Решение № 1848 от 09.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. Варна, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110114944 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „С. С. К. и Е. Х.“ АД срещу „В.“ АД специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 23 500.80 лева с ДДС, представляваща неплатено задължение по Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к.к. „С. С. К. и Е.“, гр. В. от 03.04.2007 г. и Анекс от 03.01.2018 г. към него, въз основа на които са издадени фактура № 24419/01.02.2019 г. за сумата в размер от 11 750.40 лева с ДДС, дължима за 2019 г. и фактура № 40027/03.02.2020 г. за сумата в размер на 11 750.40 лева с ДДС, дължима за 2020 г., ведно с обезщетението за забава, съизмерима със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда – 11.08.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4140/12.08.2021 г. по ч. гр. д. № 11743 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което такава е издадена от съда. Сочи се, че в срока по чл. 414 ГПК ответникът оспорил вземанията, материализирани в изпълнителното основание, което обуславяло интереса на ищеца от иницииране на настоящото исково производство.

Ищецът излага, че между него и ответника е учредена облигационна връзка по силата на Договор за предоставяне на общата инфраструктура на к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В. от 03.04.2007 г., изменен с допълнителен Анекс от 03.01.2018 г. Въз основа на цитирания договор ищецът поел задължението спрямо ответника да извършва дейности по поддръжка на общата инфраструктура на територията на к. к. „С. С. К. и Е.“, включващи осигуряване на пропускателен режим на територията на курортния комплекс; поддържане на паркове, зелени площи и вътрешни алеи и алеи в курортния комплекс, неприлежащи към конкретни 1 имоти; извършване на рекламна дейност на курортния комплекс в цялост. Договорената годишна цена била 72.00 лева с ДДС на легло за хотелска сграда. Твърди се, че хотелската сграда на ответника разполага с 136 легла. Поддържа се, че годишната цена, която ответното дружество следва да заплати на ищеца възлиза на 11 750.40 лева с ДДС. Уговорено било, че общата цена за всяка следваща година се заплаща най-късно до 30.01 на съответната година.

Сочи се, че дейностите по поддръжка на общата инфрастуктура в комплекса се извършвали периодично, текущо и постоянно. Средствата, които се влагат от ищеца в тази дейност се разходвали регулярно. До 2018 г. ответното дружество е заплащало редовно дължимите по договора суми. Излага се, че към настоящия момент ответникът не е заплатил на ищеца дължимите суми за 2019 г. и 2020 г., чийто общ размер възлизал на 23 500.80 лева, за която сума са издадени съответните фактури.

По същество моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като оспорва същите по основание и по размер.

Релевира възражение за нищожност на процесния договор, поради сключването му в противоречие със закона, евентуално поради сключването му при заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че дължимата съгласно договора от 03.04.2007 г. такса към ищцовото дружество по своята правна характеристика представлява административно задължение на ползвателя на съответната услуга спрямо общинската или друга законово оправомощена администрация, чието неизпълнение се санкционира по административен ред. Твърди, че доколкото ищецът е търговско дружество, а не общинска или друга администрация, то същият не е оправомощен по силата на закона да събира такси за ползване, поради което процесният договор се явява сключен в противоречие със закона, евентуално при неговото заобикаляне. Сочи, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото задълженията на ищцовото дружество са силно стеснени, имайки предвид, че същото не е ангажирано с поддръжката на инфраструктурата около конкретния имот.

Евентуално се инвокира възражение за частична нищожност, а именно на клаузата на чл. 16, ал. 3 от договора, включително поради липсата на основание, която се твърди, че не може да бъде заместена в нито една от хипотезите на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Ответникът поддържа, че ищцовото дружество не е собственик на територията, както и на общата инфраструктура на комплекса, поради което не може да предостави за ползване нещо, което не притежава. Излага доводи, че цената на услугата противоречи на добрите нрави, тъй като същата е произволно определена, необоснована и с неясна база при формирането й.

Твърди, че притежаваният от ответното дружество имот се намира извън територията на к.к. „С.С. К. и Е.“, евентуално в неговата периферия, поради което за ответника не съществува задължение за заплащане на цената за предоставена инфраструктура.

В условията на евентуалност твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора да осигури целогодишен пропусквателен режим в комплекса, да извършва озеленяване, да поддържа всички вътрешни алеи и алейното осветление в комплекса, както и да извършва действия по реклама на курортния комплекс.

Във връзка с горното, прави изявление за разваляне на процесния договор, поради неизпълнение от страна на ищцовото дружество.

По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, 2 както и да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез адв. Св. Н. поддържа предявения иск, като с допълнителни писмени бележки доразвива своите доводи по същество.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. А.Х. и адв. М.

Х.-Х. поддържа отговора на исковата молба. Адв. Х. в писмените си бележки излага подробни доводи касателно неоснователността на сезиралия съда иск.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 11743 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав се констатира, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 4140 от 12.08.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК, материализираща предявените пред настоящия съдебен състав в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в резултат на упражнено право по чл. 414 от ГПК, вземания.

Не се спори по делото, че на 03.04.2007 г. между страните е сключен договор за предоставяне на обща инфраструктура в к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В., изменен с допълнителен анекс от 03.01.2018 г., който факт се установява по несъмнен начин и от приобщените на л.

6 и л. 9 от делото частни писмени документи, неоспорени от ответното дружество.

Видно е от представеното удостоверение № РК-19-10692 от Министерството на туризма /л. 11/ ответното дружество е собственик на хотел „С. Е.“, находящ се в гр. В., к. к.

„С. С. К. и Е.“, който факт се установява по несъмнен начин и от експертното заключение по назначената СТЕ. Хотелът е с капацитет 136 легла, 68 стаи, а съгласно анекса 348 бр. легла /110 съществуващи и 238 бр. нови легла/, при категория четири звезди.

Видно от съдържанието на договора, ищцовото дружество се е задължило да извършва комплекс от услуги, които включват дейности по поддържане на общата инфраструктура в курортния комплекс /КК/ като: осигуряване пропускателен режим на територията на КК; озеленяване в КК, поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление, неприлежащи към конкретните имоти; реклама на КК в неговата цялост.

Договорено е за изпълнението собственикът-ответник на хотела да заплаща цена на основата на легловата база, местонахождение и категорийност, като в случая сумата е уговорена на 72.00 лева без ДДС на легло, платима в цялост за календарната година до 30.01 на същата.

По делото са представени и споразумения от 02.05.2017 г. /л. 271/ и от 27.03.2018 г.

/л. 274/, подписани от представители на двете дружества, за разсрочено плащане на задълженията за периода от 2014 г. до 2018 г., произтичащи от процесния договор за предоставяне на общата инфраструктура в к. к. „С. С. К. и Е.“, гр. В..

Видно е от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № * г. /л.

322/, че ищецът на основание чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./ е признат за собственик на 15 алеи, находящи се гр. В., Община В., к. к. „С. С. К. и Е.“, с обща площ от 57 779 кв. м.

За това, че ищцовото дружество е извършвало дейности по поддържане на общата инфраструктура в комплекса през 2019 г. и 2020 г. има достатъчно писмени доказателства по спора – фактури за техническа поддръжка и ел. техническа инфраструктура на курорта по договори с "П. Л." АД, фактури за сметоизвозване по договори с Община В. и Община А., фактури за СМР по договори с „Х.“ АД, протоколи за СМР и фактури за обект 3

"Вертикална планировка и преасфалтиране на прилежаща алея, ремонт на водосток и улично осветление" с изпълнител "П." ЕООД, актове за извършване на СМР за обект "Уличен водопровод" в комплекса, договори за изпълнение на каналнопомпена станция, фактури за реклама по договори с Медицински университет В., „Ч. м. п.“ ЕООД, „И. Б.“ АД, фактури за провеждане на профилактични и изтребителни дейности по обеззаразяване от гризачи и инсекти по договор с „Б.“ ЕООД, протоколи за СМР по поддръжка на хигиената на обществените пространства и паркоподдържане на к. к. "С. С. К. и Е." с "П. л." АД и много други.

Доказателство, че са отделяни разходи за горепосочените дейности е и заключението по ССчЕ, от което се установява, че в счетоводството на ищеца се осчетоводяват всички разходи за поддръжка на инфраструктурата в целия комплекс като за 2019 г. са осчетоводени 837 929.01 лева, а за следващата 2020 г. – 399 428.94 лева. Вещото лице не може да разграничи направените разходи по пера, както и да посочи точния им размер, включително да ги разграничи по отношение на обща инфраструктура, предназначена за ползване от всички граждани и гости на комплекса и тези направени по отношение на собствените или собствени на свързани с ищцовото дружество лица. Вещото лице в хода на изслушването му в о.с.з. поддържа заключението си.

Горепосочените писмени документи са в унисон и с експертното заключение по назначената СТЕ, от което се констатира, че инфраструктурата може да бъде разграничена на обща и специализирана. Специализираната инфраструктура е отражение на общата, но при специфични условия. Като цяло туристическата инфраструктура включва три основни елемента: достъп и комуникации до туристическото място; комуникации в самото туристическо място и общи елементи, без които не могат да се предоставят основните и допълнителни услуги. Туристическата суперструктура е в основата на целия продукт, тъй като тя обединява специфичните материални условия за производство и реализация на всички основни и допълнителни услуги. Тя е едно единство от разнородни съставни части, които функционират в синхрон. Туристическата суперструктура включва: хотелиерска, ресторантска, транспортна, посредническа, търговска, спортна, медицинска, информационна, конгресна и др. Имотите на ответника са разположени на северозападната граница на територията на к. к. „С. С. К. и Е.“. Достъпът с автомобил е от главен път „В.-З. п.“. Североизточната гранична улица в северния си край към главния път „В.-З. п.“ е пешеходна /с еднораменно стълбище/. Същата в югоизточна посока продължава като автомобилен път. Цялата обща инфраструктура е достъпна за всички обитатели и гости на к. к. „С. С. К. и Е.“, включително е предоставена за ползване от ответника изцяло. Констатира се още от заключението, че на входа/изхода на к.к. „С. С. К. и Е.“ е монтиран КПП, който е единственият автомобилен достъп до комплекса. Същият е собственост на ищцовото дружество. КПП не функционира целогодишно, а през летния сезон, големи празници и мероприятия, когато се очаква посещение от много хора. За да се достигне до имота на ответника не се преминава през КПП, а достъпът е директно от главен път „В.-З. п.“, като достъпът от имота на ответника до останалата част от к. к. „С. С. К. и Е.“ се осъществява през главния вход към комплекса от магистралния път В.-З. п., от където преминават всички граждани и гости на Варна. Вътре в комплекса на няколко места има монтирани бариери, регулиращи достъпа до платени паркинги. Констатира се още от експертното заключение, че главната и събирателни улици са в сравнително добро състояние-асфалтирани /стар асфалт, на места с кръпки/, някои с тротоари. Алеите в източната част на комплекса около А. са с нов асфалт, ново лед осветление, озеленяване, павета по пешеходната алея, паркинг. В озеленените площи дърветата и храстите се кастрят, изнасят се клони, поддържат се тревните площи. Около търговския център са засадени нови дървета. В южната, западната и северната част на комплекса новоасфалтирани улици няма. В югоизточната част на комплекса в момента се строи мащабно и нов асфалт все още няма. Асфалтът е съществуващ, с кръпки. В южната част алейно осветление няма. По улиците водещи към „Г.