Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 29.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 5163/2022
Вид
Решение № 209
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Мина Мумджиева, Костадинка Костадинова, Калина Венциславова Станчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно административно наказателно дело № 20221100605163 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Решение № 3958 от 24.10.2022 г. по НАХД №10191/2022г. по описа на Софийски районен съд – НО, 2-ри състав, Съдът е признал обвиняемия А. Г. Т. за ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2021г., около 16:00 часа, в гр.София, на територията на пазар „Димитър Петков“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на главата на М.В.С., му е причинил лека телесна повреда - болка и страдание, без разстройство на здравето, изразяваща се в оток на дясна теменна област, кръвонасядане на десен долен клепач, охлузване по лигавицата на горната устна, вдясно срещу първи и втори зъб, като деянието е извършено от А. Г. Т. в качеството му на длъжностно лице - охранител в охранителна фирма „Д.Г.“ООД, при изпълнение на службата му - „невъоръжена физическа охрана, осигуряване на пропускателен режим и опазване на обществения ред на пазара „Димитър Петков“, опазване на повереното му имущество и имущество в охранявания обект“ - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.130, ал.2 от НК.

Районният съд на основание чл.131, ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.130, ал.2, вр.чл. 78а, ал.1 от НК, вр.чл.378, ал.4, т.1 от НПК е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност обвиняемия Т., като му е НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева, платими в полза на Държавата и по сметка на СРС.

На основание чл.189, ал.З от НПК съдът е възложил на обвиняемото лица да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на 259,50 лв. /двеста петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ за извършени в хода на досъдебното производство експертизи, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаден един брой изпълнителен лист.

Съдът е постановил на основание чл.378, ал.4, т.1, вр.чл.301, ал.1, т.11 от НПК, 2 /два/ броя оптични носители, приложени на лист 42 и л.65, да останат към материалите по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъдат унищожени по 1 реда, предвиден в Правилника за администрацията в съдилищата.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от А. Т. чрез защитника си адв. К., с твърдения за несправедливост на наложеното наказание. Посочва се, че липсват настъпили вреди от деянието, както и че обвиняемият е в затруднено финансово състояние и определения от съда размер на наложеното административно наказание ще затрудни неговото изпълнение. Въз основа на което се иска от съда да се намали размерът на наказанието към предвидения минимална възможност от 1000 лева.

В проведеното закрито съдебно заседание на 08.01.2022 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да бъдат ангажирани нови доказателства.

В хода по същество на 23.01.2023 г. адвокат К. поддържа въззивната жалба и посочва, че оспорва размера на наложената глоба с оглед финансовото състояние на подзащитния му. В заключение иска от съда да измени постановения от районния съд акт в частта на наказанието, като се наложи глоба в минималния размер.

Представителят на СГП намира депозираната жалба за неоснователна и че следва да бъде потвърдено съдебното решение. Счита, че определения размер на глобата е правилен.

Обв. А. Т. в лична защита заявява, че осъзнава грешката си и посочва, че е в затруднено финансово положение, с оглед на което иска да му се намали размера на административното наказание.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените твърдения във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение да извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Посочената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, идентична на възпроизведената в постановлението на СРП по реда на чл. 375 от НПК, се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от съвкупния анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Пред настоящата инстанция не се промениха изводите на въззивния съд в различна посока от тази на предходната инстанция. С оглед на което тази съдебна инстанция прецени, че липсват основания за приемане на нови фактически изводи и не се налага приетите от районния съд изводи да бъдат преповтаряни.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след законосъобразен анализ на събраните по делото в неговата досъдебна фаза доказателства – свидетелските показания на М.В.С. /л. 26 от ДП/, Г.Б.С. /л. 27 от ДП/, показанията на М.В.Т.

/л. 28 от ДП/, П.К.Т. /л. 29 от ДП/, И.Ф.Ф. /л. 30 от ДП/ писмени доказателствени средства и доказателства: съдебно — медицинско удостоверение №173/2021 г. /13 от ДП/, протокол за доброволно предаване, отговор от „Д.Г.“ООД с приложения- заверени копия на трудов договор /45-46 от ДП/, длъжностна характеристика /47-48 от ДП/, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /49 от ДП/, договор за охрана №0 006/21 от 18.03.2021 г. /50 55 от ДП/, правилник за пропускателен режим, справка от Дирекция „Национална система 112“ - МВР, справка от Служба по вписванията към Агенция по вписванията, справка от ОПП – СДВР, справка за съдимост /57 от ДП; веществени доказателства: 2 броя оптични носители /42, 65 от ДП/, експертизи: заключения на съдебно – медицинска /32-33 от ДП/, видео-техническа експертиза /37-39 от ДП/ и аудио-техническа експертиза /62 – 64 от ДП/.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК при внесено постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, районният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства, които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 от НПК в отклонение от общите правила на традиционното наказателно производство, без да е необходимо непосредственото им събиране.

Основателно районният съд е отчел, че доказателствата по делото са непротиворечиви и еднопосочни относно съществените факти по делото, свързани с 2 причинените травматични увреждания на пострадалия, механизма им, съпътстващата ги фактическа обстановка. Районната инстанция е извършила подробен анализ на свидетелските показания на М.С.. Съдът е отчел обстоятелството, че свидетелят С. се явява пострадал от инкриминираното деяние, макар и не конституиран предвид спецификата на диференцираната процедура, като е съпоставил изложените от него твърдения с останалия доказателствен материал и е достигнал до верен извод за достоверност на изложените от лицето твърдения. В тази връзка проверяваната инстанция е сравнил представените от М.С. твърдения и с писмената доказателствена съвкупност и експертните заключения по изготвените видео-техническа експертиза и съдебномедицинска, като е достигнала до извод за потвърждение на механизма и вида на получените травматични увреждания, както и агресивното поведение на обвиняемия Т..

Релевантна е преценката на районния съд да кредитира частично показанията на свидетеля Терзийски, тъй като изложените от него обстоятелства за проявена от страна на М.С. агресия и опит да нанесе удар спрямо обвиняемия Т. и не се намират в синхрон със събраната доказателствена съвкупност и остават изолирани.

Предвид пълния и изчерпателен анализ на събраната доказателствена съвкупност и липсата на разнопосочни изводи по нея от страна на въззивния съд, както и наведените със сезиращия тази инстанция възражения от страна на обвиняемия отнасящи се само до изменение на наложеното административно наказание съдът не намира за необходимо да преповтаря направените от районния съд изводи по доказателствата.

При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че Н.П. е осъществил състава на престъплението по чл.131,ал.1, т.2, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. От обективна страна правилно районния съд е установил механизма на изпълнителното деяние, както и конкретно причинените телесни увреждания, които покриват обективните признаци на леката телесна повреда в разновидността й на „болка и страдание“. Районният съд е констатирал и необходимата причинно-следствена връзка между престъпния резултат и поведението на обвиняемия Т., като е достигнал до верни изводи за наличието й. Обоснован е и квалифициращия признак на престъпния състав „от длъжностно лице при и по повод изпълнение на неговата служба“, който съдът е извел от приобщените като писмени доказателства трудов договор на обвиняемия и неговата длъжностна характеристика.

Налице са и субективните признаци на инкриминираното деяние, осъществено при пряк умисъл.

По отношение на приложението на чл. 78а от НК:

Законосъобразна е и констатацията на първостепенния съд за наличието на кумулативните предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагането на административно наказание. Извършеното от обвиняемия Петров престъпление се наказва с лишаване от свобода до три години или полекото наказание „глоба“, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Относно размера на наложеното административно наказание „глоба“ и възражението на жалбоподателя относно неговата прекомерност:

Съдът намира, че наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, надхвърлящ двукратно размера на минималната работна заплата, е прекомерно завишен и следва да бъде намален. При преценката за изменение на наложеното административно наказание съдът прецени имотното състояние на обвиняемия Т., това че същият е започнал нова работа, както и младата му възраст, която предполага липса на установени трайни трудови навици и висока доходност. С оглед на което към наведените от страна на районния съд смекчаващи обстоятелства настоящата инстанция намира, че следва да бъдат отчетени и посочените данни. С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че следва да бъде изменена в посока намаление така наложената на обвиняемия „глоба“ от 1800 лева в размер на 1100 лева, който размер е по-близък до минимално предвидения в разпоредбата на чл. 78а от НК. От друга страна, въззивната инстанция намира, че не следва да бъде уважено възражението на жалбоподателя изцяло и да се измени наложеното административно наказание във възможния му минимум, тъй като са налице отегчаващи обстоятелства, свързани с фактическата обстановка – публично място и 3 присъствие на малолетното дете на пострадалия, които не следва да бъдат пренебрегвани.

Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат заплатени от страна на обвиняемия, предвид изхода на наказателното производство.

При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същото следва да бъде изменено, в указаната по-горе част, а в останалата част да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 3958 от 24.10.2022 г. по НАХД № 10191/2022 г. Софийски районен съд, НО, 2-ри състав, като НАМАЛЯВА размера на така наложеното административно наказание „глоба“ от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1100лв. /хиляда и сто лева/.