Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 802 от 02.10.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3306/2024
Вид
Решение № 802
Подписан
02.10.2024
В сила
02.10.2024
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т. 35 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 7, ал. 1, т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. Бургас, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.а Т. Донева при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от К.а Т. Донева Административно наказателно дело № 20242120203306 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД – гр. С., чрез управителя Д.И.И., против Наказателно постановление № 777276-F776178/10.07.2024 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата са релевирани оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Посочва се липса на пълно фактическо описание кога и къде е извършено нарушението, създаваща объркване в представата какво е обвинението и затрудняваща правилната организация на защитата, а освен това препятстваща преценката за местната подсъдност на делото и дали административно-наказателната отговорност е реализирана в срок. Възразено е, че макар и формално да е осъществено нарушението, не са налице предпоставки да се търси административнонаказателна отговорност предвид обстоятелството, че в случая е била 1 постановена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, представляваща пречка за налагане на повторно наказание с НП, без значение дали е било допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагането й, дали същата е била оспорена и евентуално отменена. Счита се, че наложеното наказание е репресивно. При условията на евентуалност се излагат доводи, че нарушението представлява маловажен случай поради несъщественост на деянието, като е счетено, че са налице предпоставки за приложение на този институт. С тези аргументи се претендира отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност – изменението му със санкция към минимално предвидения в закона размер.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява, вместо което е депозирано писмено становище от процесуалния представител, с което поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и издадено съобразно националното законодателство. Изтъква, че издадената заповед за запечатване на търговския обект поради обжалването й не е изпълнена и жалбоподателят не е понесъл негативните последици от нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект – бистро „С.“, находящ се в гр. С., ****. На 29.06.2024 г. свидетелите Д. У. и Г.

Ж. – инспектори по приходите в НАП, са извършили контролна покупка, заплатена в брой, на напитки и храна на стойност 19,40 лева, като при плащането от проверяващия У. и приемането на сумата от Д.И.И. /управител на дружеството и на обекта/ не е издадена и не е предоставена фискална касова бележка за цената на покупката от работещото фискалното устройство в търговския обект – модел DATECS DP-25 с индивидуален № на фискалното устройство DT521378 и на фискалната памет 02840798. От изисканата от органа контролна лента за деня на проверката не се установява маркиране на 2 извършената продажба в търговския обект на стойност 19,40 лева.

Нарушението е констатирано и документирано с Протокол сер. АА № 0142342/29.06.2024 г.

На дружеството-жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN

№ F776178/30.06.2024 г.

Актосъставителят Д. У. е квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

АУАН е връчен на управителя на дружеството със забележка, че няма възражения. Такива не са депозирани и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в административно-наказателната преписка.

Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации по акта и на 10.07.2024 г. е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил имуществена санкция на дружествототърговец, стопанисващо проверения обект. При определяне размера на наказанието фактически е отразил в мотивната част повторност на нарушението, но не е приложил съответната санкционна разпоредба на чл.

185, ал. 4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е връчено на управителя на дружествотожалбоподател на 19.07.2024 г. Жалбата е депозирана на 01.08.2024 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и издадено при спазване на процедурните изисквания на Закона за административните нарушения и наказания. Както АУАН, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, така и НП, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 1., б. „г“ от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните в АУАН и НП факти, а те са правилно отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е 3 разбрал какво нарушение се твърди да е извършил. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.

С жалбата пред съда задълженото лице не оспорва факта на извършеното нарушение. Съдът приема, че визираното в НП деяние е осъществено от търговеца, като този извод се подкрепя напълно от доказателствата по делото – писмени и събраните пред съда гласни. В обжалвания акт правилно е приложен и материалният закон по отношение на нарушените разпоредби. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, фискална касова бележка от фискално устройство задължително се издава за всяко плащане в брой при покупка. По настоящото дело се установява, че жалбоподателят при приемане на пари в брой в търговския си обект не е издал фискален бон по контролната покупка, извършена от органите по приходите. Липсващата информация за извършената продажба в електронната контролна лента за деня на проверката от ФУ в обекта на жалбоподателя затвърждава неиздаването на касова бележка, респективно осъществен състав на вмененото нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

ЕООД е санкционирано на основание чл. 83 от ЗАНН, а отговорността по този текст е безвиновна. В случая субектът е наказан поради факта, че в стопанисван от него обект е извършено деяние, с което е нарушена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и ЗДДС. Отговорността на юридически лица и еднолични търговци е обективна и за ангажирането й не е необходимо 4 наличието на вина, независимо от формата й – умисъл или непредпазливост. С имуществена санкция се наказват нарушения, касаещи неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност /чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/. В случая са засегнати отношения, уреждащи фискалната политика на държавата. А тази категория обществени отношения са особено важни за държавата, поради което всяко едно засягане чрез неизпълнение на съответното задължение е общественоопасно и като такова следва да се санкционира, без да се държи сметка за степента на обществената опасност на деянието, нито пък за размера на настъпилите вредни последици, тъй като нарушението е от категорията на формалните и за неговата санкция е без значение дали има причинен вредоносен резултат. При това положение не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Законът за ДДС и Наредбата са нормативни актове, които дават закрила на обществените отношения, свързани с отчитането и регистрирането на извършени продажби и облагането с данък добавена стойност. Неиздаването на фискален бон при контролната покупка индицира начин на организация на търговската дейност на жалбоподателя, а по този начин се възпрепятства възможността за контрол върху тази дейност, чрез изключване на законовите гаранции, които фискалното устройство предлага.

По възражението на жалбоподателя за недопустимост на административно-наказателното производство поради наложена принудителна административна мярка, съдът намира следното:

Видно от съдържащия се в административно-наказателната преписка Протокол серия АА № 0173878/19.07.2024 г., е издадена Заповед за налагане на принудителна административно мярка /запечатване на обект/ № ФХ-1550142342/10.07.2024 г., връчена на жалбоподателя на 19.07.2024 г. Посочено е, че предвиденият в нея срок за запечатване на обекта е 30 дни и ЗНПАМ влиза в сила на 05.08.2024 г. в 11,00 ч., в случай, че не бъде обжалвана, т. е. органът не е разпоредил предварително изпълнение до влизането й в сила. В с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна изнесе данни, че издадената заповед за запечатване на търговския обект – поради обжалването й, не е изпълнена и жалбоподателят не е понесъл негативните последици от нея. Въпросната заповед не е представена по делото от страните, макар че жалбоподателят на основание чл. 60, ал. 1 от ЗАНН се е позовал на нея, възразявайки още с жалбата си, че постановената принудителна 5 административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС представлява пречка за налагане на наказание с НП, независимо дали е било допуснато предварително изпълнение на заповедта за налагането й и дали същата е била оспорена, и евентуално отменена. Съдържащите се във възражението му аргументи, основаващи се на решение на СЕС по преюдициално запитване, обаче касаят изхода на другото производство – по АПК с предмет обжалването на заповедта, с което решаващият оспорването съд следва да се съобрази.

Възражението за липса на условности при едновременното санкциониране и налагане на ПАМ, направено в настоящото производство, е неоснователно, тъй като само в случай на влязла в сила и приложена ЗНПАМ наказателното постановление би подлежало на отмяна. В тежест на жалбоподателя бе да докаже такова релевантно обстоятелство, изключващо административнонаказателната му отговорност, а по настоящото дело той не ангажира доказателства, поради което и следва да понесе последиците от бездействието си. Всяко нарушение по ЗДДС и издадените във връзка с него подзаконови нормативни актове е противоправно деяние, което внася отрицателна промяна в обществените отношения, свързани с отчитането и регистрирането на извършени продажби и облагането с данък добавена стойност и влече след себе си административно-наказателна отговорност.

Наказващият орган неправилно е определил наказанието на посоченото основание по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – с оглед на фактическата формулировка в НП за хипотеза на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС – в едногодишен срок от наказването с НП № 717402-F718742/14.08.2023 г. за същото по вид нарушение, който факт не се отрича от жалбоподателя и е потвърден в жалбата му. Приложимо е наказанието имуществена санкция, предвидено за юридическите лица в чл. 185, ал. 4 от ЗДДС – в размер от 2 000 до 8 000 лева. Административно-наказващият орган в нарушение на чл. 27, ал.