Определение № 459 от 10.06.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 280/2026
- Вид
- Определение № 459
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 31.07.2026
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 459 гр. Сливен, 10.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500280 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
По делото е депозирана частна жалба от юриск.М., пълномощник на „ЕОС Матрикс“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.******* против определение № 177/17.03.2026г. по гр.д. № 718/2025г. на РС – Н. З., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 34/29.01.2026г. постановено по гр.д. 718/2025г. на РС – Н. З. в частта на разноските като бъде намалено присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.
В жалбата се посочва, че определението на РС – Н. З. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото и присъденото възнаграждение се явява прекомерно. Жалбоподателят изтъква, че практиката на СЕС изисква разноските на страните да са разумни и пропорционални, както и справедливи. В практиката си ВКС приемало, че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато не са ненужно скъпи и прекомерни, а пропорционални, когато са значителна и подходяща част от разноските следващи се на спечелилата страна.
1
В случая неправилно в материалния интерес била включена сумата за дължима законна лихва върху главницата. Ако тя не е включена, дължимото адвокатско възнаграждение би било в размер на 417.67 евро/816.90лв/, а не присъдените 1600.00лв. (818.07евро). Страната счита, че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и поради ниската правна и фактическа сложност на делото, както и че обемът на работа на процесуалния представител на ищеца не е бил голям.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се редуцира адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от адв.М. П. Х. от АК – С. З., пълномощник на К. Х. Г., с който същата е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че производството по чл.439 от ГПК не е формално или механично производство, което да се явява с ниска правна или фактическа сложност. В случая се е наложило да бъдат анализирани две изпълнителни дела, да се проследят изпълнителните действия по тях, да се прецени наличието на давност и прекъсването и, да бъде съобразена относимата практика на ВКС и т.н. Страната посочва множеството процесуални действия, които е извършила в хода на делото и заявява, че определеното адвокатско възнаграждение не излиза от „разумните“ граници на дължимото възнаграждение.
Страната моли частната жалба да не бъде уважена.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
Гражданско дело № 718/2025г. на НЗРС е било образувано по искова молба депозирана от К. Х. Г. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Цената на иска е била 12017.73лв., от които 4437.07лв. – главница, 6848.14лв. – лихва и 732.52лв. – неолихвяема сума. Ищецът е бил представляван оп представител по пълномощие – адв.М. П. Х.. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че страните по него са се договорили за адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв., която сума била изцяло заплатена. За защита интересите на упълномощителя си по проучване на исковата молба, адв.Х. извършил следните действия – проучил изп.д. № 186/2025г. на ЧСИ И. Б. и изп.д. № 451/2024г. на ЧСИ И. М., проучил съдебната практика на ВКС 2 свързана с погасителната давност на подлежащите на изпълнение задължения и изготвил искова молба, в която изложил своите аргументи и своевременно направил нужните доказателствени искания. В хода на производството ищецът е бил представляван от пълномощника си адв.Х. като той изразил навременно становище по повдигнатия от ответника спор за подсъдност, както и по депозирания отговор на исковата молба. Адв.Х. депозирал становище по делото за с.з. проведено на 08.10.2025г.
Ответникът не е признал иска. Той е бил представляван от юрисконсулт и е било претендирано присъждането на юрисконсултско възнаграждение. По делото било постановено решение № 34/29.01.2026г. С него съдът приел за установено, че ищецът не дължи на ответника цялата искова претенция в размер на 12017.73лв. В мотивите си относно дължимостта на разноски, съдът посочил, че претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1600.00лв. е почти в минимален размер, а в хода на делото се е развило допълнително едно обезпечително производство и едно частно производство, поради което не уважил искането за намаляне на адвокатското възнаграждение и го присъдил в цял размер.
На 24.02.2026г. ответникът/жалбоподател депозирал молба по чл.248 от ГПК. Съдът не уважил молбата при постановяване на обжалваното определение № 177/17.03.2026г. с мотиви аналогични на изложените в първоначалното съдебно решение.
Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 25.03.2026г. Частната жалба е депозирана на 08.04.2026г., в рамките на законоустановения двуседмичен срок.
Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
При постановяване на настоящото определение съдът съобрази разпоредбите на чл.78, ал.1 и 5 от ГПК, чл.69 от ГПК, Закон за адвокатурата , Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, практиката на СЕС и на ВКС.
Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК предвижда, че з аплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В 3 чл.78., ал.5 от ГПК е посочено, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.
В настоящия случай съдът счита, че делото не е било с ниска правна или фактическа сложност. Въпросът за изтеклата погасителна давност на задължения, които са предмет на принудително изпълнение изисква, както задълбочени познания на правния институт на погасителната давност, така и на практиката на ВКС, която е специфична и е формирана в повече от 1 съдебно решение. Изисква се и подробно запознаване с изпълнителните дело (в случая две ИД). В самия ход на производството са се развили допълнително две производства – по обезпечение и по подсъдност. Процесуалният представител на ищеца е предприел своевременни и професионални действия за защита интересите на клиента си.
По отношение размера на иска въз основа, на който следва да се съобрази минимално дължимото адвокатско възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл.69, ал.1 от ГПК където е посочено, че по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума. В случая предмет на изпълнителното производство е била сума в размер на 12017.73лв. и това е предметът на дело 718/2025г. на РС – Н. З.. При това положение по правилата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1481.60лв., който размер е почти претендираният от ищеца – 1600.00лв. Разноските не се явяват нито прекомерни, нито неразумни. Съдът не намира основание да го намаля и да изменя обжалвания съдебен акт.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.******* против определение № 177/17.03.2026г. по гр.д. № 718/2025г. на РС – Н. З..
Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5