Решение № 260338 от 28.04.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6523/2020
- Вид
- Решение № 260338
- Подписан
- 28.04.2021
- В сила
- 11.10.2021
- Състав
- ВЕРА СВЕТОСЛАВОВА НАЙДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.180, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.180, ал.8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 и ал.5 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.4 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ ........ гр.Плевен, 28,04,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №6523 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от И.Х.П., ЕГН **********,***, против ***. В молбата се твърди, че по силата на трудов договор
№Л-2362/11,06,2020 г., сключен на основание чл.61, ал.1 вр.чл.67, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1 от КТ, възникнало ТПО между страните, за длъжността „Преподавател, център за професионално обучение“ към ***, като ищецът встъпил в длъжност на 12,06,2020 г.
Твърди се, че със заповед
№Л-4319/08,10,2020 г. трудовото правоотношение било прекратено, като ищецът счита тази заповед за незаконосъобразна. Твърди се, че трудовия договор е изготвен в нарушение на чл.70, ал.1 и ал.5 от КТ. Сочи се, че през периода 06,03,2009 г.
– 10,02,2020 г. ищецът изпълнявал длъжността Началник на затвор II-ра категория, като освен другите му задължения, отговарял за подбора на персонал, неговото обучение, професионално развитие. Сочи се, че е включван и в комисии по провеждане на заключителен изпит по теория и практика на курсистите от Учебния център към затвора /където в последствие започнал работа по трудово правоотношение/.
Твърди се, че преди това изпълнявал длъжността „заместник началник по социалната дейност“, като отново работата му била свързана с повишаване на професионалната компетентност на служителите и организиране на обучението им.
Сочи се, че извън системата на ГД „ИН“, от 1985 г. до 1990 г. бил учител по математика, а след това пет години заемал длъжността „главен специалист по обучение“ в РВУ-Гражданска защита гр.Плевен. С оглед всичко изложено за професионалния си път, ищецът счита, че клаузата му по чл.70, ал.1 от КТ в трудовия му договор е недействителна и ТД е сключен в нарушение на чл.70, ал.5 от КТ. Твърди се, че в деня на напускането му поискал да му бъде изплатена сумата от 35,00 лева, полагаща се за пътни разходи, но плащане не последвало.
Освен това се сочи, че му се дължи и сума за облекло по чл.180, ал.6 от ЗМВР в размер на 200,00 лева, пропорционално на отработеното през годината време. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени
№Л-4319/08,10,2020 г. на ***като незаконосъобразна; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; да му бъде изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ; да се признае за недействителна клаузата по чл.70, ал.1 от КТ в ТД №Л-2362/11,06,2020 г.; да му се изплати сумата от 200,00 лева на основание чл.180, ал.6 от ЗМВР и сумата от 35,00 лева на основание чл.180, ал.8 от ЗМВР. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, проц.представител на ищеца развива пространни съображения, че макар и по друг вид правоотношение, ищецът е имал сходни задължения и функции. Твърди се, че искът по чл.180, ал.8 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане след завеждане на иска, а искът по чл.180, ал.6 от ЗМВР следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез юрк.Н.У., в който на първо място се прави възражение за неподсъдност на спора пред
ПлРС и се иска изпращане на делото на
СРС. Твърди се, че исковата молба е нередовна, като не са изложени мотиви за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи се, че се цитират два нормативни акта – КТ и ЗМВР, без да са налице доказателства, че ищецът е служител на МВР. По същество се твърди, че за да бъде признат за недействителен трудовия договор на ищеца, следва да се установи, че с този работодател, ищеца вече е имал сключен трудов договор за изпълнение на същата работа, с включена клауза по чл.70, ал.1 от КТ. Категорично се сочи, че такъв договор не е бил наличен никога, а длъжността, на която е назначен ищеца, е създадена едва със Заповед №ЧР-05-51/27,02,2020 г. на Зам.Министъра на правосъдието. Твърди се, че ищецът никога не е работил по трудово правоотношение в
ГД“ИН“, а е бил на държавна служба. Сочи се, че твърденията на ищеца, че е работил по обучение на служители в силови ведомства и на по-високи длъжности от заеманата, са ирелевантни за правния спор. Твърди се, че клаузата за изпитване не е сключена с цел заобикаляне на закона, тъй като след прекратяване на служебното правоотношение на ищеца на 10,02,2020 г., едва на
12,06,2020 г. е сключен първи трудов договор между ищеца и Главния
Директор на ГД“ИН“, и не е налице „верижност на договорите“. Твърди се, че тъй като работодателите са различни и съществено е променен характерът на правоотношението и трудовата функция, не може да се приеме, че сключването на трудов договор със клауза за изпитване е в противоречие със забраната по чл.70, ал.5 от КТ. Сочи се, че се касае за различни работодатели, различна длъжност, поради което искът за отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО поради недействителност на клаузата по чл.70, ал.1 от КТ е неоснователно. По отношение иска по чл.225, ал.1 от КТ се сочи, че яма основание да се прилага
ЗМВР, тъй като ищецът не е бил служител на МВР. По аналогични съображения се сочи, че не се дължи и сумата от 200,00 лева по чл.180, ал.6 от ЗМВР. Отделно от това се сочи, че при освобождаване на ищеца от служба в МВР са му изплатени суми за облекло, и при повторното му назначаване в същото ведомство в годината на освобождаване от служба, не се получава наново вещево доволство. Сочи се, че сумата за пътни разходи не се дължи по ЗМВР, а освен това въз основа на подадено заявление, на 11,12,2020 г. му е изплатена сумата от 31,50 лева. В с.з. проц.представител на ответника – юрк.У., моли съда да отхвърли исковете. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, юрк.У. възразява, че не е доказано съществуването на предходен договор между ищеца и ответника за процесната длъжност, сключен със срок на изпитване, който да обоснове недействителност на процесния договор.
Съдът, като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
От представеното ксерокопие от трудов договор от 06,09,1990 г. се установява, че ищецът е започнал работа като възпитател в ***.
От представеното ксерокопие от трудов договор от 01,05,1992 г. се установява, че ищецът е започнал работа като методист в Отдел Гражданска защита при Областна администрация, считано от 04,05,1992 г.
От представеното ксерокопие от ТД № Л-2362/11,06,2020 г., сключен между ищеца и ГДИН при МП, се установява, че работодателят е възложил, а служителя е приел да изпълнява длъжността „*** е сключен със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
От представеното ксерокопие от Заповед №Л-4319/08,10,2020 г. се установява, че ТПО с ищеца е прекратено в изпитателния срок. Заповедта е връчена на 12,10,2020 г. на служителя.
От представената справка за прослужено време на ищеца в ГД ИН и длъжностите, които е заемал, се установява, че същият е назначен със Заповед №ЛС-03-2205/22,12,1994 г. на ***, считано от 02,01,1995 г. Със заповед №ЛС-03-26/04,02,2003 г. на ***/, считано от 01,01,2003 г. Заповед №ЛС-03-138/04,03,2009 г. на Министъра на правосъдието ищецът е назначен на длъжност „****, считано от 06,03,2009 г. Със Заповед №ЧР-05-21/28,01,2020 г. на Министъра на правосъдието служебното правоотношение на ищеца е прекратено по негово желание, считано от 10,02,2020 г.
От представеното копие от дл.характеристика за
Заместник-началник по социалните дейности, подписана от ищеца на 21,01,2002 г. се установяват задълженията на длъжността, между които организация и ръководство на комиисята за обучение на пенитенциарния персонал; организиране и участие в различни форми за повишаване на квалификацията на служителите от направлението.
От представеното копие от дл.характеристика за Началник на затвор, подписана от ищеца на 06,03,2009 г. се установяват задълженията на длъжността.
От представеното копие от дл.характеристика за Началник на затвор III-I категория в затвор III-I категория с прилежащ арест, подписана от ищеца на 13,07,2017 г. се установяват задълженията на длъжността, между които подбор на персонал и неговото обучение.
От представеното копие от дл.характеристика за длъжността ***, подписана от ищеца на 12,06,2020 г. се установяват задълженията на длъжността, изцяло свързани с подготовка и преподготовка на пенитенциарни служители за придобиване и затвърждаване на професионални знания, разработване на програми, свързани с обучението и повишаването на квалификацията на служителите, провеждане на занятия съгласно разписанието, проверка системна на резултатите от учебната работа, участие в провеждане на практиката и стажа.
От представената Справка за изплащане на суми за вещево имущество от 29,04,2020 г. се установява, че поради освобождаване от служба на ищеца е разпоредено изплащането на левовата равностойност на униформено облекло за 2020 г. в размер на 600,00 лева и левовата равностойност на едно допълнително вещево имущество в размер на 600,00 лева. От представеното платежно нареждане от 04,05,2020 г. се установява, че по сметка на ищеца е изплатена сумата от 1200,00 лева, с основание – „вещево“.
По делото са представени и утвърдени със заповед №ЛС-04-197/23,04,2020 г. на Министъра на правосъдието Правила, определящи категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за предоставянето му в ГДИН и териториалните й служби .
От представената заповед №ЧР-05-505/08,12,2014 г. на Министъра на правосъдието се установява, че е наредено изплащането на еднократна сума за пътни разходи по чл.26, ал.2 от ЗИНЗС в размер на 35,00 лева, изплащана веднъж през календарната година, при ползване на платен годишен отпуск.
От представеното заявление от 12,10,2020 г., рег.№6972, се установяа, че ищецът е заявил изплащането на полагаемите му се пари за пътни разходи при ползване на платен годишен отпуск.
От представеното платежно нареждане от 11,12,2020 г. се установява, че сумата от 31,50 лева е изплатена по сметка на ищеца, като от представеното копие от фиш за м.декември 2020 г. е видно, че след начисляване на сумата от 35,00 лева е приспаднат ДДФЛ в размер на 10%.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че претендираната сума от 600,00 лева веднъж през годината вече е изплатена на ищеца и приложение следва да намери разпоредбата на чл.13, ал.4, т.1 от Правилата за определяне на категорията служители, осъществяващи правомощията си в униформено облекло, неговия вид и модел и реда за предоставянето му в ГДИН и териториалните й служби. ВЛ сочи, че сумата от 35,00 лева след приспадане на дължимия данък е в размер на 31,50 лева и е изплатена на 11,12,2020 г. ВЛ сочи, че БТВ за определяне на размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 1568,82 лева. Същото, за периода 12,10,2020 г. – 12,04,2021 г. е в размер на 9412,92 лева, а лихвата за забава върху това обезщетение за периода 12,10,2020 г. – 29,03,2021 г. е в размер на 441,88 лева. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода 12,10,2020 г. – 29,03,2021 г. е в размер на 8771,13 лева, а лихвата за забава върху него за периода 12,10,2020 г. – 29,03,2021 г. е в размер на 411,76 лева.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства, като неотносими към правния спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
По иска с правно основание чл. 74, ал.1 от КТ за обявяване недействителността на трудов договор, сключен на 11,06,2020 г. между И.Х.П. и ГД „ИН“, поради противоречието му със закона - недействителността като правен институт в трудовото право урежда основанията за недействителност, реда за нейното обявяване, правните последици и възможността за саниране. Според разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие за недействителност. По иска за обявяване недействителността на трудовия договор, тежестта на доказване лежи върху ищеца, тъй като договорът се счита за действителен до доказване на противното. Според правилата за разпределение на доказателствената тежест и на основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване по отношение на порока, от който твърди, че страда процесния трудов договор – че същият е недействителен поради противоречие със закона - ищецът следва да докаже наличието на предходен ТД – с този работодател, за изпълнение на същата работа, с включена клауза по чл.70, ал.1 от КТ. По смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни състояния като знание или намерения за нарушение не се изискват.
Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/10360aa6-db3f-4dd8-b687-3de5a1d9f708