Решение № 5691 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5691 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110212849 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказА.я /ЗАНН/.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от А. С. К., ЕГН ********** чрез адв. Д. Р. срещу електронен фиш серия К № 5481658, издаден от СДВР, с който на основА.е чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказА.е „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че жалбоподателката К. не притежава шофьорска книжка, не умее да шофира и на инкриминираната дата не е управлявала заснетото МПС. Посочва, че автомобилът е предоставен от нея под аренда, ползва като таксиметров автомобил към „О.К. Супертранс“ АД и се управлява от различни шофьори. Твърди, че не знае кой е управлявал автомобила, но това не е била жалбоподателката. Отделно се релевират доводи за неправилност на обжалвА.я електронен фиш поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, а именно липса на протокол за използване на техническото средство и приложена снимка.

Цитира се ТР №1/26.02.2014 г. на ВАС, съгласно което електронен фиш е допустимо да се издава единствено при установяване на нарушението със стационарно техническо средство, а в случая техническото средство е било мобилно. Твърди се изтекла погасителна давност.

В съдебно заседА.е редовно призовА.ят жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени бележки в отново 1 се аргументира незаконосъобразност на електронния фиш по съображения вече изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвА.я фиш и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събрА.те в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на устройството 613 преминала последваща периодична проверка за техническа изправност 23.11.2021 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 339-21/23.11.2021 г.

На 07.12.2021 г. около 12:59 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов“ било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № СВ1887МА, собственост на „О.Кей Супертранс“ АД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация жалбоподателят А. С. К., ЕГН **********. До номер 490 на бул.

„Ботевградско шосе” горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с фабричен номер 613 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 70 км./час, при огрА.чение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изисквА.ята на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирА. технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и било установено, че собственикът му е

„О.Кей Супертранс“ АД, а в свидетелството за регистрация бил вписан ползвател - А. С. К., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 5481658, с който на ползвателя на лекия автомобил - А. С. К. било наложено административно наказА.е „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 67 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 17 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 15.08.2023 г.

Същата не подала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е предоставила заснетия автомобил, а на 28.08.2023 г. депозирала по пощата жалба срещу електронния фиш.

2

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрА.те по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 3-39-21/23.11.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 07.12.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, декларация, писмо - справка от ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния фиш.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установи, че използваната в процесния случай мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измервА.ята когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, следователно и към 07.12.2021 г. посочената мобилна система за видеоконтрол е представлява одобрен тип средство за измерване. Видно от протокола за последваща № 3-39-21/23.11.2021 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 613 е преминало е последваща проверка за техническа изправност на 23.11.2021 г. – тоест 2 седмици преди заснемане на процесното нарушение. В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на л. 10 от делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Кадди” с рег. № СВ1887МА е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 07.12.2021 г., а именно на бул. „Ботевградско шосе” до № 459 с посока на движение на контролирА.те автомобили от Околовръстен път към бул. „Владимир Вазов“ В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на отдалечаващите се автомобили.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „О.Кей Супертранс“ АД, като в свидетелството за регистрация е бил вписан и ползвател - А. С. К..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 15.08.2023 г., а жалбата е подадена на 28.08.2023 г.) и е насочена срещу подлежащ на 3 обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвА.я акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основА.ята, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказА.ята.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете стрА., характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвА. в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на огрА.ченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „АвтоматизирА. технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързА., одобрени и проверени съгласно Закона за измервА.ята, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвА. периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава огрА.чението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното 4 техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирА. технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измервА.ята, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписА.я. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.