Решение № 868 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6523/2025
- Вид
- Решение № 868
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 868 гр. Бургас, 03.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106523 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Кредито“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Н. Т. против Б. Г. П., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лева главница по договор за потребителски кредит от 31.01.2025г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.
Твърденията са, че ответникът като длъжник е сключил с ищеца като кредитор договор за паричен заем от 31.01.2025г. по електронен път за сумата от 300 лева. Договорът е сключен от разстояние, по реда на ЗПФУР. Според ОУ на договора, той се счита сключен в момента за въвеждането в системата на изпратен четирицифрен код, като така кредитът е със статус потвърден. Така е спазен ЗЕДЕУУ. Кредитът е трябвало да се погаси само на една вноска, с падеж на 17.03.2025г. Общата стойност на плащанията е 431 лева. Дължима е и такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 131 лева. Тя не трябва да бъде включена в ГПР, защото не е част от разходите, съпровождащи усвояването на исканата сума. Допълнителната услуга не е задължително условие за получаване на кредит.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита, но длъжникът не я е върнал. Моли се искът да бъде уважен. Искът е по чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.
За вземанията е издадена заповед за изпълнение № ***. на БРС по ч.гр.дело № 3726/2025г., против която е било подадено възражение от страна на длъжника.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В нарочна молба процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на 1 исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 02.10.2025г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства – договор за потребителски кредит от 31.01.2025г. между “Кредито“ ООД /приложен в заповедното дело в електронен вариант/ и длъжника, разписка за реално предоставена сума по кредита в полза на ответника и др. От тези документи се установява, че ответникът е сключил с кредитора Кредито ООД договор за кредит, като кредиторът е предоставил на ответника сумата по кредита. Длъжникът не е изпълнил задълженията си да върне кредита на посочения падеж. Задължението е отдавна падежирало, но не е погасено с плащане. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 425 лева или 217.30 евро, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е изцяло уважен, ответнкът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 144.38 лева или 73.82 евро.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Г. П., ЕГН ********** от ***, че д ъ л ж и н а “Кредито“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Н. Т. сумата от 153.39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ главница по договор за потребителски кредит от ***/***, ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК – 27.05.2025г. до изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № ***. на БРС по ч.гр.дело № 3726/2025г.
ОСЪЖДА Б. Г. П., ЕГН ********** от *** да заплати на “Кредито“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. Н. Т. сумата от 217.30 евро /двеста и седемнадесет евро и тридесет евроцента/, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 73.82 евро /седемдесет и три евро и осемдесет и две евроцента/, представляваща направени разноски по заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2