Присъда № 17 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви по НОХД № 1082/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив Съдебното производство по НОХД 1082/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив, след приключване на разследването по Досъдебно производство № 102/2020 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, с който на Г. А. Л. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК затова, че на 16.09.2020 г. в гр.Пловдив, на ул. „***“ до № ***, при управление на моторно превозно средство – автобус от градския транспорт по линия № ***, марка „Исузу“, рег. № ***, собственост на „Сюжелиз – България“ ЕООД – клон Пловдив е нарушил правилата за движение, както следва: по чл. 68, ал. 2 от ЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците“ – като не е осигурил възможност за безопасно слизане; по чл. 68, ал. 3 от ЗДвП – „Качването на пътници в превозното средство от редовните линии за обществен превоз на пътници и слизането от него е разрешено само на спирките, когато превозното средство е неподвижно.“ – като е допуснал слизане от управляваното от него превозно средство от редовните линии за обществен превоз извън място на спирка, когато превозното средство не е било неподвижно; по чл. 132, т. 3 от ЗДвП – „При превозване на пътници водачът е длъжен да затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение“ – като не е затворил вратите на автобуса преди потеглянето, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на С.Т.К., ЕГН **********.

Наследниците на пострадалата С.К. – дъщерите й – Б. П. П. и К. П. Д. и близките й родственици – брат й – С. Т. М. и внуците й – С. Д. С., С. Т. К., А.

С. Д. и С. С. Д. са конституирани като частни обвинители в наказателния процес, в съответствие със задължителното тълкуване в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. 1/2016 г. на ОСНГТК за разширяване на материалната легитимация на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди в наказателния процес.

Съдебното следствие се проведе по реда на диференцираната процедура, регламентирана в Глава двадесет и седма от НПК, в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, по искане на подсъдимия и 1 упълномощения му защитник – адв. Д.Д..

Според представителя на държавното обвинение, събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, преценени в контекста и на направеното от подсъдимия признание на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дават възможност за категоричен и несъмнен извод относно извършеното престъпление, неговото авторство и механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и причинно следствената връзка между виновното поведение на подсъдимия и смъртта на пострадалата С.К.. Прокурорът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание, при условията на чл. 54 от НК, като се отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при липса на отегчаващи. За справедливо и съответно на степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия, представителят на държавното обвинение намира, че следва да му бъде определено наказание лишаване от свобода в минималния, предвиден от закона размер, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде отложено за изтърпяване, по реда на чл. 66, ал 1 от НК, с изпитателен срок от четири години. По отношение на кумулативно, предвиденото в разпоредбата на чл.

343Г от НК, по-леко наказание по чл.37, ал. 1, т. 7 от НК, прокурорът е на становище, че следва да бъде за срок от около една година и да е съобразено с размера на наложеното наказание Лишаване от свобода, като се отнеме и възможността на подсъдимия да извършва обществен превоз на пътници.

Счита, че приложеното като веществено доказателство по делото моторно превозно средство при управлението, на което е настъпило произшествието, следва да се върне на правоимащите лица, а в тежест на подсъдимия да се възложи заплащането на направените по делото разноски.

Повереникът на частните обвинители – адв. Д. също счита, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, преценени в контекста и на направеното от подсъдимия признание на фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителната теза, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, дават основание на съда да го признае за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание при условията на чл.

54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Претендира в тежест на подсъдимия да бъде възложено заплащането на направените разноски от доверителите му и в двете фази на наказателното производство.

Подсъдимият Г.Л. признава вината си по повдигнатото обвинение.

Изразява съжаление за настъпилия тежък вредоносен резултат. Прави признание, по предвидения ред в чл. 371, т. 2 от НПК, на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства. Моли съда да му бъде наложено минимално по размер наказание.

2

Защитата на подсъдимия също счита, че направеното по реда на чл.371, т. 2 от НПК признание от доверителя му допринася съществено за установяване на описаните в обвинителния акт релевантни факти, въз основа на които може да се направи и несъмнен извод относно извършеното престъпление и неговото авторство. На становище е, че не са налице доказателства, установяващи нарушението по чл. 68, ал. 3 от ЗДвП, доколкото според обвинителната теза произшествието е настъпило във времето на придвижване на автобуса към гаража след приключване на последния курс. Така се аргументира тезата за неприложимост на регламента в Закона за движение по пътищата, уреждащ извършването на превоз на пътници по линиите на обществения транспорт. Прави искане съдът да отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия му обстоятелства, при липса на отегчаващи, като приложи разпоредбата на чл.

58а, ал. 4 от НК и приеме, че в конкретния казус нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се явява по - благоприятна за доверителя му, а и е съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата К..

Според защитата, съдът следва да определи размера на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343Г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по – леко наказание - Лишаване от право да управлява МПС като го съобрази с размера на основното наказание - Лишаване от свобода. Счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, и в този аспект моли съда да определи изпитателен срок в близък до минималния размер, предвиден в закона.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, в контекста и на направените признания от подсъдимия на фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт, съобразявайки и задължителните указания на ТР № 1/06.04.2009 г. по н. д. 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, прие за установено от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Г. А. Л. е роден на *** г. в с.***, община П., област П..

Той е б., български гражданин. Има завършено основно образование. Към момента на провеждане на съдебното производство е пенсионер. Женен, с едно пълнолетно дете. Не е осъждан за извършени престъпления (л.117- л. 118, л.

119, л. 190 от ДП).

Подсъдимият Г.Л. е правоспособен водач на МПС, категория „С“, от 13.08.1979 г. На 10.10.1986 г. е придобил и категория „Е“, а от 15.02.1988 г. и категория „Д“ (л. 129 от ДП). До момента на извършване на инкриминираното деяние, предмет на настоящото наказателно производство, е санкциониран 4 пъти по административен ред за административни нарушения на правилата за движение по пътищата. (л.149, л. 186 – 188 от ДП ).

Считано от 28.02.2018 г. подсъдимият бил назначен по трудов договор 3

№ ***/28.02.2018 г. на длъжност „шофьор на автобус“ в „***“ ООД (л. 158 – 159, л. 162 – л. 164 от ДП). Възложено му било извършване на обществен превоз на пътници по линия на градския транспорт № *** с автобус „Исузу“, модел „Новосити“, рег. № *** (л. 157 от ДП).

С трудов договор от 01.06.2020 г. (л. 160 – 161, л. 165 от ДП ) в „***“ ООД на длъжността „кондуктор“ била назначена и пострадалата С.Т.К..

На 16.09.2020 г. подсъдимият Л., съгласно утвърдения месечен график в дружеството (л. 166 – 167 от ДП ), бил на работа в периода 05,50 ч. – 18,45 ч., изпълнявайки курсове по линия на градския транспорт № ***. Като кондуктор в автобуса, съгласно графика (л. 168 от ДП), на работа заедно с него била свид. С.К.. Работният ден протекъл нормално.

Около 18,40 ч. управляваният от подс. Л. автобус, движейки се по ул.

„***“ в западната лента за движение, в посока север – юг, се насочил към гаража. В този момент в него пътували пострадалата С.К. и Г.М.М..

Последният, въпреки умствената си изостаналост, призната в Решение № *** от 26.03.2015 г., постановено по гр. д. *** г. на Окръжен съд - Пловдив, влязло в сила на 16.04.2015 г. (л. 198 – 200, л. 201 от ДП ), с което е поставен под запрещение, често ходел да помага в базата на „***“ООД за хигиенното поддържане на автобусите.

Непосредствено преди да завие и да влезе в гаража на автобусната фирма, въпреки забранителният знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“ и липсата на обозначение на спирка на превозни средства за обществен превоз (л. 18 – 19, л. 22 – л. 25 от ДП ), подс. Л. спрял автобуса и отворил вратите, за да слязат М. и пострадалата К.. И двамата пътници предприели слизане от предна дясна врата на автобуса. Най -напред слязъл Г.М., а след него такива действия предприела и пострадалата С.К.. Докато слизали пътниците, непосредствено зад автобуса, управляван от подсъдимия спрял друг автобус на фирма „***“ ООД, управляван от свид. Т.Т., за да го изчака, така че да влязат последователно в района на гаража. В автобуса на свид. Т. пътувала и кондукторката - свид.М.К..

В 18:44:57 ч. когато пострадалата К. била на последното стъпало на предна дясна врата на автобуса, все още в процес на слизане, подсъдимият Л. подал газ и автобусът потеглил, въпреки че вратите му останали отворени.

Веднага след потеглянето, водачът предприел маневра „завой надясно“.

Пострадалата С.К. загубила равновесие и паднала от автобуса на пътното платно по гръб. Почти непосредствено след този момент, през тялото й /торса, корема, тазовия пръстен и долните крайници/ преминала задната дясна гума на превозното средство.

Свидетелите Т. и К. възприели случилото се. Виждайки тялото на пострадалата върху пътното платно, свид. К. последвала пеш автобуса, управляван от подсъдимия Л., махайки с ръце да спре, докато той навлизал в базата на „***“ ООД. Веднага позвънила и на спешен номер 112 (л. 139 от ДП).

От своя страна свидетелят Т., прибрайки в гаража управлявания от него 4 автобус, съобщил на свид. П.Г. – охранител към фирма „Автобусни превози“, че е пострадала кондукторката от автобуса на подс. Л., и го помолил да извика „Бърза помощ“ като се обади на спешен номер 112.

Екип на „Спешна помощ“ – д-р М.Г. и водач Р.Ч.се отзовал своевременно на подадения сигнал на спешен номер 112 (л. 152, л. 209 - 210 от ДП). При пристигане на местопроизшествието, д-р Г. констатирала смъртта на пострадалата К., която междувременно починала вследствие на причинената й тежка гръдно - коремна травма, несъвместима с живота.

На местопроизшествието най-напред се отзовал екип на сектор „ПП“ при Пето РУ на ОДМВР – Пловдив – свид. П.Ч. и колегата му А.П. (л. 47 от ДП). По-късно пристигнал и екип от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив – свид. С.Т. (л. 38 от ДП) и колегата му Д.М.. Свид.

С.Т. изпробвал водача на автобуса – подс. Л. с „Дръг тест 5000“ с № ARML 0461. Пробата не констатирала наличие на наркотични вещества.

Отрицателен бил и резултатът от проверката за консумация на алкохол, извършена от свид. П.Ч. и колегата му П..

След пристигане на оперативно-следствената група, по предвидения в НПК ред, са документирани извършените процесуално - следствени действия, поставили началото на разследването, по смисъла на чл. 212, ал.2 от НПК – огледи на местопроизшествието (л. 3 – 4 и л. 5 – 6, както и приложените фото-албуми л.