Решение № 11470 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11470 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110164451 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО ЕИК ********, срещу „ДРУЖЕСТВО ЕИК ********, за осъждане на ответника да заплати сумата от 210 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на вложените материали и труд по лек автомобил МАРКА, ДК № *********** във връзка с настъпило на 06.12.2023 г.

ПТП на паркинга на съдебната плата в гр. С., ведно със законна лихва от 30.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумата

Спорен между страните е единствено въпроса свързан с размера на дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на имуществените вреди настъпили вследствие на ПТП, реали**рано на на 06.12.2023 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното субективно материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на 1 застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.

По иска с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, т.е. осъществяването на твърдяното ПТП, респективно механизма по който се е реали**рало; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на обективна невъзможност на водача да предвиди, респективно предотврати настъпването на твърдените вреди.

Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително неимуществените и имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; пропуснатите пол**, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429, ал.

2, т. 2 КЗ.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към 06.12.2023 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, процесния автомобил е бил обект на застрахователно правоотношение с ответника.

Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната по делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно, правилно и изчерпателно, тъй като съответства със събрания доказателствен материал се установява, че твърдения от ищеца механизъм на ПТП напълно съответства на нанесените материални щети по автомобил „Тойота” модел „Айго" с per. № ***********. От техническа гледна точка нанесените имуществени вреди по автомобила са в причинноследствена връзка с процесното ПТП и представения механизъм на ПТП.

Настоящият състав приема за установено, че са налице предпоставките на чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като се установи пълно и главно наличието на виновно и противоправно деяние, което е довело до настъпването на твърдените вреди. Водачът на застрахования при ответника автомобил не е съобра**л своята скорост на движение с характера и интен**вността на движението и с конкретните условия на видимост.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива 2 действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в то** смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Вещото лице своето заключение е извършило изчисления на установените вреди на база средни пазарни цени. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил "Тойота Айго" с рег. № ***********, изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП, е 705,04 лв с ДДС или 360,48 евро с ДДС.

По делото е установено, че застрахователят е платил на 11.11.2023 г. сумата от 490 лева, като остатък от 215 лева остава дължим. Поради което процесната претенция в размер на 210 лева следва да бъде изцяло уважена.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 570,98 евро, от които 25,56 евро – д.т.; 245,42 евро – адвокатско възнаграждение и 300 евро – депо**т за в.л. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДЗИ-ДРУЖЕСТВОе“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ********, на основание чл. 423 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 210 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на вложените материали и труд по лек автомобил МАРКА, ДК № *********** във връзка с настъпило на 06.12.2023 г. ПТП на паркинга на съдебната плата в гр. С., ведно със законна лихва от 30.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДРУЖЕСТВО ЕИК ********, да заплати н а ФИРМА, ЕИК ********, сумата от 570,98 евро, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4