Акт № 4835 от 27.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4835

Хасково, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20267260700809 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Т. У. Н.“ ООД, [населено място], против Решение № 89 от 19.05.2026г., постановено по а.н.д. № 204/2026г. на Районен съд – [община].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че изложените от районния съд мотиви били формални и не давали отговор на изложените в хода на съдебното производство възражения на жалбоподателя. Решението не почивало на събрания по делото доказателствен материал и било необосновано. Фактическите и правни изводи на съда били неправилни. Съдът не отдал значение на допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на материалния закон и неправилно извършената правна квалификация на деянието. Като санкционна разпоредба бил посочен чл. 414 от Кодекса на труда КТ), но тази санкционна разпоредба не била свързана с чл. 128, т. 2 от КТ, за каквото нарушение на жалбоподателя била вменена административнонаказателна отговорност. Твърди се, че от събраните по делото доказателства несъмнено се доказало, че трудовото възнаграждение, включително и за месец септември 2025г., било изплатено от работодателя на работника К. И. и въпреки, че в случая било налице нарушение на трудовото законодателство, то не било описаното в наказателното постановление (НП), а било нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ. Действително, в случая трудовото възнаграждение не било изплатено по някой от посочените в чл. 270, ал. 3 от КТ способи – ведомост, разписка или по банков път и било налице нарушение, но не на посочената в НП правна норма. Административнонаказващият орган ангажирал отговорността на лицето за това, че въобще не заплатил трудово възнаграждение, което не било вярно. Установило се по делото, от събраните гласни доказателства, че проверката се ограничила единствено до наличието или липсата на подпис във ведомостите на дружеството - жалбоподател, без да бил изследван фактът на заплащане или не на трудовото възнаграждение. Не били взети предвид и възраженията на управителя и на счетоводството за това, че възнаграждението в действителност било изплатено, но това не било сторено по някой от законоустановените начини. На следващо място се сочи, че съдът не отчел маловажността на допуснатото нарушение на трудовото законодателство, доколкото по делото било установено, че трудовото възнаграждение било изплатено. Навеждат се и доводи, че неправилно съдът кредитирал единствено показанията на свидетелите на АНО, като изцяло игнорирал показанията на свидетелите на жалбоподателя.

По подробно изложените в касационната жалба възражения се моли за отмяна на атакуваното решение и на НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково , чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита по делото ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение, във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Свиленград е изменил НП №26-2600027 от 20.02.2026г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което, за извършено нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Т. У. Н.“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 800.00 евро, като съдът е намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 800.00 евро (1564.66 лева) на 766.94 евро (1500.00 лева) и е осъдил „Т. У. Н.“ ООД да заплати на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място], сумата от 65.58 евро, представляваща част от разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от материална страна вмененото нарушение е доказано. Съдът е изложил и съображения, че липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно. Същевременно, като е счел, че наказанието неправилно е индивидуализирано в размер малко над минималния такъв, предвиден в закона, е посочил, че същото следва да бъде намалено до минимума - 766.94 евро (1500.00 лева).

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, обосновани са и се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите, след като детайлно е анализирал същите и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не, районният съд е направил извод за безспорното извършване на нарушението от административнонаказаното лице.

Административно-наказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ да изплати уговореното трудово възнаграждение на К. И., на длъжност „шофьор“, за извършената от лицето работа за м. септември 2025г., по някой от способите, предвидени в изискванията на чл. 270, ал. 3 от КТ (по ведомост, срещу разписка или преведени по сметка в банка) в установените срокове (до 25-то число на следващия месец).

Няма спор между страните и се установява от приложените писмени доказателства, че сключеният трудов договор № 11/03.12.2012г. между „Т. У. Н.“ ООД, [населено място], в качеството на работодател и К. И., в качеството на работник/служител, е прекратен със Заповед № 82 от 15.10.2025г., считано от 15.10.2025г. От приложените писмени доказателства, вкл. от ведомостта за м. септември 2025г., става ясно, че през м. септември 2025г. К. И. има отработени 20 работни дни, за които му е било дължимо трудово възнаграждение, като съгласно сключения трудов договор между страните и представените Вътрешни правила за работна заплата в дружеството, работната заплата е следвало да се изплаща до 25-то число на следващия месец, т. е. - в случая до 25.10.2025 г. От разчетно-платежната ведомост за м. септември 2025г. на дружеството е видно, че за посочения месец на работника е начислено трудово възнаграждение, като след приспадане на месечните удръжки е определена сума за получаване в размер на 895.90 лева, но в същата ведомост липсва подпис на работника, че е получил сумата. Други доказателства за заплащане на дължимото на К. И. за м. септември 2025г. възнаграждение в съответния посочен от работодателя срок – до 25.10.2025г., по някой от способите, предвидени в изискванията на чл. 270, ал. 3 от КТ, не са представени. В този смисъл е и удостовереното в протокола от извършена проверка № ПР2550187 от 26.01.2026г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], представляващ официален удостоверителен документ.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая било налице нарушение на трудовото законодателство, но то не било описаното в НП, а било нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, като в тази връзка се навеждат и доводи, че възнаграждението в действителност било изплатено, но не по някой от законоустановените начини. Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ въвежда задължение за работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ урежда начина на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, както и писмената форма за доказване изпълнението на задължението на работодателя. В случая липсват каквито и да е писмени доказателства в насока установяване изпълнение на задължението да се изплати уговореното трудово възнаграждение в установения срок и по някой от способите, установени в КТ. Наведените оплаквания, че възнаграждението в действителност било изплатено, не могат да бъдат споделени, а дори и да се вземат предвид показанията на свидетелите на жалбоподателя, че плащания били извършвани в Р. в брой, без документално оформяне, то остава неясно кога точно и какви суми всъщност са били изплащани.

След като разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ е част от разпоредбите на трудовото законодателство, а съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ всяко нарушение на трудовото законодателство (извън правилата за здравословни и безопасни условия на труд) е обявено за наказуемо, то правилно в конкретния случай е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател.

В случая съдът правилно е приел, че не е налице маловажен случай на административно нарушение. В това отношение е съобразена специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, условията на която не са налице, за да се приеме, че с НП е следвало да се ангажира отговорност за маловажно нарушение.

След извършената преценка относно определения от АНО размер на наложената санкция, районният съд правилно е приел, че НП следва да се измени, като се намали наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум, като съображенията му в тази насока са правилни и изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Постановил е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в размер на 66.47 евро (130 лева), което е в минимален размер, предвид действащата регламентация на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №89 от 19.05.2026 г., постановено по а.н.д. №204/2026 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА„Т. У. Н.“ ООД, [населено място] да заплати на Изпълнителна агенция“Главна дирекция по труда“, сума в размер на 66.47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�