Решение № 385 от 05.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело № 20243110110113 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба от И. С. И., ЕГН:**********, против „****“ ООД, ЕИК ****, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установен, че клаузата, предвидена в чл. 8 на сключения между страните Договор за паричен заем с номер **** от 15.04.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 618,36 лв. е нищожна на осн.чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 5.04.2024 г. между ищеца И. С. И., ЕГН********** от една страна и ответника „****“ ООД, ЕИК **** е сключен Договор за паричен заем №**** (накратко „Договора за заем“) при следните условия: Главница: 700.00 лв.; Месечен лихвен процент по кредита: 3.330% ;

Годишен процент на разходите (ГПР): 47.883% ; Срок за погасяване: 9 месеца;

Обща сума, дължима от потребителя: 821.64 лв.

Твърди се, че съгласно чл. 6 от Договора за заем ищецът е следвало в срок до3 (три) дни от сключване на договор за потребителски кредит да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия (качени на уебсайта на ответника - https://crediyes.bg/obshtiusloviya/), а именно:- Гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в 1 размер над1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Както и с още едно обезпечение, по избор на Заемателя, а именно:- Ипотека върху недвижим имот, като изискването съгласно ОУ е тя да бъде първа по ред;- Особен залог върху движимо имущество чиято пазарна стойност(оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва – отново съгласно ОУ.- Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва – съгласно ОУ.Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Твърди се, че в чл. 8 от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 618.36 лв.

Въпросната неустойка е включена в погасителния план към Договора за заем и дължима заедно с погасителната вноска за главница и лихва. В действителност общата сума, коят о ищецът е следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 821.64 лв., а значително по-голяма – 1,440.00 лв.

Твърди се, че ищецът не е успял да предостави обезпечение съгласно изискванията на кредитора, за което му е начислена въпросната неустойка.

Приема тази клауза за нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Ответникът приема исковите претенции за неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, след анализ на събраните по делото доказателства, съгласно нормата на чл.235 и чл. 236 ГПК, съобразяване на становищата на страните и действащата нормативна уредба, приема за установено и доказано по делото 2 от фактическа и правна страна, следното:

Безспорно е между страните, че на **** г. в гр. Варна бил сключен Договор за паричен заем с номер №****, въз основа на който ищ еца И. С. И. е получил в заем сумата от 700,00 лв., при следните условия:

- месечен лихвен процент по кредита: 3.330% ;

- годишен процент на разходите (ГПР): 47.883% ;

- срок за погасяване: 9 месеца;

- обща сума, дължима от потребителя: 821.64 лв.

Уговорено е между страните, в чл. 6, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно от изброените в договора обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Атакуваният от ищеца чл. 8 от договора урежда, че при непредоставяне на някое от обезпеченията по реда на чл. 6 в тридневен срок от сключването на договора, то заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 618,36 лв., с начина на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

Самият договор е приложен по делото.

Безспорно е между страните, че процесната неустойка е предварително разбита на 9 равни части, като е част от общия размер на погасителната вноска.

Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до неговата валидност. Противоречието с добрите нрави, основанието на настоящия иск, съдът свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, 3 при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Същевременно понятието „добрите нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.

Aвтономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.

Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

В настоящия казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи задължение за заемателя в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение, изразяващо се в две задължения – осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.

2, т. 1 ОУ към договор за заем и с още едно от изброените в договора обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. С оглед на неизпълнението на тази клауза на заемодателят е начислена неустойка в размер на 618,36 лв.

Предвид изложеното съдът достига до извод, че клаузата в процесния договор, уреждаща размер на неустойка – чл. 8 от договора, противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. А нищожната клауза се приема, че не е породила изобщо правно действие.

С оглед на това претенцията на ищ еца е основателна.

4

За пълнота следва да се посочи, че първата индиция за нарушаване на добрите нрави е изготвеният и приложен към договора погасителен план, в който предварително е включена сумата от 618,36 лв. и е разбита на 9 вноски, част от вноската, включваща главница и възнаградителна лихва. Втората индиция е, че по този начин, а именно включване на неустоечна клауза, кредитодателят поставя икономически по – слабото лице в състояние на невъзможност да осигури не едно, а цели две обезпечения, изрично определени от самия кредитодател. Тези обезпечения водят и до заобикаляне на уреденото в ЗПК, а именно, че при забава на длъжника, кредиторът може да търси само главница и възнаградителна лихва.

Стойността на неустойката, която е над ¾ от самата главница по договора за заем, води до извод, че неусточената клауза не изпълнява своята законова функция, а именно да има обезщетително действие от евентуални вреди, а цели неправомерно облагодетелстване.

По разноските:

Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че в полза на адв.

Михайлов следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в минимален размер от 480,00 лв. с ДДС. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата, представляваща държавна такса в размер на 50,00 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВЯ нищожността на чл. 8 о т Договор за паричен заем с номер **** от ****г., сключен между „****“ ООД, ЕИК:**** и И. С. И., ЕГН:**********, с която е уговорена неустоечна клауза и задължение за заплащане на сумата от 618,36 лв., поради нарушение на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, да заплати в полза на адв. Д. Д. Г. сумата от 480,00 лв. – възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, да заплати в полза на И. С. И., ЕГН:**********, сумата от 50,00 лв. – държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в 5 двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6