съответно в нередовните/недопустимите й части) ще бъде върната, а производството по делото – прекратено, респ. молбата за предоставяне на правна помощ ще бъде оставена без уважение.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3