Решение № 4210 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4210 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100512663 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 2353 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 71146/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 72-и състав, Р. Т. Д. е осъден да заплати да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 128.58 лв. незаплатена топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане, и 21.53 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., като е отхвърлил исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата над 128.58 лв. до предявените 320.44 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 31.10.2019 г., и за лихва за забава за разликата над 21.53 лв. до предявените 53.65 лв. и изцяло исковете за заплащане на сумите 20.40 лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021 г. и 4.43 лв. лихва за забава върху нея за периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г.

Със същото решение П. Т. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 128.58 лв. незаплатена топлинна енергия доставена в периода от 1.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане, и 21.53 лв. лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., като е отхвърлил исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата над 128.58 лв. до предявените 320.44 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 31.10.2019 г., и за лихва за забава за разликата над 21.53 лв. до предявените 53.65 лв. и изцяло исковете за заплащане на сумите 20.40 лв. за дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021 г. и 4.43 лв. лихва за забава върху нея за периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г.

С цитираното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Т. Д. и осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 109,13 лв. разноски по делото. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК П. Т. Д. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 109,13 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените срещу 1

П. Т. Д. искове, е депозирана въззивна жалба от последния, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът сочи, че доколкото няма издадено разрешение за строеж от ДНСК на абонатната станция в ж.к. Гео Милев, ищцовото дружество неправомерно е начислявало суми за всички живущи в процесния жилищен блок.

Твърди, че в отговор от НАП, приложен към първоинстанционното дело, е посочено, че при проверка в дневниците за продажби на „Топлофикация София“ не са открити документи и лични данни за П. Т. Д.. Поддържа, че като ответник не би следвало да носи отговорност за предходни парични задължения, поради което е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че носи отговорност като при приемане на наследство, които нито е прието, нито е отказано. Излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното нарушение и поради неправилно приложение на европейското законодателство, регламентиращо неравноправните клаузи при договори, сключени с потребители. Акцентира, че СРС не е взел предвид, че ответниците нямат сключен писмен договор. Отбелязва, че първоинстанционният съд се е позовал на Наредба за топлоснабдяването, която е отменена с Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. Д. № 13721/2017 г. на ВАС, което е задължително за органите на съдебната власт. Посочва, че решението е връчено неподписано срещу съдия от СРС, поради което е нищожно на основание чл. 236, ал. 3 ГПК. Моли съда да отмени решението като нищожно и незаконосъобразно.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият ищец моли съда да потвърди атакувания съдебен акт в обжалваната му част и претендира разноски.

Въззивната жалба на ответника П. Т. Д. е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като ответникът е освободен от държавна такса за въззивното производство, поради което въззивната жалба е допустима.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която с която са уважени предявените срещу Р. Т. Д. искове, е депозирана въззивна жалба от последния, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът сочи, че доколкото няма издадено разрешение за строеж от ДНСК на абонатната станция в ж.к. Гео Милев, ищцовото дружество неправомерно е начислявало суми за всички живущи в процесния жилищен блок. Твърди, че в отговор от НАП, приложен към първоинстанционното дело, е посочено, че при проверка в дневниците за продажби на „Топлофикация София“ не са открити документи и лични данни за П. Т. Д.. Поддържа, че като ответник не би следвало да носи отговорност за предходни парични задължения, поради което е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че носи отговорност като при приемане на наследство, които нито е прието, нито е отказано. Излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното нарушение и поради неправилно приложение на европейското законодателство, регламентиращо неравноправните клаузи при договори, сключени с потребители. Акцентира, че СРС не е взел предвид, че ответниците нямат сключен писмен договор. Отбелязва, че първоинстанционният съд се е позовал на Наредба за топлоснабдяването, която е отменена с Решение № 11603 от 31.07.2019 г. по адм. Д. № 13721/2017 г. на ВАС, което е задължително за органите на съдебната власт. Посочва, че решението е връчено неподписано срещу съдия от СРС, поради което е нищожно на основание чл. 236, ал. 3 ГПК. Моли съда да отмени решението като нищожно и незаконосъобразно.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият ищец моли съда да потвърди атакувания съдебен акт в обжалваната му част и претендира разноски.

Въззивната жалба на ответника Р. Т. Д. е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като ответникът е освободен от държавна такса за въззивното производство, поради което въззивната жалба е допустима.

Третото лице помагач – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по подадената въззивна жалба.

2

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящата съдебна инстанция намира възражението за нищожност на първоинстанционното решение поради това, че същото е връчено неподписано за неоснователно. Не е налице нито една от хипотезите, водещи до нищожност на съдебен акт, доколкото решението е постановено от законен състав (постановено е от лице със съдийска правоспособност, еднолично, каквото е и изискването на закон), в писмена форма, същото е подписано и волеизявлението на съда е логично, разбираемо и последователно. Решението е подписано от съдията докладчик с квалифициран електронен подпис на 09.02.2024 г.

Утвърдено е в практиката на Върховния касационен съд, че след влизане в сила на измененията на ГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а ръкописно. То е валидно също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение. Разпоредбата на чл. 102а, ал. 1 ГПК за издаване на съдебни актове в електронна форма при условията на ЗСВ е приложима за съдебните решения, постановени след влизане в сила на измененията в ГПК /ДВ, бр. 110/2020 г./, уреждащи извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. До влизане в сила на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК, ДВ, бр. 110/2020 г., издаденото само в електронна форма съдебно решение не би могло да породи действие, предвид изричната разпоредба на чл. 235, ал. 4 ГПК. След влизане в сила на чл. 102а, ал. 1 ГПК обаче, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение (така и в Решение № 603 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 4137/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, II г.о.).

В аспекта на изложеното и доколкото обжалваното съдебно решение е постановено след влизане на измененията в ГПК, извършени със ЗИДГПК, ДВ, бр. 110/2020 г. и подписано с квалифициран електронен подпис на 09.02.2024 г., то същото е валидно и не представлява акт, който да е несъвместим с основите на установения правов ред, нито с него е разпоредено изпълнение на действие, което представлява престъпление.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени при условията на разделност пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответниците са наследници на Л. Д.а, която приживе е притежавала ½ ид. ч. от процесния имот, както и че ответниците в качеството им на нейни синове са нейни единствени наследници.

Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството, т.е. приемането има обратно 3 действие. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо. Трайно установената съдебна практика изисква действията по т. нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството – да изразяват непоколебимо намерение. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът следва да извърши преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството. Отказът от наследство, от своя страна, е изричен и формален акт и съгласно чл. 52 ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН – с писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на наследството, като отказът се вписва в специална книга.