Решение № 19000 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19000 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110140549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Р. Д. срещу Столична община, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищцата за сумата от 100 лв., представляваща наложена й глоба с Наказателно постановление № 244158/22.01.2015г. на Зам.кмет на Столична община, събрана в рамките на образувано изп.дело № ******** по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег.№ 849 на КЧСИ, и подлежаща на връщане поради отпадане правото на принудително изпълнение вследствие погасяване на вземането по давност, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 31053/2022г. по описа на СРС, 142 с-в.

В исковата молба ищцата твърди, че с Наказателно постановление № 244158/22.01.2015г. на Зам.кмет на Столична община й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., като постановлението е влязло в сила на 2.09.2015г., от който момент е започнал да тече приложимият за вземането на ответника двугодишен давностен срок, изтекъл преди образуване на инициираното за събирането му изп.дело № ******** по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег.№ 849 на КЧСИ. Поддържа, че сумата е била събрана със способите на принудително изпълнение в рамките на посоченото изпълнително производство. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което срещу издадената в нейна полза заповед за изпълнение за подлежащата на връщане сума от страна на ответника длъжник е постъпило възражение. Претендира за присъждане на сторените по заповедното дело и в настоящото исково производство разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва 1 твърдението на ищцата за настъпила погасителна давност за процесното вземане, като посочва, че са били предприети своевременно действия за принудителното му събиране. Излага, че за вземането се прилага давността, с която се погасяват публичните вземания, като дори давностният срок да е изтекъл, то самото вземане продължава да съществува, поради което и съгласно чл. 118 ЗЗД длъжникът няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел за изтичането на давността. Посочва още, че наказателното постановление като необжалвано от ищцата е влязло в сила и отмяната му, респ. признаването на недължимостта на наложената с него глоба може да се постигне единствено по реда на раздел VIII от ЗАНН – при възобновяване на административно-наказателното производство. С тези доводи моли за отхвърляне на исковата претенция и прави искане да му бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 31053/2022г. по описа на СРС, 142 с-в, по подадено на 10.06.2022г. от Й. Р. Д. заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Столична община е издадена заповед за изпълнение за вземането предмет на исковата претенция, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът длъжник по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло същото, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за указанията на съда ищцата е предявила иска си за установяване на оспореното вземане. При тези данни съдът намира сезиращият го положителен установителен иск за допустим.

Основателността на иска, при наведените в исковата молба твърдения, се обуславя от установяване на правопораждащия спорното право фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, включващ осъществено имуществено разместване на парична престация от патримониума на ищцата в този на ответника въз основа на предприето принудително изпълнение за удовлетворяване на признато на последния парично притезание след като същото вече е било погасено по давност.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява факта на издадено Наказателно постановление № 244158/22.01.2015г. на Зам.кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ ЗАНН ищцата е била санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер от 100 лв., платима в полза на общинския бюджет, за пътуване без валидиран превозен документ – нарушение на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

Не е спорно и видно от извършеното върху него отбелязване, наказателното постановление е връчено на ищцата на 25.08.2015г., като същото не е обжалвано от нея в законовия 7-дневен срок, поради което е влязло в сила на 2.09.2015г. С възлагателно писмо на Столична община, представлявана от Зам.кмет, е отправено искане до ЧСИ Ангел Петров, с рег.№ 849 на КЧСИ, входирано в канцеларията на съдебния изпълнител на 25.09.2017г., за събиране със способите на принудително изпълнение на наложената на ищцата с наказателното постановление глоба. В рамките на образуваното изп.дело № ******** по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху вземания на длъжника по банкови сметки и за получавано трудово възнаграждение, върху които са наложени запори. Видно от преводно нареждане от 6.06.2022г. и по данни от изготвени от ЧСИ сметка за размера на дълга и протокол за извършено погасяване дължимата сума от 2

100 лв. ведно с начислените такси и разноски по изпълнението са изцяло събрани от длъжника като сумата от 100 лв. е преведена от съдебния изпълнител в полза на взискателя.

Спорът по делото е относно приложимия за процесното вземане давностен срок, респ. дали правото на принудително изпълнение за вземането е било погасено преди събирането му по изпълнителното дело.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК вземанията по влезли в сила наказателни постановления, каквото е процесното вземане, са публични вземания. В чл. 171, ал. 1 ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. по тълк.дело № 3/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия, обаче по отношение на глобата като вид административно наказание давностният срок по чл.

171, ал. 1 ДОПК не намира приложение. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН изпълнителската давност за глобата е две години, като давностният срок съгласно чл.

82, ал. 2 ЗАНН тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко предприето спрямо наказания действие на надлежните органи за изпълнението му. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Давността за изпълнение на административно наказание е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. С посоченото тълкувателно решение е разяснено, че фактът, че глобата е от категорията публични вземания, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материалноправен въпрос. Нормата на чл. 79 ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания. Поради това не следва от разпоредбата на чл. 79 ЗАНН да се извежда аргумент в подкрепа на приложението на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Според приетото от ВАС когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане, а това обуславя неприложимостта на общия давностен срок за събиране на публични вземания, предвиден в чл. 171, ал. 1 ДОПК. За разлика от останалите публични вземания, глобата е резултат от упражнена административнонаказателна репресия. Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание. Мотивирано е, че прилагането на общата давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК противоречи на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 ЗАНН. За да може административното наказание да осъществи тези цели, административно-наказателната отговорност следва да се наложи и изпълни достатъчно бързо. Отделно, доколкото глобата е резултат на реализирането на административно-наказателна репресия, не е оправдано тя да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във времето. Освен това, срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК не би следвало да намери приложение за глобата и поради това, че в общия случай той започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното 3 задължение. При данъците, таксите, осигурителните вноски, митните сборове задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, което обяснява и защо определянето на началния момент, от който започват да текат давностните срокове, няма връзка с евентуална ревизия и издаден ревизионен акт. При глобата обаче определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на издадено наказателно постановление, от който момент започват да текат давностните срокове за изпълнение.

Съобразявайки нормите на чл. 82, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 ЗАНН и дадените по приложението им тълкувателни разяснения настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай, доколкото издаденото наказателно постановление е влязло в сила на 2.09.2015г., то вземането на ответника за наложената с него глоба на ищцата се е погасило с изтичане на двугодишен давностен срок считано от тази дата, а именно на 2.09.2017г., до който момент ответникът, носещ доказателствената тежест, не твърди, нито доказва да е предприел действия за събиране на вземането или да са се осъществили други факти, спиращи или прекъсващи давността. Инициирането на изпълнително производство от ответника с възлагателното писмо, постъпило при ЧСИ на 25.09.2017г., следва по време момента на изтичане на давността, поради което извършените от съдебния изпълнител действия по принудително събиране на дълга не са имали прекъсващ давността ефект. Противно на доводите на ответника, събирането на дължимата сума в рамките на образувано изпълнително производство след като спрямо длъжника са предприети действия по принудително изпълнение не представлява признание на вземането, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, които хипотези предполагат волево действие на длъжника, сочещо на изразено съгласие, че дължи, респ. доброволно плащане. Не могат да бъдат споделени и съображенията на ответника относно приложимия в случая ред за защита на длъжника – с исковата молба не се отрича възникването на вземането по издаденото наказателно постановление, а възможността за удовлетворяването му по принудителен ред.

Изпълнителската давност не е обстоятелство, изключващо отговорността по смисъла на чл. 11 ЗАНН, а обстоятелство, изключващо принудителното изпълнение на административното наказание (така цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017г. по тълк.дело № 3/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия).