Решение № 372 от 06.11.2018, Районен съд - Димитровград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 372 06.11.2018г. гр. Димитровград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Димитровградският районен съд на двадесети втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: Гергана Стоянова

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар

Д.Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова гражданско дело № 534 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от управителя О.Б.Шсрещу ответника Д.С.И., ЕГН ********** *** Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК и чл.79 ЗЗД, вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. срещу Д.С.И. е образувано ч.гр.д №1733/2017г. по описа на PC Димитровград.

Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в раз.мер на 759,16 лв, за незаплатени далекосъобщителни услуги.Във връзка с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 62,88лв./шестдесет и два лева и осемдесет и осем ст./, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Установило се, че от общата претенция по ч.гр.д №1733/2017г. по описа на PC Димигров1рад за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на 62,88лв./шестдесет и два лева и осемдесет и осем ст,/, като частта до пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 356.48лв./триста петдесет и тест лева и четиридесет и осем ст./ и дължими лизингови вноски в размер на 339.80лв./триста тридесет и девет лева и осемдесет ст./, поради което за ищеца е налице правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и посочените суми за дължими неустойка и лизингови вноски.

Поради горното, за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на 356,48лв./триста петдесет и шест лева и четиридесет и осем ст./, представляваща дължима договорна неустойка, както и за сумата в размер на 339,80лв./триста тридесет и девет лева и осемдесет ст./ - неплатени лизингови вноски. По повод договор за мобилни услуги от дата 07.11.2015г., сключен с мобилния оператор „Космо България Мобайл’‘ ЕООД /по настоящем „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ответникът Д.С.И. бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с абонатен номер №****** и титуляр по мобилен номер ******по програма Резерв 19,99лв., като при възползваме от преференциална бонус—схема на Оператора абонатът е взел мобилно устройство марка LENOVO модел Vibe Plm Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 16.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни ycлуги, като потреблението за мобилен номер ******било фактурирано под абонатен номер №******.

За потребените от абоната-ответник услуги и за мобилен номер ******за периода от 15.11.2015 г. до 14.03.2016 г. Теленор е издал следните фактури с абонатен номер № ******: фактура **********/15.12.2015г. за отчетения период на потребление 15.11.2015-14.12.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 0.74лв.. както и 16.99 лв. незаплатени лизингови вноски, и 22.37 лв. - незаплатен баланс от предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлизала на стойност 40,10лв., платима в срок 30.12.2015г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.Фактура №**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление 15.12.2015-14.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 20,59лв., 16.99лв. - незаплатени лизингови вноски, и 17,73лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №**********'15.12.2015г,. като общодължимата сума но фактурата възлизала на 55,31лв., платима в срок 30.01.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер, Кредитно известие №**********/15.02.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -7,09 лв.. начислени са незаплатени лизингови вноски и размер на 16,99 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 55,31 лв.. при което задължението за плащане на сума в размер ма 65,21 лв.. платима в срок 01.05.2016г. Приложено е извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.Поради неизпълнението на абоната-0тветник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 65,21 лв, на основание чл. 75. вр.с чл. 196, от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на Д.С.И. за ползвания абонамент и е издаден но абонатен номер №****** на дата 15.03.2016г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 761.49лв. Начислената сума представлявала сбор от неплатения от абоната-ответник остатък в размер на 65.21 лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 356.48лв., както и неплатени лизингови вноски в размер на 339,80лв.Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от всеки от индивидуалните Договори за мобилни услуги, сключени между абоната и Оператора. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случаи на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта на номер посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В случай, че неизпълнението е по отношение на програма за пренос на данни, неустойката е в размер на 200 лева.

Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на начисляваните услуги, на основание т.12. а.з.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка LЕNOVO модел

Vibe

Plm Dual Black са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно сключения договор за мобилни услуги и, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.В конкретният случай ответникът Д.С.И. с подписания договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.

Изпълнен бил фактическия състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.

Представените фактури сами по себе си не били основание за плащане, но длъжникът е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план.

Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено но отношение на ответника Д.С.И., с ЕГН **********. адрес;***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост”, ж.к. ..Младост 4”. Бизнес Парк София, страда 6, представлявано от О.Б.Ш., в размер на 62.88лв./шестдесет и два лева и 88 ст./ за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ******, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Моли, да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 356.48лв. за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ******.

Моли, да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 339.80 лв. представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №******.

Моли да се постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

С протоколно определение от 22.10.2018 г. съдът е отхвърлил искането на ищеца да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 59.97 лева, представляваща неустойка в редуциран размер до стойността на три месечни абонаментни такси по програма Резерв 19.99 лева по Договор с абонаментен номер ******, като недопустимо. Не е допуснал изменение на първоначално предявения иск чрез намаляне размера му от 356.48 лв. на 59.97 лева, с подробни мотиви в определението си.

В срока за отговор ответникът не оспорва, че дължи на основание чл.422 ГПК сумата в размер на 62,88 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, признава иска.

По осъдителния иск за заплащане на неустойка - 356,48 лв. счита, че иска е неоснователен. Първо, не ставало ясно кога му е прекратен договора и по каква причина. Той не бил прекратявал договора с „Теленор България“ ЕАД, а и дружеството не го е уведомявало, че му прекратява договора. Не било справедливо и не знае на какво основание му е начислена такава голяма неустойка. В раздел XIV. Отговорност на потребителите било записано, че Теленор има право да ограничи предоставянето на услугите, но няма клауза, че при неизпълнение ще ми се начислява такава неустойка.Той не бил уведомен, кога договорът му е прекратени и какви неустойки ще му се начислят.Отделно от горното, счита начисляването на такава неустойка за несправедливо и прекомерно спрямо услугите, които е получил от дружество.

Ползвал услугите по този договор само два месеца и половина, защото после му откраднали телефона със СИМ- картата.

Счита, че клаузата за неустойка в т.11 от Договор за мобилни услуги от 07.11.2015г. е и нищожна, защото не е индивидуално уговорена с него и той не е имал право да влияе върху размера на неустойката, която му е била определена предварително в бланков договор. Това попадало в хипотезата на чл.146, ал.2 от ЗЗП а именно, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков и той не е имал право на избор и на промяна в неговото съдържание или да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка.

Освен това клаузата на чл. 11 от договора за мобилни услуги създавала значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора. Това противоречало и на добросъвестността и създавало основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на него като потребител. Така излизало, че за сметка от 62,88 лв., Теленор иска да получи неустойка в размер на 356.48 лв, т.е сума, която пет пъти надвишава размера на задължението.Затова моли да се отхвърли предявения иск за неустойка.

По отношение на сумата 339,80 лв. - лизингови вноски. Не оспорва, че дължи сумата.

Моли, да не се присъждат разноски за производството по чл.410 ГПК, защото в него не са били включени претендираните в настоящото дело суми 356.48 лв. за неустойка и 339,80 лв., а само сумата 62,88 лв.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: