Решение № 207 от 05.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 486/ 29.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1851/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.

Д.” № 1, представлявано от Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински – заедно от поне двама от изпълнителните директори, да заплати на К. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. по сметка * сумата от 90 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като претенцията над уважения до претендирания размер от 150 000 лв. е отхвърлена.

Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД да заплати на К. А. К. сумата от 13 462,60 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея 1 имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13 315 лв., считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 10.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и законна лихва върху сумата от 147,60 лв., считано от 12.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията й за присъждане на лихва върху сумата от 147,60 лв. за периода от 10.10.2022 г. до 11.03.2023 г.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от К. А. К., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх.1, ет.2, ап.9 - адв.П. Д., в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищцата за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва, като се претендира се отмяна на решението, в обжалваната му част, с уважаване в пълнота на предявените искове.

Инвокират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради несъответствие с нормата на чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на дължимото застрахователно обезщетение, с оглед интензитета на претърпените травми. След изложение на обективно установените и доказани с приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, съдебна автотехническа експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания увреждания на ищцата, тя изразява становище, че съдът от първа инстанция не е отчел в достатъчна степен и с необходимата критичност изложените аргументи и събраните доказателства за претърпените от нея болки и страдания, както и негативните последици в социален и психологически план, поради което е определил занижен размер на обезщетение, спрямо критериите на чл.52 ЗЗД и константната съдебна практика по сходни случаи.

Във въззивната жалба се поддържа още, че при определяне на застрахователното обезщетение не са отчетени конкретните икономически условия и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховката „Гражданска отговорност“, към момента на увредата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК насрещната страна, надлежно уведомена за 2 подадената жалба, не изпраща отговор по нея.

Постъпила е и въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, срещу постановеното решение, в която се сочи, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, в частта, с която исковете са уважени. Претендира се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който предявените искове бъдат отхвърлени или, евентуално, бъде намалено присъденото обезщетение, поради необоснованата му прекомерност.

Поддържа се, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на трайната съдебна практика и при определянето му не е взето предвид съпричиняването в значителна степен от пострадалата, която е управлявала автомобила без поставен предпазен колан.

Следвало е, по мнение на въззивника – ответник, да се възприеме принос към увреждането от страна на ищцата 50 %.

Въззивникът – ответник релевира доводи, че съдът е определил завишен размер на присъденото обезщетение, приемайки, че пострадалата е претърпяла телесни увреждания, болки и страдания в значително по-голяма степен, вид и интензитет от установените по делото. Подчертава се, че въззивницата – ищца е възстановена от претърпените телесни травми, като възстановителният процес е протекъл без усложнения и изцяло в обичайния срок.

Възразява се, че съдът не е взел предвид, при определяне на обезщетението, получаваните от пострадалото лице доходи, както и социално – икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането.

По аргумент от твърдяната неоснователност на главните искове, оспорват се и акцесорните искове за компенсаторната лихва.

Претендират възнаграждение. се разноски, включително юрисконсултско

В молба, постъпила на 30.08.2024 г. дружеството – въззивник сочи, че оттегля депозираната въззивна жалба, в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен до размера на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2022 г. до плащането, извършено на 4.07.2024 г. Направено е оттегляне на жалбата и в частта, относно 3 обезщетението за имуществени вреди, до размера на 6731,30 лв. Представя преводно нареждане за платена на 3.07.2024 г. сума в размер на 73 294,06 лв.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. К., в който се излагат съображения за нейната неоснователност, съответно за обоснованост на обжалваната с нея част от решението и се моли за оставянето й без уважение.

Оспорва се възражението на въззивника за наличието на съпричиняване и се сочи, че от приетата по делото САТЕ, материалите по приложеното АНД № 90/ 2023 г. по описа на Районен съд Средец и разпита на свидетелите по делото, категорично се установява, че пострадалата е била с поставен предпазен колан при настъпване на произшествието, като, видно от снимковия материал по наказателното дело, коланът е останал в работно положение, а двата предни еърбега са отворени.

Настоява се, че на пострадалата са причинени множество телесни повреди, девет от които средни, с висок интензитет и продължителен оздравителен период, като и към момента са налице остатъчни дефицити в движенията. Оспорват се твърденията на въззивника, че пострадалата е напълно възстановена и се сочи, че с Експертно решение № 90526 от Зас.№ 36 от 20.02.2024 г. на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас, са й определени 62 % трайна неработоспособност за следващите три години.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно обективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени и имуществени вреди, с правно 4 основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивницата ищца, като следствие от пътен инцидент, при който тя е пострадала, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – С.Р.Д..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивницата - ищца е отправила до застрахователното дружество на 12.10.2022 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и е получила предложение за плащане от застрахователя, което не я е удовлетворило, инициирала е настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете й са допустими за разглеждане по същество.

5

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото същият е платил доброволно частично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди и не е оспорил съдебния акт на първата инстанция до посочения по-горе размер. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата и наличието или липсата на принос от страна на ищцата към собственото й увреждане.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивницата - ищца болки и страдания; прогнозата за възстановяването й; причинените й неудобства в тяхната пълнота; нейната възраст. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост да държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

В настоящия случай, от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че вследствие инцидента въззивницата - ищца е получила следните увреждания: контузия на гръдния кош със счупвания на левите четвърто, пето, шесто, седмо и осмо ребра; двустранно счупване на долната челюст; счупване на дясната лъчева кост в областта на нейната дистална част; счупване на срамните кости двустранно и лявата хълбочна кост; счупване на дясната седалищна кост и откършечна фрактура на кръстеца; счупване костите на лява подбедрица на левия голям пищял и лявата малкопищялна кост; разкъсно контузни рани в областта на коленните стави.