Решение № 522 от 25.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501063 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 ГПК, във вр. с чл.274 ГПК и се развива по частна жалба на адв. Н. Н. от АК Сливен - пълномощник на Б. Р. К. и Л. Б. К. - длъжници по изп.дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС Дупница, насочена против Решение № 44/17.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 39/2025 г. по описа на ОС Кюстендил.

С него е оставена без уважение частната жалба с вх.№1319/16.12.2024 г. на настоящите жалбоподатели насочена против извършено на 15.11.2024 г. разпределение на постъпила сума по изп.д. № 68/2021 г. по описа на СИС при РС Дупница, предявено с протокол от 11.12.2024 г.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърди се запорът върху пенсията на жалбоподателя Б. К. въз основа на който е събрана сумата, предмет на процесното разпределение, била наложен при противоречие със закона - без да му бъдат изплатени книжата за образуване на изп.производство. Затова именно било прието и възражението му по реда на чл.423 ГПК.

Освен това изпълнението било насочено срещу несеквестируема вещ - пенсията на длъжника. Твърди се извършената цесия от взискателя да не била съобщена ва длъжниците и не ги обвързвала, но въз основа на него Банка ДСК АД не се легитимирала като взискател по изп.дело, което обстоятелство било достатъчно за отмяна на обжалваното разпределение.

На отделно основание се поддържа изп.производство по изп.д. № 68/2021 г. да се е прекратило поради настъпила перемпция - обстоятелство, което не било отчетено от първоинстанционния съд. Поддържа се извършената от последния проверка да не е съобразена с изискванията на процесуалния закон и указанията на ТР № 2/26.06.2016 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вкл. необоснованост на изводите му, че не били налице пороците за отмяната му, установени от ТР № /22.02.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка се поддържа изпълнителният процес по изп.д. № 68/2021 г. по описа на СИС при РС Дупница да е незаконосъобразно образуван, т.к. се основавал на негоден изпълнителен титул - действието на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден 1 изп.лист по това дело било спряно. По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да постанови решение, с което са отмени обжалваното такова и да разреши въпроса по същество, а в условието на евентуалност - да върне обжалваното разпределение на съдебния за изготвяне на ново разпределение. В отговора по частната жалба БАНКА ДСК АД, чрез главен юрисконсулт Т. К. оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение. Съдебният изпълнител при СИС Дупница не е депозирал становище. Софийският апелативен съд в решаващия състав, като взе предвид оплакванията на частните жалбоподатели и съобрази данните по първоинстанционното дело приемаq че частната жалба е процесуално допустима, като депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.463, ал.2 ГПК, от надлежно процесуално легитимирани лица – длъжниците в изпълнителното производство, срещу акт, подлежащ на последващ съдебен контрол. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма. За да се произнесе по основателността на наведените оплаквания за неговата неправилност, въззивната инстанция съобрази от фактическа и правна страна следното: Според задължителните указания на т.1 от ТР № 2/22.02.2022 г. по т.д. № 2/2021 г., с оглед диспозитивното начало в гражданския процес предметът на жалбите, инициирали настоящето производство, определя и рамките на сезирането на съда и извън тях произнасянето е недопустимо. Затова и в него съдът не може да преценява законосъобразността на онези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата последното би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. При съобразяване с тези постановки решаващият въззивен състав приема, че обжалваното решение е и правилно. По оплакването, че изпълнителният процес по изп.д. № 68/2021 г. по описа на СИС при РС Дупница е незаконосъобразно образуван, т.к. се основавал на негоден изпълнителен 2 титул - действието на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изп.лист по това дело било спряно. Данните по приложеното изп.д. № 68/2021г. по описа на СИС при РС Дупница сочат, че то е образувано по молба от взискателя „Банка ДСК“ АД против длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: ********** въз основа на два изпълнителни листа, издадени съответно по ч.гр.д. №1958/2011г. и по ч.гр.д.

№1959/2011г. по описа на РС Дупница, съответно издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч.гр.д. №1958/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №686864/24.06.2004г. в размер на 1845.70 лева; лихва за периода 30.10.2006г. 12.07.2011г. в размер на 542.49 лева; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47.76 лева; 2/ по ч.гр.д.№1959/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №689481/02.12.2005г. в размер на 8 726.60 лева; лихва за периода 30.07.2007г. – 12.07.2011г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192.10 лева. Установимо е още, че въз основа на посочените изп.листа срещу същите длъжници първоначално е било образувано изп.д. № 129/2011 г. по описа на СИС при РС Дупница е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Както теорията, така и съдебната практика са единодушни в разбирането си, че няма пречка взискателят по прекратено на соченото основание изп.производство да инициира ново, въз основа на същиия изп.титул тогава, когато вземането не е събрано. Ето защо и доводите в обратната насока развити в частната жалба се явяват несъстоятелни. По отношение уведомяването на длъжниците за отпочването на принудителното изпълнение. До същите първоначално са били изпратени покани за доброволно изпълнение, връчени при условията на чл.47 ал.1 от ГПК /съставени са нарочни констативни протоколи от 11.08.2021 г. Отделно от това поканите за доброволно изпълнение са връчени и на процесуалния представител на длъжниците – адв.Н., на 04.08.2023 г. СИ е изискал информация и от ТД на НАП гр. Кюстендил относно наличието на публични задължения на длъжниците, като такива не са установени. Установимо е от данните по изп.дело и че срещу издадените заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 1958/2011 г. и ч.гр.д. № 1959/2011 г. - и двете по описа на РС Дупница, длъжниците са подали възражения по реда на 2 чл.423 от ГПК. Въз основа на тях са били образувани съответно в.ч.гр.д.№ 122/2024 г. и в.ч.гр.д. № 119/2024 г. - и двете по описа на ОС – Кюстендил, приключили с постановяването съответно на Определение № 201/05.04.2024 г. /влязло в сила на същата дата/ и на Определение № 277/13.05.2024 г. /влязло в сила на същата дата/. С тях възраженията са приети, като с първото определение това под № 201/05.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. №122/2024 г., изрично е разпоредено спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 1958/2011 г. по описа на РС– Дупница. За разлика от него определение № 277/13.05.2024 г. не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1959/2011 г. по описа на РС Дупница. Следователно и изп.производство по изп.д. № 68/2021 г. е образувано въз основа на годно изпълнително основание и по отношение на същото не са налице основания за прекратяване или спиране на принудителното изпълнение, в каквато насока са несъстоятелните оплаквания на жалбоподателите. Освен това в протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница -т.е. това, по което не е разпоредено спиране предварителното изпълнение на заповедта за изпълнение. По оплакването, че постъпилата сума за разпределение била реализирана чрез принудително изпълнение спряно несеквестируема вещ. Според задължителните за настоящата инстанция указания в т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава /несъвместимо е с/ несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Правото си на жалба поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението, длъжникът може да упражни до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор.

Пропускането на срока обаче осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие. Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му. В този смисъл и решаващият състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че оплакванията за незаконосъобразност на разпределението поради насочване на принудителното изпълнение към несеквестируем доход на жалбоподателя К. са ирелевантни и не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Въззивната инстанция по арг. от указанията в цитираното ТР счита, че тези оплаквания са релевантни и на тях следва да се оговори по същество. При преценка данните по изп.дело приема, че същите са неоснователни. Видно от данните по изпълнителното дело с Разпореждане от 03.11.2023 г. СИ е заменил обекта на изпълнение, кат ое наложил запор върху получаваната от Б. К. пенсия. Запорно съобщение до ТР на НОИ Кюстендил е изплатено на същата дата и получено на 10.11.2023 г. Установимо е от писмо с изх. № 301009-347#4 от 22.12.2023 г. на ТП на НОИ Кюстендил, че жалбоподателят Б. Р. К. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 071, 82 лв., отпусната съгласно българското законодателство и пенсия от държава - членка на Европейския съюз в месечен размер на 1 185, 59 лв., или общо 2 257, 41 лв. В писмото изрично се сочи, че размерът на удръжката е определен при спазване на правилата на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК и при съобразяване с вече цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на основание чл.

88 от НПОС, вземайки се предвид общата сума на изплащаните пенсии и добавки, в т. ч. пенсия, отпусната от чужд осигурителен институт. Конкретизирано е, че дължимата удръжка е 1 128, 76 лв., а изпълнението на запора е възможно само върху българската пенсия, поради което тя се удържа изцяло – 1 070, 82 лв. При тези данни оплакването в насока, че постъпленията на процесното разпределение са реализирани чрез налагане на запор върху несеквестируем доход на длъжника К., са несъстоятелни. Само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че по изп.дело са налице данни настоящите частни жалбоподатели да са се възползвали от възможността да подадат жалба по реда на чл.435, 3 ал.2, т.2 ГПК с идентични на настоящите оплаквания. По нея ОС Кюстендил се е произнесъл с Решение № 105/07.05.2024 г. по гр.д. № 35/2024 г., като я е оставил без уважение.