Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1213 от 15.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2516/2025
Вид
Решение № 1213
Подписан
15.10.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Катя Ганева Савова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63б, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63б, ал. 3, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. "в" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 402 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110202516 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Форест клуб Варна“ ООД, ЕИК:201555081, представлявано от О.Н,- управител, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н „Одесос“, ул.“Братя Шкорпил“ №2 чрез процесуален представител срещу Наказателно постановление № 03-2400612 от 03.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ , за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ , е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000лв.

Жалбоподателят, в рамките на съкратената съдебна процедура по чл.

63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, чрез процесуален представител адв.Д. В. от АК-Варна, моли наложената глоба да бъде намалена към предвидения минимум, като излага съображения за това.Не претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Административнонаказващият орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител ст.

Юрисконсулт Надя Тодорова, заема становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че наказанието е определено правилно и моли НП да бъде потвърдено.

Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно производство по чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН , поради което, при преценка по чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН съдът приема за установени фактите, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, които се потвърждават от направеното от законния представител на жалбоподателя признание и на доказателствата по преписката, които го подкрепят.

По този ред се установяват следните факти:

На 25.11.2024г. от представители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е извършена проверка по работни места по повод постъпила информация от Спешен телефон 112 за трудов инцидент на строителен обект „Форест клуб къщи“, находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак“, м-ст „Баба Алино“ 464. Обектът представлява комплекс от къщи, които са на различен етап на строителство, ограден е с плътна ограда с надписи „Форест клуб къщи“ и с врати, които се заключват.

След направена справка в кадастралната карта на гр. Варна чрез КАИС портал е установено, че обекта на контрол строителен обект „Форест клуб къщи“ включва в себе си поземлени имоти с идентификатор №***, №***, №***. Посочените поземлени имоти на място не са оградени или обозначени по между си. След служебна справка в регистър „Справка по персонална партида на юридическо лице“ към „Агенция по вписванията“ чрез Среда за междурегистров обмен на данни (Regix) е установено, че цитираните по - горе поземлени имоти са собственост на „ФОРЕСТ КЛУБ ВАРНА“ ООД, ЕИК 201555081.

На 20.12.2024г. отново е извършена проверка в цитирания по-горе обект. При проверката е констатирано, че в обекта полага труд лицето Р.И.Р. с ЕГН **********, изпълнявайки трудови функции на „общ работник“ с определено работно място: „Форест клуб къщи“, находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак“, м-ст „Баба Алино“, с определено работно време за деня от 08:00 до 17:00 ч., с определена почивка в работния ден, с определен почивен ден и с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 70 лева.

Към момента на проверката от проверяващите е констатирано, че лицето Р.И.Р. с ЕГН ********** извършва трудова дейност в горепосочения обект подаване на тухли.

За целите на проверката, с призовка № 24100011 (на основание 45, ал. 1 АПК), връчена на 27.11.2024г. на нотариално упълномощено лице (Пълномощно № 82/09.01.2024 г.), от „ФОРЕСТ КЛУБ ВАРНА“ ООД, ЕИК 201555081 са изискани пълните трудови досиета на работниците, полагащи 2 труд в обекта на контрол.

В Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна не са представени от работодателят изисканите за проверка документи, подробно описани в призовка №24100011/27.11.2024г.

От направена справка в регистъра на уведомления за трудови договори на НАП се установи, че за Р.И.Р. с ЕГН **********, работодателя „ФОРЕСТ КЛУБ ВАРНА“ ООД, ЕИК 201555081 не е подал уведомление за сключен трудов договор в писмена форма.

Видно от изложеното, на 20.12.2024 г., в 09:50 часа, лицето Р.И.Р., с ЕГН ********** полага труд като общ работник в проверявания обект - „Форест клуб къщи“, находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак“, м-ст „Баба Алино“ без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „ФОРЕСТ КЛУБ ВАРНА“ ООД, ЕИК 201555081.

Нарушението е извършено на дата 20.12.2024 г. в 09:50 часа, в обект „Форест клуб къщи“, находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак“, м-ст „Баба Алино“, когато и където е установено лицето Р.И.Р., с ЕГН **********, да престира труд в полза на „ФОРЕСТ КЛУБ ВАРНА“ ООД и към който момент е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

Гореизложеното се установява от следните писмени доказателства:

Протокол от извършена проверка ПР 2446679/27.12.2024г.; Писмо изх. № 24105684/27.12.2024г.; Призовка №24100011/27.11.2024г.; Пълномощно № 82/09.01.2024 г.; Протокол от 29.11.2024 г.; Декларация по чл. 402 КТ от Р.Р. от 20.12.24 г.; Договор от 01.01.2024г. ведно с документи, свързани с доставката на бетон на 25.11.2024г. в обекта на контрол; 18 бр. снимки от 25.11.2024г.;

Декларация от А.Ж. от 25.11.2024г., Призовка № 24099525/25.11.2024г., Писмо изх. № 24104209/17.12.2024г.; Писмо изх. № 24105686/27.12.2024г., ведно с обратна разписка; Споразумение от 18.07.2024 г. между „Форест клуб Варна“ ООД с ЕИК 201555081 и „Куб-Кънстракшън“ ЕООД; Възражение вх. № 25011289/28.01.2025 г.; Писмо изх. № 25003533/17.01.2025 г.; Писмо изх. № 25010031/13.02.2025г.; Писмо вх. № 25021668/21.02.2025 г.; Доклад от инж. С.

И.; Извлечение от служебна справка в регистър „Справка по персонална партида на юридическо лице“ към „Агенция по вписванията“; Декларации 13 бр. декларации.

АНО е приел, че с това жалбоподателя „ФОРЕСТ КЛУБ ВАРНА“ ООД, ЕИК 201555081 е нарушил: чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

В 7-дневен срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение е постъпило Възражение с вх. № 25011289/28.01.2025 г. от „Форест клуб Варна“ ООД с ЕИК 201555081 срещу така констатираното нарушение.

Изложени са твърдения от нарушителя, че не назначава на работа строителни работници, няма строителен обект „Форест клуб къщи“, както и че не извършва строителни дейности, включително на дата - 25.11 2024 г. в СО „Ален мак“, м-т „Баба Алино“.

3

Във връзка с направените възражения са събрани допълнително доказателства от АНО, които ги опровергават - Договор от 01.01.2024 г. ведно с документи, свързани с доставката на бетон на 25.11.2024г. в обекта на контрол; Призовка № 24099525/25.11.2024 г., Декларация от А.Ж. от 25.11.2024 г., Споразумение от 18.07.2024 г. между „Форест клуб Варна“ ООД с ЕИК 201555081 и „Куб-Кънстракшън“ ЕООД, Писмо изх. № 25003533/17.01.2025 г.; писмо изх. № 25010031/13.02.2025 г.; Писмо вх. № 25021668/21.02.2025 г.; Доклад от инж. С. И.; Извлечение от служебна справка в регистър „Справка по персонална партида на юридическо лице“ към „Агенция по вписванията“; Декларации 13 бр. декларации.

При тези данни са издадени АУАН и НП за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на основание чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН – въз основа на признанието, направено от жалбоподателя, което се подкрепя от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ") в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН . При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 , в р . чл. 1, ал. 2 от КТ , съгласно които разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма.

По делото се установи, че в деня на проверката на място – 20.12.2024 г., лицето Р.И.Р. е полагало труд като общ работник в проверявания обект „Форест клуб къщи“, находящ се в гр. Варна, СО „Ален мак“, м-ст „Баба Алино“, като е извършвало конкретни действия, свързани с трудовата дейност в обекта-подаване на тухли.

Към тази дата между Р.И.Р. и жалбоподателя не е съществувал подписан трудов договор.

Установени са всички елементи от състава на посоченото в НП нарушение.

4

За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.

Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 2000 лв.

При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция“ в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв.

Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 2000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 3 от КТ размер от 1500 лв.

С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание. Този размер отговоря и на специфичния характер на конкретното нарушение, а и на указаното в хода на съдебното производство съдействие от жалбоподателя за установяване на обективната истина – чрез признание на фактите в обстоятелствената част на НП. Намаляване на санкцията е в унисон и с правомощията на съда в настоящата процедура по чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН . Ето защо санкция в минималния размер отговаря в най-пълна степен на извършеното нарушение и на поведението на жалбоподателя, насочено към способстване за установяване обективната истина по делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 63 б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция“, като размерът се намали от 2000 лв. на 1500 лв., а в останалата част следва да бъде потвърдено.

С оглед изрично заявеното от процесуалните представители на двете страни, че взаимно се отказват от претенции за съдебно-деловодни разноски, юрисконсултско възнаграждение и адвокатски хонорар по образуваното АНД № 2516/2025г. по описа на Районен съд-Варна, съдът не следва да присъждат разноски, тъй като не се претендират осъществени такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63 б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН , съдът РЕШИ: