Решение № 13005 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13005 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110140463 по описа за 2021 година

Фирма е предявило срещу Л.А.Л. установтелни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че Л.А.Л. дължи на Фирма сумата от 173.59 лв., представляваща незаплатени електронни съобщителни услуги по договор № ************ за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер № ****** за периода от 17.11.2017 г. до 06.06.2018 г., ведно със законна лихва от 31.07.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 100 лв., представляваща неустойка начислена поради предсрочно прекратяване на договора, ведно със законна лихва от 31.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 34541/2020г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор № ************ за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер № ******, като за периода от 17.11.2017г. до 06.06.2018г. ответникът е натрупал и не е заплатил задължения в размер на 173.59 лв. за ползвани електронни съобщителни услуги. Поддържа, че на 22.04.2018г. договорът е прекратен по вина на ответника, за което е начислена претендираната неустойка в размер на 100 лв. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Пред съда страната моли за уважаване на исковете и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.

Исковете са оспорени като неоснователни. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на услугата по сключения договор, а именно фиксиран интернет. Твърди, че всички изплатени от ответника суми по договора са недължимо платени. Сочи, че поради непредоставянето на услугата многократно се е опитвал да прекрати договора, но му било отказвано. Ответникът твърди, че е пренесъл номера си и сменил доставчика на мобилни услуги, като поддържа, че процесният договор и преференциалната му цена е последица от лоялността на ответника като абонат на фиксирана гласова услуга, т.е. не съществува самостоятелно и 1 се таксува заедно и едновременно с гласовата услуга. В отговора е посочено, че процесният договор е прекратен на 10.08.2017 г., когато е подадено заявлението за пренос на номера и съгласно регламентираното в чл. 54в от ОУ /изм. в сила от 06.08.2010 г. / условие всички дължими суми са погасени.

Поддържа, че според договора услугата е следвало да бъде предоставена на адрес гр. София, ул. „Сан Стефано“ 23, вх. Б, ет.1 над партер, ап.18, но имотът е напуснат от ответника през м.02.2017 г. Посочено е, че ищецът на 17.11.2018г., 18.12.2017г., 17.01.2018г., 16.02.2018г., 17.03.2018г. и на 17.04.2018г. е начислил двойно заплащане на една и съща услуга за един и същи период, видно от приложените фактури. Поддържа, че претенцията на ищеца се отнася до период, последващ изтичането на двугодишния срок на договора, както и пренасянето на номера. Оспорва иска по размер. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По делото не е спорно и обстоятелството, че Фирма е с предишно наименование Фирма.

Не се спори, а и от представения договор № 502656206 от 07.08.2015 г. със системен партиден номер ****** се установява, че между Фирма с предишно наименование Фирма и Л.А.Л. /в качеството му на нотариус/ е сключен договор за предоставяне на електронна съобщителна услуга чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Представено е и приложение № 1 към договор № 502656206 от 07.08.2015 г., съгласно което месечната абонаментна такса за услугата в пакета – фиксиран интернет възлиза на 7.95 лв. с ДДС, която сума била с включена отстъпка от 50 % и стандартна цена от 15.90 лв. Съгласно чл. 5.1.1 от приложението страните се съгласявали, че по отношение на услугите в приложението договорът влизал в сила 7 дни от датата на подписване на приложението, освен ако абонатът не заявил, че желае договорът да влезе в сила незабавно. В чл. 5.1.2 е посочено, че при отложено действие услугите се активират след изтичането на посочения 7-дневен срок и в рамките на този срок абонатът има право да се откаже от услугите по приложението. Съгласно чл. 5.2 срокът за ползване на услугите по това приложение е 24 месеца. В чл. 5.2.3 от приложението е предвидено, че в случай, че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугата с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползване на услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните без неустойки. Представено е и приложение № 3 към договор № 502656206 от 07.08.2015г., представляващ ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги. Като по делото са представени Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите.

Представени са дванадесет броя фактури издадени за периода от 17.11.2017 г. до 17.04.2018 г., от които се установява, че същите са издадени от ищеца с получател ответника с адрес гр. София, ул. „Сан Стефано № 23 Б, като всяка фактура е за предоставена услуга месечни такси за домашен интернет.

2

Представена е сметка № 0568890862 от 22.04.2018 г., издадена от ищеца с получател ответника на стойност 100 лв., представляваща неустойка за устройство.

Представени са два броя заявления за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от 08.08.2017 г. и 10.08.2017 г. подадено от ответника до Фирма за пренасяне на телефонни номера.

По делото е представен договор от 08.08.2017 г. сключен между ответника и Фирма за предоставяне на мобилна услуга.

От представеното заявление с вх. № 180 от 20.02.2017 г. от ответника до председателя на Съвета на нотариусите Нотариалната камера на Република България, се установява, че адресът на нотариалната кантора на нотариус Л.А.Л., а именно г/административен адрес/ се променял считано от 25.02.2017 г., като новия адрес бил /административен адрес/

От представения нотариален акт за безвъзмездно и срочно ползване на вещно право на ползване върху недвижим имот и покупко-продажба на недвижим имот № 138 от 16.12.2016 г., том 3, рег. № 9600, дело № 171 от 2016 г., се установява, че Л.А.Л. си запазвал с оглед на упражняваната от Л.А.Л. нотариална дейност по смисъла на ЗННД, за срок до 24.02.2017 г., включително, безвъзмездно вещно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. София,, с административен адрес: ул. „Сан Стефано“ № 23, вх. Б, апартамент 18.

По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79, ал. 1ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на договор № ************ за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер № ******, с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти такси, изпълнение на задължението породено от договора, т.е., че ищецът е доставил на ответника услугите на претендираната стойност, както и настъпване падежа на вземането.

По делото не се спори, че страните са сключили договор № ************ от 07.08.2015 г. със системен партиден номер ****** , по силата на който договор е следвало да бъде предоставяна услуга– фиксиран интернет при месечната абонаментна такса на стойност 7.95 лв. с ДДС, която сума била с включена отстъпка от 50 % и стандартна цена от 15.90 лв. Спорно по делото се явява обстоятелството дали услуга предмет на договора е била предоставяна, доколкото ответника изрично посочва, че процесната услуга никога не е била предоставяна, тъй като ищецът не бил изградил никаква свързаност до обекта. От договор № ************ от 07.08.2015 г. е видно, че процесната услуга е следвало да бъде предоставена на служебен адрес на практиката на ответника, а именно /административен адрес/. Като от представените доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че тази услуга освен на посочения в договор адрес е предоставяна и на втори адрес, а именно /административен адрес/ А, доколкото не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, нещо повече всички представени от ищеца фактури касаят обект с адрес /административен адрес/.

В случая договорът е влязъл в сила 7 дни от датата на подписване на приложението, съгласно разпоредбата на чл. 5.1.1 от договора.

Същевременно, съгласно вида на предоставената услуга, а именно фиксиран интернет, за да възникне задължение за ответника за заплащане месечната абонаментна такса за ползването, за ищеца възниква задължение да предоставя услугите, за които е сключен процесния договор. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът следва да осъществи първоначалното свързване към мрежата и осигуряване на достъп до процесната услугата, което първоначално свързване съгласно предвиденото в неговите ОУ се 3 удостоверява с протокол, подписан от представител на техническия екип на ищеца и потребителя на услугата /или негов представител/. В конкретния случай не са ангажирани никакви доказателства по делото в т. ч. и протокол за първоначално свързване на ответника към мрежата на ищеца нито са релевизрани доказателсвени искания в тази насока, от които да е видно, че ищецът действително е изпълнил своето договорно задължение по предоставяне на услугата. За установяване на вземанията си по процесния договор ищецът е представил по делото единствено дванадесет броя фактури, които на първо място не обхващат целия процесен период и на следващо място, доколкото представените фактури са едностранно издадени от кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ изгоден за неговия издател факт и не се ползва с материална доказателствена сила. Доколкото услугата по процесния договор е за предоставяне на домашен интернет задължението на ответника да заплаща месечна абонаментна такса макар да е поето със сключването на договора не може да възникне без предприети действия от страна на ищеца по осигуряване на достъп до мрежата, чрез първоначално свързване. Недопустимо е страната да се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на задължението по инсталиране и първоначално свързване, като претендира събирането на суми по отношение, на които услуга изобщо не е предоставена, още повече че не се твърди от ищеца недобросъвестно поведение от страна на ответника, което да е довело до невъзможност за изпълнение на задължението за свързване. Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът не доказа изпълнението на основно задължение по договора да осъществи първоначалното свързване към мрежата и осигуряване на достъп до процесната услугата на адреса по договора, поради което и за ответника не е възникнало насрещното задължение да заплаща месечната абонаментна такса, като предявеният установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно отношение по договор № ************ за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер № ******, по силата на което ищецът е предоставил на ответника електронни услуги, наличието на неустоечно съглашение при предсрочно прекратяване на договора по негова на ответника, както и размера на уговорената неустойка. С оглед на гореизложеното по делото не се установи ответникът да е бил неизправна страната по договора, което до доведе до правото на ищеца едностранно да развали същия и да начисли неустойка. Нещо повече в случая именно ищецът се явява неизправна страна по процесния договор, тъй като не е осъществил първоначалното свързване към мрежата и осигуряване на достъп до услугата предмет на договора, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.