Решение № 4743 от 29.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1921/2025
- Вид
- Решение № 4743
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4743 гр. Варна, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110101921 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
Ищецът Л. Н. Д. обосновава правния си интерес от предявения иск с твърдения, че за претендираната сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Твърди, че между нея и ответника е сключен договор за въздушен превоз, съгласно който последният се задължил да я превози с полет W****, излитащ по разписание от Летище Варна и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20.55 ч. /местно време/ на Летище ****, ****. Уточнява, че направила резервация и заплатила за нея на 24.05.2024 г., като на същата дата получила потвърждение от авиокомпанията. Заявява, че полетът бил изпълнен със закъснение от три часа, изчислено спрямо часа на пристигане по разписание, поради което в нейна полза възникнало право на обезщетение по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, което е във фиксиран размер от 400 евро.
Сочи, че предявила извънсъдебна претенция пред ответника, но обезщетение не й било заплатено.
1
Отправя искане до съда за приемане за установено, че „У. Е. У. Ц. със седалище ****, действащо чрез „У. Е. Ц. - клон България“, КТЧ, дължи на Л.
Н. Д. сумата от 782.33 лева, представляваща равностойността на 400 евро – обезщетение за закъснение на полет W****, планиран за 01.08.2024 г. по направление Варна – ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14324/2024 г. по описа на ВРС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Признава наличието на облигационно отношение между страните по договор за въздушен превоз, както и че полетът е осъществен със закъснение от три часа.
Поддържа, че закъснението се дължи на ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета /АТС SLOTS/. Излага, че на 01.08.2024 г. самолетът е изпълнил предходен полет W**** от летище **** до летище Варна със закъснение от 2 часа и 15 минути, дължащо се на лошо време по маршрута, което довело до налагане на ограничения на времето на излитане. Сочи, че ограниченията се налагат от Евроконтрол и са задължителни за въздушните превозвачи. Счита, че посоченото се явява извънредно обстоятелство, поради което и ответникът следва да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.
Моли искът да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 14324 по описа за 2024 г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за процесното вземане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на иска и същият е допустим.
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 предвижда право на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда поради неизпълнение или неточно изпълнение на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз. В чл. 7 от Регламента размерът на 2 обезщетението е посочен във фиксиран размер в зависимост от разстоянието на полета, като съгласно т. 1, б. „б“ за полети над 1 500 километра същото възлиза на 400 евро.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на облигационно отношение помежду им по договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил на 01.08.2024 г. да осъществи превоз по направление Варна – ****, че разстоянието между летищата е над 1500 км, както и че полетът е изпълнен със закъснение от три часа.
В случая спорът между страните е съсредоточен върху въпроса налице ли са били „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5 § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Съгласно цитираната разпоредба, на която ответникът се позовава, „опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.“ Следователно е допустимо въздушният превозвач да се освободи от отговорност, но само при наличието на визираните в чл. 5, § 3 предпоставки, като в тежест на последния е да установи не само наличието на извънредни обстоятелства, но и че е взел всички разумни мерки за избягването им.
Регламентът не съдържа дефиниция на понятието „извънредни обстоятелства“, но от съображения 14 и 15 на същия може да бъде изведен неизчерпателен списък. В съображение 14 се сочи, че такива обстоятелства може да възникнат в случаи на „политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач“, а според съображение 15 такива обстоятелства „съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение… или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.“
По разглеждания въпрос е налице богата практика на СЕС. С решенията по дела С- 549/07, С-28/20, C‑257/14, C‑74/19 последователно се приема, че не всички обстоятелства, възникнали във връзка с някое от примерно изброените събития, описани по-горе, съставляват „извънредни“ по смисъла на чл. 5 § 3 от Регламента, като за да се квалифицират като такива, следва те да не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.
С Решение на СЕС по дело С-315/15 се приема, че „тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, 3 които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач… В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа“.
От ответника е представена справка от „Ф. Т. С. Е. М.“ АД /л. 91-92/, съгласно която на 01.08.2024 г. процесният полет е бил единственият по направление Летище Варна – Летище ****, ****. Отбелязано е, че същият по разписание е следвало да излети в 19:10 часа от Летище Варна, а действителното време на излитане е в 22:44 часа. Посочен е регистрационният номер на предвиденото за изпълнение на полета въздухоплавателно средство А *****.
От съдържанието на приложената на л. 94-96 от делото справка, изготвена от ДП „Ръководство на въздушното движение“, става ясно, че в архивните бази данни на ДП „РВД“ се съхранява полетен план за полет изпълнен на 01.08.2024 г. по маршрут Летище Варна – Летище ****, ****, с разчетно време за начало на движение – 16:10 часа. Съгласно изричното уточнение, извършено от ответника с молба вх. № 95521/14.11.2025 г. посочените със справката часове са съгласно координираното универсално време /UTC/, като източноевропейското лятно часово време се равнява на UTC+3 часа, поради което е налице 3-часова разлика между отразения в справката полетен план и лятното часово време в България. Това твърдение се подкрепя от обсъденото по-горе писмено доказателство, съгласно което за посочената дата единственият полет, излитащ от Летище Варна по направление Летище ****, ****, е бил процесният. Съгласно коментираната справка на 01.08.2024 г. със самолет със същия регистрационен номер е осъществен полет по направление Летище ******* – Летище Варна с разчетно време за начало на движение 12:30 часа. Сочи се, че за същия е получено съобщение за излитане в 15:09 часа /т.е. със закъснение около 2 часа и половина/ и изпратено съобщение за пристигане в 17:35 часа. Когато по отношение на посочените часове се добавят три часа съобразно извършеното от ответника уточнение в гореизложения смисъл, следва че полетът от Летище ******* е достигнал Летище Варна в 20:35 часа местно време. Този извод се потвърждава и при прегледа на представената от самия ответник информация за двата полета /л. 47-50/, съдържащи изрично отбелязване, че „часовете се записват в координирано универсално време“. Нещо повече, с отговора на исковата молба е наведено възражение, че първият от полетите, осъществен с конкретното въздухоплавателно средство, е закъснял поради лошо време по маршрута /стр. втора от отговора на исковата молба/.
Ответникът изтъква като причина за закъснението на процесния полет закъснение на по-ранен такъв със същия самолет. От обсъдените по-горе писмени доказателства става ясно, че първият полет е пристигнал на Летище 4
Варна в 20:35 часа месно време /17:35 UTC/, т.е. близо час и половина след планирания час на излитане на процесния полет – 19:10 часа местно време /16:10 UTC/. Поради изложеното не би могло да се приеме, че единствена причина за закъснението на полета за Летище **** са били наложени по отношение на същия ограничения поради лоши метеорологични условия.
Следва да бъде отчетено, че видно от предоставеното разчитане на полетния план на процесния полет, в 18:56 часа местно време /15:56 UTC/ е било определено време за излитане в 19:32 часа местно време /16:32 UTC/, но в 19:50 часа местно време /16:50 UTC/ e получено съобщение за „временна отмяна“ на полета. Следователно е била налице възможност полетът да бъде реализиран с минимално закъснение, в случай че въздушният превозвач е имал на разположение самолет, с който да го изпълни.
От изложеното следва, че закъснението се дължи на недобра организация на ответника, който не е планирал достатъчен запас от време между отделните полети, осъществени на 01.08.2024 г., който да му гарантира възможност да реагира при възникване на непредвидени обстоятелства.
Липсват доказателства по делото относно ресурсите, с които ответникът е разполагал, от които да може да се заключи, че същите са използвани по оптимален начин, така че да се гарантира своевременно изпълнение на планираните полети. Не би могло да се приеме, че са били налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и доколкото липсват доказателства закъснението на първия от двата полета /този от Летище ******* до Летище Варна/ да се дължи на лоши метеорологични условия или други събития извън контрола на въздушния превозвач.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1038021d-348b-49a7-9e5a-b90e4867e3ab