Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 70754 от 01.05.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 18196/2025
Вид
Разпореждане № 70754
Подписан
01.05.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 70754 гр. София, 01.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №

20251110118196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 110288/28.03.2025 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Т. Г. с ЕГН: **********.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за главница, възнаградителна и законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 1033.29 лева- неплатено възнаграждение за закупен и използван пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 5008286808/16.09.2014г.

В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които кредиторът основава претенциите си.

Съгласно изявленията на заявителя възнаграждението за пакета от допълнителни услуги се дължи за приоритетно становище по искането за потребителски кредит с предимство преди клиентите, които не са закупили пакета, като на потребителя се предоставя и право за едностранна промяна на погасителния план, като именно в този смисъл са уговорките в общите условия на заявителя към договорите за потребителски кредити. В раздел V I от договора за кредит е уговорена дължимост на възнаграждение за тези услуги в конкретен размер.

Съдът намира уговорката от договора за потребителски кредит, вменяваща задължение на потребителя да заплаща възнаграждение за предоставяне на коментираните допълнителни услуги, за противоречаща на закона, в частност на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото с нея се въвежда дължимост на комисиони за дейности, съставляващи по своята правна същност такива по усвояване и управление на кредита. Наред с това, чрез коментираната клауза се достига до непозволен от закона- императиваната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, тъй като наред с уговорения годишен процент на разходите, възлизащ на 49.89 %, се уговаря „възнаграждение“, чрез което на практика се достига до размер на годишните разходи, надвишаващ допустимия петкратен размер на законната лихва по 1 просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение се достига до необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. А такова неравносвесие е налице и доколкото се касае за „възнаграждение“, което се дължи безусловно (независимо от това как ще се развият отношенията между страните по договора и дали потребителят ще се ползва фактически от предоставените му възможности), а и, както бе изяснено по- горе, за дейности, които не представляват насрещна престация от заемодателя, а действия по усвояване и управление на кредита.

При тези съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено за посочената сума.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 110288/28.03.2025 г. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Т. Г. с ЕГН: **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1033.29 лева- неплатено възнаграждение за закупен и използван пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 5008286808/16.09.2014г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2