Решение № 1363 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. В. Г., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 против Т. В. Г., ЕГН **********, с правно основание по чл. 23 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила договор за потребителски кредит № * г. с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от * г. с „Ай Тръст“ ЕООД. По договора за кредит ищцата следвало да върне сумата от 2932,13 лева на 24 вноски, при получена такава в заем от 2400 лева, при ГПР от 21,36 % и ГЛП от 19,52 %. Съгласно чл. 4.1 от договора, ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен договора за кредит. По сключения договор за предоставяне на поръчителство от * г. ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 2052,60 лева.

Счита договора за потребителски кредит за нищожен на основание чл.

22 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не 1 били посочени условията за прилагането на лихвения процент, както и дали същият е фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Било налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Предоставеният погасителен план не отговарял на изискванията на ЗПК.

Претендираната сума не била индивидуализирана по никакъв начин – не ставало ясно каква част от нея е главница, съответно лихва и такса гарант, както и дали в нея не се съдържа и друга сума. Било налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Не било ясно и дали възнаграждението за поръчителство било включено в ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит.

Счита, че заплащането на сумата по договор за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, като със заплащането на допълнителните разходи по договор за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че с договора за поръчителство не се целяло реално обезпечение на договор за кредит, а допълнително оскъпяване на същия, с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В условията на евентуалност, счита клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договор за поръчителство, за нищожна. Въз основа на нея ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит, което противоречало на добрите нрави. Възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на 80 % от отпуснатата сума. Клаузата на чл. 4 от договора за кредит била и нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

На следващо място, счита сключения договор за предоставяне на поръчителство от * г. с „Ай Тръст“ ЕООД за нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като била налице явна нееквивалентност между насрещните престации – сумата, която се претендирала като възнаграждение, била в размер на 2052,60 лева, което било в размер над 90 % от отпуснатия кредит от 2400 лева. По този начин се нарушавали принципите на добросъвестност и на справедливост. Чрез договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено до увеличаване на дължимата сума по кредита с над 80 %, без каквато и да е насрещна престация в полза на кредитополучателя.

С договора за предоставяне на поръчителство се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че възнаграждението в размер на 2052,60 лева е следвало да бъде отразено в ГПР, тъй като по своята същност представлява разход по кредита. Със сключване на договора за поръчителство се целяло 2 единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя /и доколкото от справка в Търговския регистър се установявало, че ответниците са свързани лица/, уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност и на двата договора.

Предвид изложеното, моли за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № * г. спрямо „Кредисимо“ ЕАД, в условията на евентуалност спрямо него – на клаузата по чл. 4.1 от договора за кредит, както и прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от * г. спрямо „Ай тръст“ ЕООД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД е депозирало писмен отговор със становище за недопустимост на предявения спрямо него иск, евентуално за неговата неоснователност.

Не оспорва, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № * г. Сочи, че сключеният между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство представлява форма на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД. Счита, че евентуалната му недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на договора за потребителски кредит, нито на сключения във връзка с него договор за поръчителство.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, кредитополучателят имал право да заяви кредит без обезпечение, от което следвало, че предоставянето на поръчителство чрез „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, а не задължение, поради което възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР. Възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит, поради което не попадало в хипотезата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 ЗПК.

Сочи, че в Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен начин били посочени размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на възнаграждението на поръчителя, поради което счита, че средният потребител лесно би формирал извод за оскъпяването на кредита и възнаграждението за допълнителната услуга. Отделно – наличието на свързаност между ответните дружества не водело до скрито оскъпяване на кредита.

Тъй като при подписване на договора за поръчителство се е запознал със съдържанието на договора за кредит, счита, че последният има необходимото съгласно ЗПК съдържание

Моли производството спрямо него да бъде прекратено. Евентуално, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е 3 депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит № * г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 2400 лева, при лихвен процент от 19,52 % и ГПР 21,36 %.

Заемната сума следвало да бъде върната на 24 месечни вноски, като общата дължима сума по договора била в размер на 2932,13 лева.

Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на договор за потребителски кредит. Същият отговарял на изискванията на ЗПК, вкл. на чл.

11, ал. 1, т. 9, 11. Оспорва твърдението на ищеца, че сключването на договор за поръчителство е било изискване за сключването на договора за кредит и в тази връзка, че възнаграждението трябвало да бъде включено в ГПР, от което следвало, че няма нарушение и на чл. 19 ЗПК. Отделно – договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство, затова включването в ГПР на разходите по договор за предоставяне на поръчителство не само не било необходимо, но било и невъзможно към момент на сключване на договора за кредит.

На следващо място, вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възниквали в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Дори и да се приемело, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, което изрично се оспорва, то счита, че неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 против Т. В. Г., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание по чл. 23 ЗПК, като от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1575 лева, представляваща чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № *г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се твърди, че крайният срок за връщане на заема е 31.10.2023 г., видно от Приложение № 1 към договора, съдържащо погасителен план, като се сочи, че към 05.06.2023 г. ищцата Т. Г. е направила плащания в общ размер на 825 лева, както следва – 50 лева на 13.12.2023 г., 240 лева на 04.01.2023 г., 50 лева на 03.03.2023 г., 235 лева на 23.03.2023 г. и 250 лева на 23.03.2023 г., след което преустановила плащанията. Въпреки опитите за извънсъдебно уреждане на спора, кредитополучателят отказала да погаси дори задължението си за главница.

С оглед изложеното, моли Т. В. Г. да бъде осъдена да върне чистата стойност на кредита в размер на 1575 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.

4

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор по насрещната искова молба, със становище за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Моли за отхвърляне на насрещната искова претенция. В случай на уважаването й, направено е искане на осн. чл. 241 ГПК за разсрочване изпълнението на търсената сума от 1575 лв. на 24 месечни вноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищецът по първоначалния иск следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за нищожност на договорите.

От събраните доказателства безспорно се установява, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № * г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на Т. Г. в заем парична сума от 2400 лв., при посочен в договора лихвен процент от 19, 52 лева. Съгласно договорът за кредит ГПР бил в размер на 21, 36%. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза, ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от дата *г., сключен между ищеца и дружествотопоръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя.