Решение № 677 от 28.12.2018, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 677, 28.12.2018г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар: Елена Калончева като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева търговско дело №798 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени преки искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ и за законна лихва по чл.429,ал.2,т.2 вр. с ал.3 от КЗ.

Предварителна бележка: Търговско дело № 798/2017г. е образувано въз основа Определение №11081/28.11.17г., с което производството по гр.д. №18834/17г. на ПРС е било прекратено на основание чл.104,т.6 във вр. с т.4 от ГПК и делото е изпратено за разглеждане на ПОС, надлежен да го разгледа като първа инстанция, с оглед цената на един от съединените за разглеждане искове, надхвърляща 25000лв.

Ищецът С.Т.М.,

ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ***, адв Г., адв.Т., моли съда да осъди ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, като застраховател за риска гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. „Фолксваген пасат 4“ с рег.№ РВ 2815 КН, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие ***, да му заплати сумите от: 28000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от ***; 58лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразили се в заплатена потребителска такса за болничен престой, ведно със законната лихва от ***; 1350лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразили се в заплатена цена на заключваща метална плака, ведно със законната лихва от ***, които вреди претърпял вследствие на телесните увреждания от птп, състояло се на ***, в ***, причинено от застрахованото лице Д.С.И., ЕГН **********, за което било образувано нохд № 135/2017г. на ПРС, приключило с подписаното споразумение, влязло в сила на 20.06.2017г., с което Д.И.се признал за виновен, тъй като по образуваната по негова претенция преписка по щета №***-ПТП, с писмо изх.№НЩ-6491/28.09.17г. ответникът му определил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер на общо 2000лв., с което той не е съгласен.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№3474/02.02.18г. /л.10-л.11/, с който е оспорил предявения иск и по основание и по размер, по съображенията, че : търсеното обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителната вреда, изведено от коментара на конкретната приложена към исковата молба медицинска документация и като акцентира на липсата на такава за времето от ***, на която се е състояло птп, до 11.04.16г., поставящо под съмнение наличието на причинна връзка; повдига възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който, макар да е пресичал на пешеходна пътека, не направил необходимото да се предпази и избегне удара, а се поставил сам в превишен спрямо нормалния риск; лихва от датата на птп не се дължи, на основание чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ.

С подадена в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба с вх.№5467/20.02.18г. /л.17-л.19/, ищецът: излага твърдения във връзка с болничен престой от ***, съдържащи обяснение на повдигнатите от ответника с отговора му в тази връзка съмнения, и развива допълнителни съображения, черпени от сключеното по наказателното дело споразумение; по възражението на ответника, свързано с искането за присъждане на законна лихва заявява, че е неоснователно, доколкото неговата претенция за обезщетяване е била заведена при ответника на ***, което му дава право да търси лихва от посочената дата; оспорва възражението за съпричиняване, като лишено от конкретност; счита, че с отговора на ответника е налице признание по отношение размера на претенцията му за присъждане на сумата от 28000лв.

В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, изтекъл за ответника на 22.03.18г., допълнителен отговор на искова молба не е подаден /виж съобщение на л.25/.

Ищецът пледира по същество за уважаване на всички предявени от него искове, с присъждане на лихва и на разноски по списъка, представен в с.з. от 04.12.18г. /л.74/, като развива съображения с писмена защита вх.№36872/13.12.18г.

Ответникът не е изпратил свой представител в последното проведено с.з., не пледира по същество и не е представил писмена защита в дадения от съда в с.з. от 04.12.18г. петдневен срок, но с молба вх.№12969/30.04.18г. е поискал присъждане на разноските, внесени от него за допуснатата АТЕ, като същата молба да се счита и за списък на направените от него разноски /виж л.31/, а с молба вх.№16732/04.06.18г. е повдигнал евентуално възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна /виж л.40/.

Съдът, като взе предвид твърденията, оспорванията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледани по същество, исковете за имуществени вреди са основателни и доказани по размер, поради което следва да се уважат изцяло, искът за неимуществени вреди е основателен, но следва да се уважи частично- до размер от 20 000лв., а за разликата до претендираните 28 000лв. да се отхвърли, тъй като възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно, и като не се установи съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй че да се налага намаление по чл.51,ал.2 от ЗЗД, каквото ответникът иска, воден от следните съображения:

І. По допустимостта на исковете.

Предявените от ищеца искове са допустими, тъй като обстоятелствата, на които ги е основал, попадат в хипотезата на чл.432,ал.1, във вр. с чл.493,ал.1,т.1 и т.5, във вр. с чл.498,ал.3,предл.посл. от КЗ, даваща право на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, когато не е съгласно с размера на определеното му от застрахователя по неговата претенция обезщетение, да иска по съдебен ред, пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесно увреждане, както и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от по-ранната от двете дати- датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

Допустимостта на исковете не е била оспорвана от ответника в процеса.

ІІ. По основателността.

1.В с.з. от 12.06.18г. съдът е приел като окончателен проекта за доклад, съобщен на страните с Определение №598/02.04.18г., като е разпределил между страните тежестта за подлежащите на доказване в производството твърдения и възражения /виж определението на л.26-л.28 и протокола от с.з. на л.43-л.44/.

2.Установи се в производството, във връзка с подлежащите на доказване релевантни факти и възраженията на ответника, както следва:

2.1.С Протокол №519/20.06.17г. по нохд №135/17г., ПРС е одобрил сключеното на 20.06.17г. между РП- Пловдив и подсъдимия Д.С.И. споразумение, съгласно което на ***, в ***, при управление на л.а. „Фолксваген пасат 4“ с рег.№ РВ 2815 КН, Д.И., като е нарушил правилата за движение по чл.5,ал.2,т.1, чл.20,ал.2, чл.116 и чл.119,ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил на С.Т.М. средни телесни повреди, а именно: множествено счупване на лявата подбедрица, наложило оперативно лечение, което счупване е причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по смисъла на чл.129 от НК за повече от 30дни; счупване на три последователни ребра вляво, което е причинило трайно затрудняване на движенията на снагата на св.М. по смисъла на чл.129 от НК за повече от 30дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека-с което е извършил виновно престъпление по чл.343,ал.3,предл.последно, б. „А“, предл.2 вр. ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр.чл.342,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода / виж споразумението протокола от с.з. на л.6-л.9, ПРС/.

2.2. Към ***, рискът гражданска отговорност за л.а. с рег.№ РВ 2815 КН е бил застрахован по полица *** при ЗД Бул инс АД /виж данните на л.11, ПРС/.

2.3. На ***, С.М. ***“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с имуществените и неимуществени вреди, претърпени при птп, причинено при управление на застрахования при дружеството за риска гражданска отговорност лек автомобил с рег. № РВ 2815 КН, която е получена в ответното дружество на 08.09.17г. и по нея е образувана преписка по щета №***, но не е вярно, че тази преписка е образувана на ***, както ищецът твърди с допълнителната искова молба, тъй като от писмото на застрахователя, на което ищецът се позовава и прилага-изх.№НЩ-6491/28.09.17г. ясно личи, че се касае до заведена щета №*** за птп от дата ***, а не до преписка по щета №***/*** /виж: заявлението за плащане на М. на л.12-л.14, ПРС; разписката за доставка с куриерска поща спийди на л.22,ПОС; писмото на застрахователя с посочения изходящ номер на л.15, ПРС и на л.21,ПОС/.

2.4. На ***, в 20.47ч., докаран от екип на спешна медицинска помощ като пострадал при птп пешеходец, С.М. е приет по спешност в първа клиника по хирургия на ***- *** в увредено общо състояние, макар и адекватен. При престоя му в тази клиника, продължил до ***., са извършени множество изследвания и консултации за уточняване на състоянието му, при които, с компютърна томография на глава и шия е установено, че няма видими травматични промени на мозъчния паренхим и на костите на черепа, както и няма видими травматични прекъсвания на прешлените на шията, чрез рентгенографии на бял дроб, корем, тазобедренни стави, подбедрици, глезени и таз, както и чрез ултразмуково изследване на корем е установено, че няма данни за контузионни промени на паренхимните коремни органи и на белите дробове, както и че няма видими перитонеални течни колекции извънорганно, че двете тазобедренни става са с данни за двустранна алопластика /смяна с изкуствени стави-виж обяснения на в.л. Д. в с.з. от 04.12.18г.-л.73гръб/ и няма настоящи травматични лезии в областта на таза и на тези стави, че няма видими травматични лезии на костите на лявата глезенна става, а изменения са намерени в гръден кош и в лява подбедрица, като вляво в гръден кош, поради прекъсвания в контура, със съмнения за фрактури са 6-то и 7-мо ребро по скапуларната линия и 8-мо ребро аксиларно, а лявата колянна става е намерена с фрагментирани фрактури на проксималните части ни тибията и фибулата. При пролежаването в тази клиника е поставена окончателна диагноза „травма на други инраабдоминални органи“ и придружаващи заболявания „множествени счупвания на ребра, закрито“ и „счупване на горния край на тибията /големия пищял/, закрито“, и след стабилизиране и без усложнения от страна на гръдни и коремни органи, С.М. е приведен на ***от първа клиника по хирургия в клиниката по ортопедия и травматология на ** /виж епикриза по ИЗ №22179/941 2016 на л.20, ПОС и болничен лист за престоя в *** на л.17,ПРС/.

2.5. При постъпването му в Клиниката по ортопедия и травматология /наричана по-долу КОТ / на ***, С.М. е бил с туторна шина на ляв долен крайник, с оточен ляв глезен, оточно ляво коляно и хипестези на ляво стъпало, както и десен долен крайник в сътояние на външна ротация, със симптом на „закованата пета“ . Съобщил е за загуба за съзнание при птп, но обективни данни за това няма, като при приема му по спешност в първа клиника е бил адекватен и след извършени консултации с неврохирург не са описани обективни констатации в тази насока. Потвърдени са първоначалните рентгенографски данни за липса на видими травматични лезии на костите, образуващи лявата глезенна става и е предприето лечение за множествените закрити счупвания на подбедрицата, включително чрез оперативна намеса от ***, с открито наместване с вътрешна фиксация със заключваща плака и комплект винтове. На ***, С.М. е изписан от КОТ в добро общо състояние, със запазена инервацияи циркулация на крайниците, със спокойна оперативна рана, със стерилна превръзка, с дадени насоки за проследяване при общо практикуващия лекар, превръзки през 3-4 дни, носене на шината до сваляне на конците, насрочено за 14-я следоперативен ден, с поставяне на гипсов крачол до 45-я ден от операцията, а след това- ортеза за коляното, и да не натоварва крака в продължение на 4месеца /виж епикриза по ИЗ №22791/2016 на л.16, ПРС/.