Решение № 128 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330119399 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Д. Х., ЕГН: **********, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № ** г. е нищожен поради противоречие със закона.

Ищцата сочи, че на ** г. сключила с ответното дружество процесния договор за кредит. Твърди се, че в същия е посочено, че сумата по кредита е в размер на 1800 лева, като с чл. 19, ал. 1 от договора ищецът се задължил в тридневен срок от получаване на заемната сума да осигури обезпечение в полза на ответника, а именно трето лице – поръчител. Излага се, че съгласно чл. 29, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за заемателя да предостави обезпечение същият дължал неустойка в размер на 2155,10 лева.

Тъй като ищцата не представила обезпечение на същата била начислена процесната неустойка, която според ищцата е недължима доколкото клаузата, която е установява е недействителна като не включена в размера на ГПР по процесния договор за кредит.

В срока по чл.131 е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Стик Кредит“ АД, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че процесната неустойка е уговорена в съответствие със ЗПК, като същата не е и не следва да е включена в размер на ГПР по договора за кредит, като същата не представлява 1 задължително условие за отпускане на кредита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните не спорят относно факта на сключване на Договор за потребителски кредит с № **г. и неговите параметри.

С Протоколно определение от 06.10.2025г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че процесната неустойка за непредставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР по кредита.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало, именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и 2 разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Според съда, нарушение в настоящия случай е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение да се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски по кредита.

Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставя – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическото лице – поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен.

При този изход на правния спор – уважаване на предявения установителен иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски, които видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат в общ размер на 905, 20 лева или 462, 82 евро.

3

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. Д. Х., ЕГН:

********** и „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159, че сключеният помежду и м Договор за потребителски кредит с № ** г. е нищожен поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК: 202557159 да заплати на Р. Д. Х., ЕГН: ********** сумата от 462, 82 евро /четиристотин шестдесет и две евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4