Решение № 728 от 04.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20248002104783 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3316 от 24.06.2025 г., постановено по делото, е допуснато касационно обжалване само по жалбата на ищеца М. В. М. срещу отменителната част на въззивното решение № 243 от 15.01.2024 г. по в.гр.д. № 8169/2021 г. по описа на СГС, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо А. В. М., че ищецът е собственик на основание давностно владение в периода 2003 - 2017 г. на 82,25/110 идеални части (разликата над 28,75/110 ид.ч. до 110/110 ид.ч.) от първия жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, цялата с идентификатор №*** по кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 156 кв.м., както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението на процесния недвижим имот. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на ревандикационния иск на М. М. за 28,75/110 идеални части от етажа, въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато обжалване по касационната жалба на ответника А. М..

Касационният жалбоподател се позовава на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства, възражения и доводи на страните, включително материалите по ДП № 123/2019 г. по описа на 5-то РПУ МВР-София, свидетелските показания, и др. Оспорва като неправилен крайния извод на съда за неприложимост на чл. 69 ЗС при установена съсобственост, възникнала от 1 наследяване. Твърди, че фактическото разделяне, при което всеки от братята в продължение на повече от 10 год. е живял и стопанисвал отделен етаж, е достатъчно да обоснове фактическия състав на придобивната давност като последващото противопоставяне и оспорване на правото на собственост след изтичане на законовия срок са без правно значение. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът по тази жалба я оспорва и моли решението да се остави в сила в посочената част.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилища и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която фактическа власт упражнява в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици? – поради констатирано противоречие с практиката на ВКС – решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС, І г.о.; решение № 50136 от 21.11.2022 г. по гр.д. №309/2022 г. на І г.о.

С тези решения се приема, че в отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС. Когато след възникване на съсобственост някой съсобственик ползва общата вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици, е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт, макар че може да съществува и такъв. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно, демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. В този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74.

Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Недвусмислени са, доколкото никой от владелците не претендира и не упражнява съсобственически права по чл. 30 -32 ЗС. Когато тези действия се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани, ако течението й не е спряно или прекъснато на някое от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС.

Не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се 2 приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.

Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.

Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който е получил по общо разбирателство.

Настоящият състав споделя разрешението в посочената практика по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване.

Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:

В исковата и уточняващите молби ищецът М. В. М. твърди, че страните са наследници на В.

М. Б., който преди смъртта си през 1990 г. изградил двуетажна жилищна сграда в северната част на поземлен имот с идентификатор № ***. Ищецът живеел със семейството си на първия жилищен етаж на сградата през периода 2003-2017 г. като го владял непрекъснато през този период и придобил правото на собственост върху етажа по давност. Ответникът живее със семейството си на втория жилищен етаж. През 2017 г. ответникът А. В. М. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на цялата сграда и отнел достъпа на ищеца до първия жилищен етаж. Ищецът е отправил искане до съда да го признае за собственик на първия етаж на основание давностно владение и да осъди ответника да му предаде владението върху процесния етаж. В становище от 18.05.2020 г. ищецът изложил, че е живял в имота като наследник на починалия си баща, а в периода 2003 – 2017 г. осъществявал владение на първия етаж и придобил правото на собственост върху него по давност.

Първостепенният съд уважил изцяло иска, приемайки, че е осъществен фактическият състав на придобивната давност по отношение първия жилищен етаж, който ищецът владял самостоятелно в периода от 2003 г. до 2017 г. За да отмени частично това решение, въззивният съд приел, че ищецът е владял процесния етаж през периода 2003-2017 г. като наследник на В. М., но не е установил преобръщане на държането на наследствената част на ответника (28,75/110 идеални части) във владение, нито е доказал демонстриране спрямо ответника на намерението си да владее за себе си. Посочено е, че страните са смятали цялата сграда за съсобствена, а разпределението на ползването на отделните етажи по реда на чл.32, ал.1 ЗС и извършването на ремонти в тях не сочи на начало на давностно владение и демонстрирано променено намерение на ищеца да владее частите на другия съсобственик на процесния етаж. Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че страните са низходящи наследници /синове/ на В. М. Б., починал на 09.10.1990 г. Жилищната сграда, в която се намирал процесният първи жилищен етаж, е съществувала към 1987 г. като едноетажна стара къща, която била поставена в дял и изключителна собственост на наследодателя на страните – В. М. с протокол за съдебна делба от 05.10.1987 г. Впоследствие къщата била пристроена и надстроена от наследодателя на страните като към 1990 г. и към 3 настоящия момент е в триетажен обем /два жилищни етажа и тавански етаж/.

Преустройството било извършено без строителни книжа; понастоящем само първият и вторият етажи били довършени и оформени като жилищни пространства, а най- горният трети подпокривен етаж бил в състояние груб строеж. Всеки от двата жилищни етажа имал характеристиките на самостоятелен обект като достъпът до първия етаж се осъществявал през тераса, а до втория етаж – по отделно стълбище. От събраните в хода на процеса свидетелски показания съдът приел, че след смъртта на баща им страните, заедно с майка си, живеели на първия жилищен етаж до 2003 г., когато ответникът се преместил заедно със семейството си на втория жилищен етаж, а майката отишла да живее в едноетажната къща в същия парцел. На първия жилищен етаж останал да живее ищецът със семейството си. До 2003 г. двамата братя извършвали съвместно ремонт и подобрения в жилищната сграда през 2000 г. заедно поставили изолация на цялата къща. Между двамата братя имало неформална уговорка първият жилищен етаж да остане за ползване от ищеца, а вторият - от ответника. Около 2003 г. всеки от двамата братя извършил ремонт на предназначения за него етаж, след което заедно с жените и децата си заживели в отделните жилища. Двамата братя обсъждали, че трябва да оформят „документално“ тяхната уговорка всеки да ползва съответния етаж от къщата, но това така и не се случило до 2017 г., когато поради влошени отношения ищецът напуснал къщата и се преместил да живее със семейството си на друго място, а ответникът заел и първия етаж.

Въззивното решение е допустимо. То е постановено по отношение на страните, между които е налице правен спор относно правото на собственост върху процесния етаж от жилищна сграда; по допустимо и валидно заявено искане и в съответствие със същото, както е посочено в определението по чл.288 ГПК. Неправилно е становището на ответника А. М., че искът е следвало да бъде насочен към всички наследници на В. М. Б.. Не са необходими задължителни другари всички съсобственици на имот, за който ищецът съсобственик твърди, че е придобил по давност. Правният спор възниква само между ищеца и оспорващия правата му съсобственик, а процесуалният закон не изисква участието на всички съсобственици като процесуална предпоставка за допустимост на исковия процес.

По основателността на касационната жалба. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради противоречието му с материалния закон. Приетите от въззивния съд факти се установяват от доказателствата по делото. За периода 2003-2017 г. всеки от двамата братя наследници на В. Б. е живял със съпругата и децата си на обособените жилищни етажи – ищецът на първия, а ответникът на втория етаж; всеки извършвал ремонт на етажа, който обитавал, обзавел го и никой нямал претенции към жилището на другия: било е извършено фактическо разделяне на наследствената сграда, в която всеки от двамата обитавал отделен жилищен етаж. Ищецът установил самостоятелна власт върху първия етаж, ответникът завладял втория етаж и по този начин живели със семействата си през целия период от 2003 г. до 2017 г. със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик върху етажа на другия.

4

Така установените отношения между страните по повод двата жилищни етажа в наследствената сграда са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Ищецът е упражнявал само за себе си фактическа власт върху първия етаж през периода 2003 – 2017 г. и се позовава на придобивна давност в настоящия процес. С оглед изтичането на давностния срок, той е придобил правото на собственост върху процесния етаж за разликата над наследствените си права в него преди края на 2013 г. Предявеният от него ревандикационен иск е основателен, тъй като ответникът не спори, че владее етажа.