Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1658/2024
Вид
Решение № 49
Подписан
20.01.2025
В сила
20.01.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300501658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК и чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпила молба вх. № 37859/18.11.2024г. от Н. Д. Д., ЕГН ********** чрез адв. М. Д. от АК Пловдив за допълване на постановеното съдебно решение, като в диспозитива му изрично се отрази формираната от съда воля в мотивите, за отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която в полза на ищцовото дружество са присъдени по съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 328, 73 лева и разноски за исковото производство в размер на 576, 35 лева.Искане в тази посока било направено своевременно и с въззивната жалба. С молбата е направено и искане за поправка на явна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на въззивното решение, в което било посочено, че се обжалва и отменя решение № 2096/13.05.2024г., постановено по гр. д. № 11640 по описа на РС Пловдив, XV с., но не била посочена годината на образуване и разглеждане на делото, а именно 2020г. Моли се да бъде допълнено постановеното въззивно решение в горепосочения смисъл, както и да бъде извършена поправка на допуснатата в него явна фактическа грешка.

Въззиваемото дружество като ответник по молбата, не изразява становище в дадения едноседмичен срок.

Съдът намира молбата за допустима, а по същество основателна.

С решение № 1305/11.11.2024г., постановено по настоящото дело, се отменя решение № 2096 от 13.05.2024г., постановено по гр. д. № 11640 по описа на РС Пловдив, XV с., в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че Н. Д. Д., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, сумата в общ размер на 434,1 6 лева, от които: 62, 46 лв. – абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за отчетен период 10.08.2018г. – 09.10.2018г.; 227, 37 лв. – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство 1

APPLE iPhone 7 32GB Rose Gold за отчетен период 10.08.2018г. – 09.12.2018г.; 144, 33 лева – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство ACCESSORIES BEATS EP headphones White за отчетен период 10.08.2018г. – 09.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановява: Отхвърля иска на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283 за признаване за установено, че Н. Д. Д., ЕГН ********** дължи на дружеството сумата в общ размер на 434,1 6 лева, от които: 62, 46 лв.

– абонаментни такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за отчетен периода 10.08.2018г. – 09.10.2018г.; 227, 37 лв. – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство APPLE iPhone 7 32GB Rose Gold за отчетен период 10.08.2018г. – 09.12.2018г.; 144, 33 лева – лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство ACCESSORIES BEATS EP headphones White за отчетен период 10.08.2018г. – 09.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Осъжда „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Младост 4“, Бизнес парк София с пълномощник адв. В. Н. от САК, да заплати ДТ в размер на 25 лева.

С въззивната жалба на Н. Д. Д., ЕГН ********** първоинстанционното решение е било обжалвано в уважителните му части, като е формулирано искане за отмяна в тези части, вкл. в частта за присъдените разноски и вместо това постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Видно е от постановеното въззивно решение, че въззивната жалба е уважена, като първоинстанционното решение е отменено в уважителните му части и вместо това предявените искове са отхвърлени изцяло, като въззивният съд е пропуснал да отмени решението на районния съд и в частта за присъдените разноски по съразмерност на заповедното производство и за производството през първата инстанция. Тъй като разноските са законна последица от изхода на делото и предвид постановения окончателен резултат по спора от въззивния съд, то молбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като оспорваното решение бъде отменено и в частта, с която Н. Д. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, по съразмерност сторените разноски в исковото производство в размер на 576, 35 лева, както и по съразмерност разноските в заповедното производство – сумата от 328, 73 лева. След като въззивният съд е формирал воля за неоснователност на предявените искове изцяло и се е произнесъл в този смисъл, то като законна последица от този резултат следва отмяна на първоинстанционното решение и в частта за присъдените разноски по съразмерност.

На следващо място съгласно нормата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.Видно е от текста на решението по делото, че в мотивите и в диспозитива на същото не е посочена годината на разглеждането му от районния съд.

Ето защо следва да се допълни диспозитива на въззивното решение, като се отмени обжалваното първоинстанционно решение и в частта, с която са били присъдени разноски в полза на ищеца по съразмерност, както и следва да се допусне поправка на ОФГ, като в мотивите и диспозитива на решението се отрази, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено по гр. д. № 11640 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XV с.

Водим от горното и на основание чл. 248 и чл. 247 от ГПК съдът РЕШИ:

2

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 1305/11.11.2024г., постановено по в. гр. д. № 1658/2024г. по описа на ОС Пловдив, IX гр. състав, като отменя решение № 2096/13.05.2024г., постановено по гр. д. № 11640 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XV с., и в частта, с която се осъжда Н. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК 130460283, по съразмерност сторените разноски в исковото производство в размер на 576, 35 лева, както и по съразмерност разноските в заповедното производство – сумата от 328, 73 лева.

ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка, като в мотивите и диспозитива на решение № 1305/11.11.2024г., постановено по в. гр. д. № 1658 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, следва да се чете, че обжалваното решение № 2096/13.05.2024г., е постановено по гр. д. № 11640 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, XV с.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3