Решение № 1813 от 29.09.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1813

Шумен, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - V състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20267270700502 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по депозирана жалба от Д. Д. Я. от [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2747160/17.07.2026 г., издадена от командир на отделение в сектор ПП при ОДМВР-Шумен.

С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.3, „гг“ от ЗДвП, а именно – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, считано от 17.07.2026 г., като са отнети документи - СУМПС [номер].

В жалбата се изразява несъгласие с така издадената заповед, като оспорващият сочи, че никога не е получавал уведомление, нито, че застраховката ГО за управлявания от него автомобил е изтекла, нито пък, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, като в тази връзка сочи, че липсва субективния елемент от нарушението, а именно – умисъл за извършване на деяние по чл. 140, ал 1,. предл. 1 от ЗДвп с оглед на което е отправено искане за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П. П., ШАК, който поддържа жалбата.

Ответникът се представлява от юриск. С., която счита, че административният акт е законосъобразен. Органът издател е действал при условията на обвързана компетентност. Оспорва жалбата и претендира разноски. Представя писмени бележки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Заповедта е обоснована с констатации, че жалбоподателят на 17.07.2026г. около 19:00 часа в [населено място] по [улица] в посока ул. Ф. Е., управлявал собственият си лек автомобил Н. Т. с рег. № Н 81 57 КМ, който е със служебно прекратена регистрация от 05.05.2026 г.

Водачът управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред в Република България със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съставляващо нарушение по чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради което, на основание чл.171, т.1, б. „З“ ГГ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗдвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 17.07.2026г. и е отнето СУМПС [номер].

Заповедта била връчена на жалбоподателя на 17.07.2026 г. и обжалвана пред съда с жалба вх. № 172900-11364/28.07.2026 г. по описа на ОД на МВР-Шумен.

Представена е Справка с административната преписка, от която е видна датата на прекратяване на регистрацията по служебен път на 05.05.2026 г. поради уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка за гражданска отговорност.

При така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП административен орган. По делото е представена Заповед № 372з-3276 от 04.09.2025 г. на Директор на ОДМВР- Шумен, за издаване на принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, между които и служители на длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Шумен.

Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Заповедта е мотивирана, като допълнително препраща към съставения по отношение на нарушението АУАН серия GA № 5639057 от 17.07.2026 г., представен с административната преписка. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал автомобил, на посочените в оспорената заповед дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, предвид липса на сключена застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ. От страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства за действаща застрахователна полица към датата на прекратяване на регистрацията и установяване на нарушението. Приложената полица на ЗД"Булинс" е със срок на действие от 13.39 ч. на 04.08.2026 г. до 23.59 ч. на 03.08.2027 г.

Съдът намира, че Заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона, поради следните съображения:

Съгласно чл. 171, т. 1 б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 3 и др.

Установява се от Заповедта и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл. 140, ал. 1 предл. 1 от ЗДвП- управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Видно от събраните доказателства, автомобилът, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е на 05.05.2026 г. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Съобразно чл. 18б ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б ал. 1, т. 8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по- детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите.

Липсва надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика на автомобила- Д. Я., видно от приложената по делото справка и от изявлението на процес. представител на ответната страна.

При установените обстоятелства липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и незаконосъобразно е било отнето свидетелството му за управление на МПС с процесната заповед.

С. Т. постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 предл. първо от ЗДвП. ", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съгласно чл. 14 от НК, приложим в административно- наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата /собственици и ползватели на автомобили/ да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което деяние е несъставомерно. Съответно мярката не може да обезпечава административно-наказателната отговорност. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ.

С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед изхода на спора съдът намира за основателно искането на оспорващата страна за присъждане на сторени разноски в размер на 255,11 евро, която сума включва договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро и платена държавна такса в размер на 5,11 евро. Възражението за прекомерност на размера на договорения адвокатски хонорар се приема за неоснователно, доколкото същият е под минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2747160/17.07.2026 г., издадена от командир на отделение в сектор ПП при ОДМВР-Шумен, с която на Д. Д. Я., на основание чл.171, т.1, б. „З“ ГГ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗдвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, считано от 17.07.2026 г., като са отнети документи - СУМПС [номер].

ОСЪЖДА ОД на МВР - Шумен да заплати на Д. Д. Я. [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 255,11 евро /двеста петдесет и пет евро и 11 цента/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�