Решение № 7967 от 25.11.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 25.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря ЕмИ. Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 6786 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.).

С решение от 10.04.2013 г., постановено по гр. д. № 14178/2003 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав са отхвърлени предявените от С.В.Т. и В.В.М. срещу Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н.срещу М.П.М.; Т.И.Г.; Т.Ф.Т.;

С.Н.И.– М.; Т.К.Т., Е.Г.Г.; Н.С.Т.; С.А.Т.; А. А. Т.;

М.Й.Ф., Д.И.Ф.; В.Р.С., К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д. искове с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на договор за покупко-продажба, сключена с нот.акт № 83 от 1961г. и нот.акт 124 от 1983г. и договор за дарение от 19.12.1983 г. по Нот.акт № 124, том XXXIII, дело № 5328/1983г. на нотариус при СРС, на 500.00 кв.м. от имот с пл. 2229, кв.19, по плана на в.з.

Банкя от 1961г., идентичен с имот с кад.№ 1766 от кад. лист А-2-9-Г, кв.19, в.з. Банкя, м. Търнов рид, район Банкя, град София, идентичен с имот с кад. № 1865, кв.19, в.з. Банкя, по плана на град Банкя от 1998г за местността Търнов рид, от който са образувани парцел XXVI-1865; XXIV-2230; XXXІ-2230,1856;

XXIII-2230,1865 и III-1544,1865, идентичен с имот с идентификационен номер ***, с граници: ***, ***, ***,

***, *** и ***. С решението са осъдени С.В.Т.,

В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и

Б.П.Н., да заплатят солидарно на М.Й.Ф. и Д.И.Ф. сумата от 400,00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на В.Р.С. и К.Н.С., сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. С решението са осъдени С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на Н.А.Д. и Г.И.Д. сумата от 400,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на М.Й.Ф., Д.И.Ф.,

В.Р.С., К.Н.С., Н.А.Д. и Г.И.Д. разноски в размер на сумата от 100,00 лева платени като депозит за СТЕ. Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на ответника Т.Ф.Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. А.И. в размер на 100,00 лева.

Осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно на да заплатят солидарно на ответника Н. С.Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. В. в размер на 1000,00 лева. Също така са осъдени са С.В.Т., В.В.М., Б.И.М., В.П.М.и Б.П.Н., да заплатят солидарно да заплатят солидарно на ответниците С.А.Т. и А. А. Т. разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие сключен с адв. В. в размер на 1000,00 лева.

С решение от 10.04.2013 г., постановено по гр. д. № 14178/2003 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав е оставена без уважение молбата на В.М. и С.Т. от 17.06.2013 г., с която се иска допълване на решението, допускане на поправка на явна фактическа грешка, както и изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от В.В.М. и С.В.Т., като са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност, неоснователност на решението, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че била предявена искова молба по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 от ГПК /отм./, а съдът се бил произнесъл само по иска по чл. 180 от ЗС. По делото било доказано, че ищците били доказали факта на принадлежност на правото на собственост върху процесния имот в тяхна полза, като същото било възникнало на различно основание - в полза на В.М. и П.М.на основание наследствено правоприемство, а на в полза на С.Т. е възникнало по силата на дарение. По делото било доказано, че П.В. не бил собственик на процесния имот и не го бил внасял в ТКЗС, както и че възстановеният му с решение 709/1993 на ПК – Банкя имот не бил идентичен с внесения от него имот в ТКЗС, който бил описан в емлячния регистър и заявлението –декларация, подадена от него при влизането му в ТКЗС през 1959г.

Решение № 709/1993 на ПК – Банкя било незаконосъобразно, поради което не било възстановено правото на собственост, като извършените сделки с имота от страна на ответниците не можели да им се противопоставят. Посочва се, че след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Банкя, процесният имот бил нанесен с идентификатор № *** и за собственици били посочени ищците, но не и ответниците. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивниците поддържат жалбите и претендират за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна Е.Г.Г., чрез особения представител адв. П.Л., е подала възражение, с което счита въззивната жалба за неоснователна. Посочва се, че правилно съдът е установил, че ищците не са собственици на процесния имот. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, поради което не било наличие придобивно основание годно да направи ищците собственици на процесния имот. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна, моли съда да остави без уважение въззивната жалба, претендират разноски, за което представят списък.

Въззиваемите страни Н.С.Т., С.А.Т. и А. А. Т., че адв. Д. В., са подали възражение, с което считат въззивната жалба за неоснователна. Посочва се, че неправилно се твърдяло, че съдът не се бил произнесъл по исковете по чл.

97 от ГПК /отм./, доколкото производството по тях било прекратено с влязло в сила определение. Посочва се, че ищците основават правото си на собственост на попупко-продажба, извършена с нотариален акт № 83/1961 г. отН. М., която сделка била нищожна като извършена в противоречие с действащата към този момент разпоредба на чл. 11 от ПУ на ТКЗС /отм./, поради което наследодателката на ищците е нямало как да придобие правото на собственост върху процесния имот. Посочва се, че ищците не са доказали идентичност между претендираните от тях 500 кв. м. и част от имота на въззивниците, като по делото не били ангажирани доказателства в тази насока. В случая била приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 13 във вр. с чл. 7 от ЗСПЗЗ, съгласно която земята подлежала на възстановяване на бившия ѝ собственик или наследниците му, макар да е била предмет на правомерна сделка, щом не била застроена със законен строеж, поради което съдът правилно бил приел, че по силата на посочената разпоредба се отменял вещно прехвърлителния ефект на сделките с разпореждане със земеделски земи и ищците не можели да се легитимират като собственици. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна моли съда да остави без уважение въззивната жалба и претендира разноски, за което представят списък.

Срещу допълнителното решението е подадена въззивна жалба от В.В.М. и С.В.Т., с което е оставена без уважение молбата на В.М. и С.Т. от 17.06.2013 г., като са изложени твърдения за за незаконосъобразност, неправилност, неоснователност на решението, което било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че нямало изменение на иска, като съдът неправилно бил приел, че исковете срещу областния управител и СО район Банкя били прекратени като неправилно предявени, а следвало да се приеме, че били прекратени като признати. Неправилно съдът бил приел, че искът по отношение на В.В.и П.С.били прекратени.

Въззиваемите страни Н.С.Т., С.А.Т. и А. А. Т., че адв. Д. В. са подала възражение, с което считат въззивната жалба срещу допълнителното решение за неоснователна. Посочва се, че по делото нямало предявени искове, по които съдът да не се е произнесъл. Неоснователни били твърденията, че съдът не се бил произнесъл по отрицателни установителни искове срещи ответници № 3,4,5,6,7 и 8, тъй като такива не били предявявани, още повече, че този иск бил субсидиарен на иска по чл. 108 от ЗС. Нямало основание съдът да се произнася и по отношение на иска срещу областния управител, доколкото производството в тази му част било прекратено. Неоснователни били доводите по отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд срещу основното решение, е подадена в срока по чл.

197 ГПК /отм./ и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

С решение № 8315 от 03.12.2015 г. постановено по в. гр. д. № 4664/2015 г. по описа на СГС, III Б състав е обезсилено решение от 10.04.2013г., постановено по гр.д.№ 14178/03г. на СРС, 39 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на В.В.М. и С.В.Т. срещу М.П.М.; Т.И.Г.; Т.Ф.Т.; С.Н.И.– М.; Т.К.Т. и Е.Г.Г., които искове са с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо посочените ответници, че В.В.М. и С.В.Т. са съсобственици /заедно с първоначалните ищци/ по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 83, том XXII, нотар.дело № 3916/1961г. и нотариален акт № 124, том XXXIII, нотар.дело № 5328 19.12.1983 г на нотариус при СРС за дарение; на 500 кв.м от имот пл.№ 2229 кв.19 по плана на в.з. Банкя от 1961 г; идентичен с имот кад.№ 1766 от к.л.А-2-9-Г; идентичен с имот кад.№ 1865 кв.19 в.з.Банкя по плана от 1998 г - от който са образувани парцел XXVI-1865, XXIV-2230, XXXI-2230,1856, XXIII-2230,1865 и III-1544,1865; идентичен с имот с идентификатор № *** с граници имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № *** и имот №

***; и за предаване на имота и в частта, в която В.В.М. и С.В.Т. са осъдени да заплатят на Т.Ф.Т. 100 лева адвокатско възнаграждение пред СРС; като постановено по непредявени искове.

Отменено е решение от 10.04.2013г, постановено по гр.д.№ 14178/03г. на СРС, 39 състав, в частта, с която са отхвърлени искове на В.В.М. и С.В.Т. срещу Н.С.Т.; С.А.Т.; А. А. Т.; М.Й.Ф.; Д.И.Ф.; В.Р.С.; К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д., които искове са с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо посочените ответници, че В.В.М. и С.В.Т. са собственици /заедно с останалите първоначални ищци/ по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 83 том XXII нотар.дело № 3916/1961г. и нотариален акт № 124, том XXXIII, нотариално дело № 5328 19.12.1983г. на нотариус при СРС за дарение; на 500 кв.м от имот пл.№ 2229 кв.19 по плана на в.з. Банкя от 1961 г; идентичен с имот кад.№ 1766 от к.л.А-2-9-Г; идентичен с имот кад.№ 1865 кв.19 в.з.Банкя по плана от 1998 г - от който са образувани парцел XXVI-1865, XXIV-2230, XXXI-2230,1856, XXIII-2230,1865 и III-1544,1865; идентичен с имот с идентификатор № *** с граници имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № *** и имот №

***; и за осъждане на ответниците да предадат имота; за както и в частта за разноските по отношение на В.В.М. и С.В.Т.; и вместо него е постановено: отхвърлени са искове на В.В.М. и С.В.Т. срещу Н.С.Т.; С.А.Т.; А.

А. Т.; М.Й.Ф.; Д.И.Ф.; В.Р.С.; К.Н.С.; Н.А.Д. и Г.И.Д.; които искове са с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо посочените ответници, че В.В.М. и С.В.Т. са съсобственици по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт № 83 том XXII нотариално дело № 3916/1961г. и нотариален акт № 124, том XXXIII, нотариално дело № 5328 19.12.1983г. на нотариус при СРС за дарение; на следния недвижим имот: съответно на 125/1880 идеални части и на 250/1880 идеални части от поземлен имот № *** с граници имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

*** и имот № ***; и да се осъдят ответниците да предадат имота. С решението е обезсилено допълнително решение от 10.04.2014 г по гр.д.№ 14178/03 г на СРС, 39 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба за допълване от 17.06.2013 г на В.В.М. и С.В.Т. за произнасяне по отрицателен установителен иск за собственост за посочения по-горе имот спрямо Е.П..С.; както и в частта, в която е оставена без уважение молбата за допълване и произнасяне по искове по чл. 97, ал.3 ГПК (отм.); срещу В. Д.И., В.П.В.и