Решение № 1220 от 07.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12478/2021
- Вид
- Решение № 1220
- Подписан
- 07.03.2024
- В сила
- 07.03.2024
- Състав
- Елена Иванова, Ивета Антонова, Теодора Ангелова Карабашева
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.60 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.60, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.60, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- § 1, т.26а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл.403, ал.1 · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 1220 гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Ивета Антонова
ТеоД. Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512478 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 20169051 от 09.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 65 051/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав са отхвърлени предявените от Министерство на вътрешните работи срещу А. А. Г., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 260,00 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца за изготвени в качеството му на вещо лице – служител на НИК при МВР, експертизи по съдебни дела, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 74,39 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода: 28.02.2018 г. – 23.12.2020 г. като неоснователни.
Със същия акт Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати на А. А. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300,00 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Министерство на вътрешните работи. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е преценил правилно и в неговата съвкупност целия доказателствен материал, представен по делото, вследствие на което е възприел неточно фактическата обстановка по него, което от своя страна е довело до достигането му до неправилни правни изводи, въз основа на които е постановено решението. Твърди се и че решаващият състав на СРС неправилно е приложил материалния закон – специалната разпоредба на чл.22 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в актуалната към исковия период редакция, че същият неправилно е тълкувал какво включва „трудът“, който се заплаща на МВР по силата на посочената норма, в който следва да се включва и възнаграждението за извършената работа; че процесуалното действие по явяване пред съда за изслушване и защита на експертното заключение представлява последния заключителен етап от извършването на експертизата, т.е. се включва в понятието „труд“ по смисъла на чл.60, ал.3 ЗМВР. Отразено е и че горното следва и от условията, при които служителите на МВР осъществяват дейността си като вещи лица, а именно: за времето, през което те работят по изготвяне на заключението, те не ползват отпуск, а това става в рамките на работното им време, за което получават 1 възнаграждение от МВР. Предвид изложеното се поддържа, че ответникът е получавал без основание възнаграждение, когато в качеството си на служител на МВР се е явявал в съдебни заседания за изслушване и защита на изготвени от нето експертни заключения, които суми е трябвало да бъдат внасяни по сметка на МВР, поради което е и налице ощетяване на бюджета на ведомството, респ. налице е обедняване по смисъла на чл.55 ЗЗД.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковите претенции като основателни и доказани. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – А. А. Г., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна.
Оспорени са инвокираните от въззивника възражения и поддържаните в жалбата недостатъци на атакувания съдебен акт, като са наведени и съображения за правилност и законосъобразност на решението на СРС. Претендира присъждането на разноски по производството.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно факти в производството обосновават безспорния извод, че в исковия период ответникът А.
А. Г. е бил служител на Научноизследователския институт по криминалистика /НИК/ – специализиран институт на МВР за извършване на експертно-криминалистична дейност, научни изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и организационнометодическа дейност, като по силата на служебни правоотношения, считано от 15.05.2015 г. е заемал длъжността „специалист ІV степен“ в сектор „Изследване на електронно устройства“ към 03 отдел „Цифрови и комуникационни технологии“; от 08.02.2016 г. – временно длъжността „началник сектор „Изследване на електронно устройства““ към същия отдел, а впоследствие съгласно заповед № 8121к-1275 от 02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи – длъжността „старши експерт“ в сектор „Изследване на електронно устройства“ към 03 отдел „Цифрови и комуникационни технологии“. Със заповед № 8121к3346 от 14.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи като допълнително служебно правоотношение на А. А. Г. е възложено изпълнението на длъжността „началник сектор „Изследване на електронно устройства““ към 03 отдел „Цифрови и комуникационни технологии“, а съгласно заповед № 8121к-5694 от 3.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи ответникът Г. е преназначен на длъжността „началник сектор „Изследване на електронно устройства““ към посочения отдел при НИК-МВР.
Безспорно е в процеса и че в исковия период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. А. А. Г. в качеството му на служител на МВР е бил назначаван като вещо лице по четири наказателни дела, във връзка с което на същия е било изплащано възнаграждение за изслушване и защита, както следва: по нохд № 535/2016 г. по описа на СГС – на 20.04.2016 г. в размер на 60,00 лева; по нохд № 585/2015 г. по описа на СОС – на 08.01.2016 г. в размер на 50,00 лева; по нохд № 4861/2016 г. и нохд № 88/2017 г. по описа на СГС – на 28.02.2017 г. общо в размер на 90,00 лева /от които: по първото дело – 20,00 лева, а по второто – 70,00 лева/ и по нохд № 4861/2016 г. по описа на СГС – на 26.06.2017 г. в размер на 60,00 лева.
С писмо от 09.01.2018 г., получено на 18.01.2018 г., ищецът е поканил ответника А.
Г. да му възстанови сумата от 260,00 лева в срок до 28.02.2018 г. С последващо писмо от 26.05.2020 г., получено на 09.06.2020 г., А. Г. отново е било поканен от МВР доброволно да преведе полученото възнаграждение за изслушване и защита на изготвените заключения по посочените по-горе наказателни дела в 7-дневен срок от получаването й.
2
Не е спорно в производството, че сумата от 260,00 лева не е преведена от ответника на ищцовото министерство.
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, като с оглед нормата на чл.59, ал.2 ЗЗД това право възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити, каквато е и конкретната хипотеза.
Основателността на предявен иск на основание чл.59, ал.1 ЗЗД се обуславя от съществуването на всички елементи от фактическия му състав, както следва: да е налице обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, което да се е обогатило; връзка между обеднява-нето на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили това обогатяване и обедняването, както и липса на основание за имущественото разместване.
Безспорно е в доктрината и константната съдебна практика, че обогатяването представлява имотно облагодетелстване. Имуществените облаги имат материален характер, оценими са в пари и могат да се изразяват както в увеличаване актива на имуществото на обогатения /каквито са процесните твърдения/, така и в намаляване на неговите пасиви или в спестяване на разходи. Хипотезата, касаеща спестяването на разходи, ще доведе до обогатяване, ако същите са били необходими и ответникът е трябвало да ги понесе от имуществото си и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане, като необходимостта от извършването им е нормативно или договорно обосновано.
От друга страна: обедняването на едно лице представлява намаляване на неговото имущество, което може да намери проявление във формата на: намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права, каквито са твърденията в случая/; увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и извършване на разходи /в т.ч. и в труд/.
Спорен във въззивното производство е въпросът дали е налице основание за изплащане на процесните суми на ответника в качеството му на вещо лице по посочените по-горе наказателни дела, съотв. довело ли е това до обедняване на ищцовото министерство, поради това че сумите е следвало да бъдат изплатени на него.
Сумите – предмет на спора в общ размер от 260,00 лева са получени от ответника при действието на чл.60 ЗМВР /в ред. преди изм. с ДВ бр.60/2020 г./ и отменената Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в ред. й преди изм. и доп. с ДВ бр.82/05.10.2018 год./. Съгласно нормата на чл.60, ал.1 ЗМВР държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложните институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и научноизследователските и научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски – чл.60, ал.3 ЗМВР. В издадената на основание чл.403, ал.1 ЗСВ Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица – чл.20, ал.1 и ал.2 /отм. с решение № 4769/18.05.2022 г. на ВАС, ДВ бр.96/2022 г., но действали в процесния период/, е предвидено, че на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72/1986 г. /ДВ бр.11/ 1987 г./ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115/2014 г. /ДВ бр.50/2004 г./. Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал. Разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, могат да бъдат изплатени на вещото лице и авансово с писмено разпореждане на органа, назначил експертизата /чл.20, ал.3 от същия акт/.
С чл.21, ал.1 от Наредба № 2/2015 г. /отм. с решение № 4769/18.05.2022 г. на ВАС, ДВ бр.96/2022 г., но действала в исковия период/ е установено, че при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20,00 лева. С ал.2 на тази норма е регламентирано, че при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза освен посочените в чл.20, ал.2 разноски се заплаща възнаграждение не по-малко от 20,00 лева.
Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1044a150-ce86-4c43-9308-78a5263bafdc